Решение № 5081 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2017 г.

Решение № 5081 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу решение № 23 от 09.06.2017 г., постановено по адм. дело № 78/2017 г. по описа на Административен съд -Русе. Касационният жалбоподател, чрез процесуален представител по делото ст. юрк. В. Стоянов навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Н. Юсеинова чрез пълномощник по делото адв. Т. Бойчева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, които излага в подаден писмен отговор по реда на чл. 163, вр. чл. 228 АПК. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Русе е отменил заповед № ОСОС-12 от 17.02.2017 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, с която е било прекратено служебното правоотношение на Н. Юсеинова на длъжността: " инспектор" в отдел "Контрол на храните" в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Русе към БАБХ, с ранг III младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да обоснове този правен извод, решаващият състав е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, но е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на закона и неговата цел. При прекратяване на служебното правоотношение с Юсейнова не е извършен реален подбор между служителите, заемащи процесната длъжност, съобразно обективните критерии, определени в дадените от изпълнителния директор на БАБХ указания относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ (с писмо № 2367-Ю от 21.04.2015 г.), поради което с издаването на заповедта е допуснато и нарушаване на принципите на равенство, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното от АС - Русе решение за обосновано, съответно на материалния закон и съдопроизводствените правила. Основният спорен въпрос в касационното производство се отнася до законосъобразността на извършената от органа по назначаването - изпълнителния директор на БАБХ, процедура за подбор с оглед необходимостта от прекратяване на служебното правоотношение с един от служителите заемащи длъжността " инспектор" в отдел Контрол на храните" в ОДБХ - Русе. Обосновано административният съд е приел, че органът по назначаване е предприел процедура за подбор при съкращаване, поради намаляване на щатната численост, като в съответствие с нормата на чл. 169 АПК е проверил спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, с който е прекратено служебното правоотношение на ответника по касация - заповед № ОСОС-44 от 09.06.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Без съмнение, правото на административния орган да определя служителите, които следва да бъдат освободени при наличие на реално съкращаване на дадена длъжност, се упражнява при условията на оперативна самостоятелност. Така взетото от органа решение обаче подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 АПК, тъй като компетентността на административния орган, било то и в условията на оперативна самостоятелност, не може да бъде упражнявана в противоречие на закона и неговите цели. В конкретния случай, оперативната самостоятелност на изпълнителния директор на БАБХ е следвало да бъде упражнена и при спазване на установените вътрешни правила относно освобождаването на служителите в БАБХ, приети от самия орган (писмо № 2367-Ю от 21.04.2015 г., съдържащо "указания относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ"). Липсата на доказателства за пълно, точно и обективно изпълнение на установените от самия орган по назначаване критерии за освобождаване на служителите в БАБХ, обуславя извода за издаване на заповедта при несъблюдаване на установените процедурни правила и в нарушение на принципите по чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 АПК. Фактът, че е приложена заповед № РД 11-532/21.03.2017 година, с която е отменено (писмо № 2367-Ю от 21.04.2015 г., е ирелевантен факт за спора, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, тъй като е издадена след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че не са налице наведените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявената от ответната страна своевременно претенция, Българска агенция по безопасност на храните следва да бъде осъдена на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на М. П. Д. направените по делото разноски в размер на 600. 00 шестстотин ) лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение