Решение № 14786 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10257/2009 г.

Решение № 14786 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10257/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално подпомагане (КСО). Образувано е по касационна жалба от "Дунав" АД Русе, със седалище и адрес на управление гр. Русе, представлявано от Пламен Радославов Симидчиев срещу Решение № 17 от 5.06.2009 г., постановено по адм. дело № 59/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Русе. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Моли да му бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба Румянка Петрова Иванова от гр. Русе навежда доводи, че процесното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила като й бъдат присъдени сторените разноски за настоящата съдебна инстанция. Другият ответник - Директорът на ТП на НОИ, гр. Русе в писмено становище моли решението на Административен съд гр. Русе да бъде отменено и вместо това съдът да се произнесе по съществото на спора. Заинтересованите страни Таня Иванова Тодорова и Цветелина Иванова Тодорова, и двете от гр. Русе не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав като обсъди направените оплаквания, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Предмет на разглеждане пред Административен съд - гр. Русе е жалбата на Румянка Петрова Иванова, наследник на пострадалия Иван Тодоров Иванов срещу Решение № 7/29.01.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 121/18.12.2008 г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ. Административният орган не приема, станалата злополука с Иван Тодоров Иванов на 14.07.2008 г. в гр. Русе, довела до неговата смърт, за трудова. В решението си осигурителният орган е изложил мотиви за неприемане на злополуката за трудова, тъй като на осн. чл. 60, ал. 2 от КСО и чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, длъжностното лице при ТП на НОИ със Заповед № 2/29.10.2008 г. е спряло производството до квалифициране на злополуката от ТЕЛК относно причинната връзка при нетравматичното увреждане станало с пострадалия Иванов. Позовал се е на Експертно Решение № 3815 от заседание № 191/18.11.2008 г. на ТЕЛК за Общи заболявания, първи състав гр. Русе, издадено от МБАЛ Русе АД, с което медицинската комисия е констатирала, че на починалия не е извършена аутопсия. При произнасяне си специализираната комисия е съобразила разпоредбата на чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) и не се е произнесла относно причинната връзка за настъпилата смърт, тъй като не е налице протокол от аутопсията на ТЕЛК. След обсъждане на доказателствата по делото, направените възражения и назначената и приета комплексна медицинска експертиза от вещи лица специалисти по вътрешни болести, кардиология и по трудова медицина, Административен съд - гр. Русе е приел наличие на фактическия състав на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО - налице е внезапно увреждане на здравето, станало във връзка и по повод на извършваната работа, което е причинило смъртта на Иван Иванов, настъпила в резултат на нетравматично увреждане остър миокарден инфаркт (ОМИ). С атакуваното, пред настоящата касационна инстанция, решение, съдът е констатирал, че компетентният административен орган не се произнесъл по същество на спора, а именно налице ли е функционална връзка между условията на труд и настъпилото увреждане. По наличието на причинната връзка между увреждането и настъпилата смърт страните не спорят пред инстанцията по същество, а и същата се установява от експертното заключение, акта за смърт на Иванов, протокола за разследване на злополуката и др. Касационният жалбоподател възразява срещу извода на съда като счита, че същият неправилно е приложил материалния закон при квалифицирането на злополуката като трудова, без да се съобрази, че се касае за остър миокарден инфаркт, от който е починал работникът. Сочи, че за да бъде констатирана конкретната причина за смъртта, следва да бъде извършена патологоанатомична аутопсия на трупа, но в настоящия случай такава не е назначена. Касаторът навежда оплаквания, като се позовава на влязлото в сила ЕР на ТЕЛК, с което органът на експертизата на работоспособността не е посочил наличието на причинна връзка за настъпилата смърт на работника, който е бил в трудови правоотношения с "Дунав" АД Русе (имащ качеството на осигурител). Счита, че хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО не е приложимата към настоящия казус, тъй като не може да се установи причинната връзка между увреждането и условията на труд, а и оттам злополуката да се определи като трудова. Развива доводи, че след като декларираната злополука е станала по повод на нетравматично увреждане, то длъжностното лице при ТП на НОИ гр. Русе, е издал разпореждане № 121/18.12.2008 г. за неприемане на злополуката за трудова като е съобразил фактите и е посочил чл. 60, ал. 2 от КСО като основание за издаването административния акт. Касационните оплаквания са неоснователни. Горните безспорно установени факти попадат в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО и квалифицират станалата злополука като трудова. Налице са и двете предвидени от закона материалноправни предпоставки - внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице, което е причинило смърт, е настъпило през работно време и при извършване на възложената от предприятието работа (вж. приетото и неоспорено заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза стр. 110 от първоинстанционното дело). Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО, която изисква в случаите на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, е неприложима към установените по делото факти. Увреждането на пострадалия Иванов не е травматично, а се касае за внезапно настъпила смърт, при полагане на 14.07.2008 г. по-тежък от обичайно възлагания му физически труд и при необичайни температурни условия, движещи се в диапазона 33С 38С. При съобразяване новелата на чл. 60, ал. 2 от КСО, органите, осъществяващи експертизата на работоспособността са се съобразили с наложената от законодателя забраната, в чл. 61, ал. 2 от НМЕР, а именно да се произнесат относно причинната връзка за настъпилата смърт, поради липсата на протокол от аутопсия. Правилно решаващият съдебен състав е проверил оспорения пред него административен акт на Директора на ТП на НОИ, като е констатирал, че последният не е изследвал всички данни релевантни по спорния въпрос по чл. 55, ал. 1 от КСО, включващи функционалната и причинната връзка. Изтъкнал е, че компетентният административен орган не е използвал всички предоставени му от законодателя процесуални способи относими за изясняване на спора. В разпоредбата на чл. 97 от АПК изчерпателно са изброени правомощията на органа по повод произнасянето му по оспореното пред него разпореждане. Административният орган е могъл да събере относимите за изясняването на злополуката доказателства и да използва посочените му в чл. 39 от АПК доказателствени средства. Като не е приобщил никакви доказателства, включително и експертиза, е издал незаконосъобразен административен акт, както правилно и мотивирано Административен съд гр. Русе е приел. Ето защо, след като първоинстанционният съд е изяснил спорния момент чрез назначената от него съдебно медицинска експертиза е установил и че причиненото увреждане на здравето на Иванов, довело до неговата смърт, е станало по време на работа, във връзка или по повод извършваната от него работа в "Дунав" АД Русе. Безспорно се доказва, че както условията на труд тежък физически, така и високите температурни амплитуди и нервното напрежение на работника са причините, довели до неговата смърт. Административен съд гр. Русе в съответствие с материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО е определил злополуката ката трудова, настъпила в резултат на ОМИ, по време и по повод на работа, като е налице функционална връзка между условията на труд и смъртта на Иванов. По изложените фактически и правни съображения, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано, а жалбата на "Дунав" АД Русе - да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, на ответника в настоящия спор Румяна Петрова следва да се присъдят претендираните от него разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от Договор за правна защита и съдействие № 00071284 (л. 10). Тази сума следва да се възложи в тежест на "Дунав" АД Русе. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,