Решение № 3929 от 11.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Петров срещу Решение 264 от 10.06.2022 г. на Административен съд Плевен по административно дело 282/2022 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно издаденото от Началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен, волеизявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер]/14.01.2020 г. на лицето М. Петров. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извод на съда, че представеното свидетелство за завършено основно образование е неистински документ. Посочва, че от данните от направената проверка в учебното заведение издало документа, са неверни и не отразяват действителното положение, а именно че касаторът е завършил основно образование в Основно училище Марин Дринов град Плевен за което му е издадено свидетелство за придобитата степен - основно образование, Серия Е - 06, 058649, рег. 3293-77/22.06.2006г. Посочва, че в продължение на 12 години от първоначално придобитото право за притежание на свидетелство за управление на моторно превозно средство, няма нарушения на правилата за движение и не е предизвикал пътно-транспортни нарушения, поради което счита, че така обявената нищожност на притежаваното от него СУМПС е незаконосъобразна и несправедлива. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде отхвърлен протеста на прокурора от Окръжна прокуратура Плевен, поставил начално на съдебното производство. Касоторът се представлява се от адв. П. Яков и адв. Й. Киров. Ответникът Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Плевен, не е ангажирал становище по касационната жалба. Ответникът - Прокурор в Окръжна прокуратура Плевен - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен с искане от съда да обяви нищожността на СУМПС [номер], издадено на М. Петров на 14.01.2020 г. за категории АМ , В , В1 . В протеста е посочено, че на 13.01.2020 г. настоящият касатор подава заявление за подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство СУМПС поради изтичане на срока на неговата валидност. Към заявлението са приложени изискуемите документи по чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 3 и 6 от Наредба I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. На 14.01.2020 г. е издадено СУМПС с [номер] за категория АМ, В и В1 на касатора със срок на валидност 14.01.2030 г. До ОД на МВР - Плевен е постъпила информация, че при подаване на документи за издаване на процесното СУМПС, лицето М. Петров е представил свидетелство за завършено основно образование, без да е завършил необходимите образователни нива, с оглед на което е извършена проверка. С писмо с рег. 316000-11373/ 24.03.2021 г. от Директора на ОД на МВР Плевен, е отправено искане до началника на Регионално управление на образованието - гр. Плевен, за предоставяне на информация относно лицето М. Николов и дали същият е завършил основно образование в [заличен текст], от кой клас е започнал/продължил обучението си и ако същият се е обучавал в други населени места какъв документ е представен при записване за обучение и от кое учебно заведение. На 29.03.2021 г. от Директора на ОУ Лазар Станев - гр. Плевен, е изпратен отговор, в който е посочено, че е извършена проверка на документацията на [заличен текст], приета от ОУ Лазар Станев - гр. Плевен. В писмото е посочено, че М. Петров не е учил през учебните години и не е завършил 8 клас в [заличен текст], през учебната 2005/2006 г. В допълнение е уточнено, че същият не фигурира в Регистрационната книга за издаване на документи за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация на училището. На М. Петров, не е издавано свидетелство за основно образование серия Е-06, 058649, рег. 3293-77 от 22.06.2006 г. В процес на осъществената от прокурора от Окръжна прокуратура - гр. Плевен проверка е установено, че на касатора за първи път е издадено удостоверение за управление на моторно превозно средство през 2010 г., когато в изпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредба I-157/01.10.2002 г., от касатора М. Петров е представено копие на Свидетелство за основно образование. През 2012 г. и 2016 г. лицето подава заявление за издаване на дубликат на СУМПС [номер], поради изгубването му. Посочено е от първоинстанционния съд, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е издадено от компетентен орган, а именно ОД на МВР - гр. Плевен. Изложен е подробен анализ на нормативните изисквания за издаване на СУМПС, като е прието за безспорно от съда, обстоятелството, че от страна на касатора е представен неистински документ за завършено основно образование пред компетентните органи, въз основа на който му е издадено първоначалното свидетелство за управление на МПС. Съдът посочва, че липсата на документ удостоверяващ завършено основно образование е с правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство за управление на МПС. Приема, че с действието си лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една от всичките изискващи се предпоставки за издаване свидетелството за управление на МПС, като по този начин волеизявлението за издаване на свидетелството е без правно основание, поради което счита същото за нищожно. Решението на Административен съд - Плевен е валидно, допустимо и правилно. Няма спор между страните по основните точно и пълно установени от съда факти, а именно, че касаторът е поискал подмяна на СУМПС от Началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство вътрешните работи - Плевен, поради изтичане на неговата валидност. Безспорно установено по делото е, че с подаване на заявление с искане за първоначално издаване на СУМПС в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от Наредба I -157/01.20.2002 г., като част от необходимите документи е представено свидетелство за завършено основно образование серия Е - 06, 058649, рег. 3293-77 от 22.06.2006 г., с посочен издател [заличен текст]. В последствие по искане на касатора са издадени дубликати на СУМПС [номер], съответно през 2012 г. и през 2016 г. поради изгубване на същото от притежателя му. Правилни са изводите на съда, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 151, ал. 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) (ДВ - бр. 51/2007 г.) към момента на подаване на първоначалното заявление за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, същото се издава на лице което е завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторно превозно средство за съответната категория, преминало е обучения за водач и успешно е издържал изпит и е преминало обучение за оказване на първа долекарска помощ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че издаденото СУМПС противоречи на материалния закон, т.к за лицето не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки предвидени в чл. 13, ал. 1, т. 1 -7 от Наредба І-157 въз основа на които на лицето може да бъде издадено СУМПС, а именно да притежава документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, а в случай че образованието е завършено в чужда държава - уверение по чл. 110, ал. 2 от Наредба 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. В конкретния случай така констатираната липса на една от посочените в Наредбата положителни предпоставки за издаването на СУМПС, правилно е отчетена от административния съд, като правопрекратяваща възможността за в бъдеще адресатът да ползва издаденото му СУМПС. При липсата на валидно издадена диплома за завършено образование, издаденото свидетелство за управление на моторно превозно средство, се явява издадено в нарушение на реда, регламентиран в Наредба I-157 от 1.10.2002 г. и като такова безспорно подлежи на изземане. Посоченото е съответно и на целта на ЗДвП, а именно всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от лице, отговарящо на регламентираните в закона изисквания, сред които изискването да притежава диплома за завършено образование в посочената от закона степен. В случая е безспорно доказано, че последното изискване не е налице. Първоинстанционият съд е стигнал до същия извод, поради което решението му е правилно, съответно е на събраните по делото доказателства и закона и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното и и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,