Решение № 11315 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. В. Б. против решение 15168 от 05.05.2025 г., постановено по адм. дело 4397/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед СОА24-РД15-1640 от 11.04.2024 г. на кмета на Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и да се присъждят направените по делото разноски. Ответникът кмет на Столична община, чрез гл. юрк. Михайлова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. Б. против заповед СОА24-РД15-1640 от 11.04.2024 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "главен юрисконсулт" в отдел Въздух на Дирекция "Климат, енергия и въздух" към Направление Зелена система, екология и земеползване при Столична община, считано от 15.04.2024 г. поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Приема, че по преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидени в длъжностното разписание щатни бройки, като е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Излага съображения, че в случая административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, като той разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други, с оглед оптимизация на дейността и тези му действия са извън обхвата на съдебния контрол. Обосновава извод за доказаност на посоченото в акта фактическо основание съкращаване на длъжността. Приема, че обжалваната заповед е издадена при съобразяване целта на закона. Посочва, че не съществува законово регламентирано задължение при съкращаване на длъжността да се извършва подбор между служителите, като преценката за това кой да бъде освободен е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения приема, че е осъществено правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което отхвърля жалбата срещу заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно. От данните по делото е видно, че П. Б. заема длъжността "главен юрисконсулт" в отдел Въздух на Дирекция "Климат, енергия и въздух" към Направление Зелена система, екология и земеползване при Столична община, с ранг IV младши. С доклад рег. СОА24-ВК66-2864 от 02.04.2024 г. на заместник-кмета по направление Зелена система, екология и земеползване до кмета на Столична община, е предложено да бъде направена промяна в организационната структура на отдел Въздух, като една щатна бройка за длъжността главен юрисконсулт бъде трансформирана в длъжност главен експерт. Структурната промяна е мотивирана със значителен обем от изброени в доклада дейности и с оглед повишаване на експертната функционалност на административното звено. Неоснователни са твърденията на касатора, че докладът е необоснован и не сочи необходимост от увеличаване на експертните длъжности в отдел Въздух. Същият съдържа всички законоустановени реквизити и е съставен с цел осигуряване адекватно изпълнение на функциите на звеното, както и с него се създават условия в длъжностната структура за по-добро изпълнение на целите на отдела. Освен това съдебният контрол в случая не се разпростира и върху преценката на органа по оптимизация на работата в отдела и съответно съкращаване на длъжността. Правилно съдът приема, че в процесния случай е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като е намален щатния брой в структурата на съответната администрация, което е форма на съкращаване на длъжността. Доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Обстоятелството, че общата численост на отдела се запазва също не обосновава извод за липса на съкращение, тъй като с изменението на длъжностното разписание, в сила от 15.04.2024 г., числеността на персонала за длъжността главен юрисконсулт в отдел "Въздух" е променена от една на нула, т.е. длъжността е закрита. Релевантните за издаване на заповедта юридически факти, с които правната норма, визирана като правно основание в процесната заповед, свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Налице е реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността, което фактическо обстоятелство се подкрепя от приетите по делото доказателства. Провеждането на конкурси за длъжността юрисконсулт в други отдели на Столична община, обратно на твърденията на касатора, е ирелевантно за настоящия спор. Предварително обявени критерии за извършване на подбор не са установени и при липса на такива органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност да прецени кои служители да остави на работа независимо от професионалния опит, придобитите квалификации и времето, през което са работили в държавната администрация. В този смисъл са неоснователни възраженията на касатора относно решението на административния орган да съкрати именно длъжността, заемана от Б. и да не му предложи друга подходяща и свободна длъжност в същата администрация. Възраженията за нарушение на принципите на чл. 6 АПК също са неоснователни. В случая измененото длъжностно разписание в сила от 15.04.2024 г. е съобразено с извършените структурни промени и е насочено към по-добро изпълнение на функциите и целите на административното звено, съобразно спецификата и обема на работа. В този смисъл правата на органа по назначаването не са упражнени в отклонение от принципа за добросъвестност и справедливост и не е нарушена целта на закона, а поддържаната от касатора теза в обратен смисъл е неоснователна. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноски в размер на 200 лв., съставляващи юрк. възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,