Решение № 13549 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2018 г.

Решение № 13549 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 223 от 24.07.2018 г., постановено по адм. дело № 21/2018 г. по описа на Административния съд – Стара Загора. Първата касационна жалба, подадена от С. Иванов, чрез адв. С. Славова, е против решението в частта му, в която исковата му претенция е отхвърлена в пълния й размер. Посочено е, че размерът на присъденото обезщетение не е определен пр авилно. Ответната страна по тази касационна жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва касационната жалба на Иванов. Втората касационна жалба е подадена от ГДИН, чрез процесуален представител юрисконсулт С. Тенева, против решението в осъдителната му част. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по тази касационна жалба – С. Иванов, чрез адв. С. Славова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби. Решението е правилно и не са налице касационни отменителни основания. Административният съд е събрал нужните доказателства, от които се доказват фактите, относно неосигуряването на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, в които е пребивавал ищецът, са или с недостатъчна свободна жилищна площ, в тях не са били налице достатъчно светлина и въздух, не е било осигурено постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, задържаните лица не са ползвали пълноценно от правото на къпане и на свиждане, неосигуряване на един час престой на открито на ден, не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и течаща вода и същите са били заключвани. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на предявения иск. Върховен административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящият състав установи следното: С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на С. Иванов обезщетение в размер на 250 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест – Стара Загора, за периода 25.07.2017 г. – 4.12.2017 г., причинени му в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в психически и физически страдания, поради: малката квадратура на килиите, в които е пребивавал; липсата на пряка слънчева светлина и въздух, тъй като всички отдушници били запушени; удовлетворяване на естествените потребности в кофи вътре в килията; ползването на баня веднъж в седмицата, без възможност за изпиране на дрехите, като и липсата на стая, в която да се простират дрехите; свиждането се осъществявало само за 10 минути; лишаване от правото на престой на открито, като "карето" се извършвало в стая 5 м. на 7 м. на закрито. В останалата част съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния претендиран размер от 50 000 лева, като се е позовал на чл. 52 ЗЗД, на това, че по делото не са били ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на С. Иванов, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия, както и на това, че пребиваването му в ареста е било за малко над 4 месеца. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно частичната основателност на претенцията, поради и което обжалваното решение е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. Изводът за частичната основателността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Установяването на посочените от законодателя в чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС обстоятелства, води до ангажиране на отговорността на държавата. Ответникът е този, който следва да докаже, че посочените в исковата молба твърдения не се установяват по делото. В случая изнесените от ищеца факти не са опровергани. От доказателствата по делото безспорно се установява, че през исковия период 25.07.2017 г. – 4.12.2017 г. С. Иванов е пребивавал в условия, които са му нанесли неимуществени вреди. Той е бил настанен в килии, които не са имали минималната изискуема площ от 4 кв. м. на лишен от свобода, като също така в тези помещения не е имало пряка слънчева светлина и въздух, както и санитарен възел и течаща вода. Отделно от това, ползването на баня се осъществявало веднъж в седмицата, без възможност за изпиране на дрехите и без помещение, в което да се простират изпраните дрехи. Ответникът не е успял да опровергае твърденията на ищеца, че свиждането се осъществявало само за 10 минути. Също така, задържаните, съответно и Иванов, са били лишени от правото на престой на открито, защото същият се осъществявал в стая 5 м. на 7 м. на закрито. Административният съд подробно е описал в решението си горепосочените обстоятелства кои точно норми на закона нарушават, като съжденията му се споделят от настоящия състав, поради и което не следва да се приповтарят в настоящото решение. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на арестите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. При неизпълнение на това задължение за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди. Неоснователни са оплакванията на ГДИН за недоказаност на исковата претенция на Иванов. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС неимуществените вреди, претърпени от лоши битови условия в местата за лишаване от свобода, се предполагат до доказване на противното. Ответната страна по иска не е успяла да докаже, че условията, при които е бил настанен Иванов по време на престоя му в Следствения арест са били различни от твърдените от ищеца. Правилно административният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е определил размера на обезщетението за вреди. Така определеният размер съответства както на периода на търпенето на вредите, така и на интензитета на същите. Същото съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Неоснователни в тази връзка са претенциите на С. Иванов за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част. Въз основа на гореизложеното, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на ГДИН не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,