Решение № 12400 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници, чрез юрк. Роева, срещу Решение 1945/25.03.2024 г., постановено по адм. дело 9623/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на БРТД АД е отменено Решение 32-558420/15.09.2023 г. към МД с MRN 19BG002002011909R2 от 18.07.2019 г. на директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че събраните в хода на административното производство доказателства установяват, че действителната стойност на процесните стоки е по-висока от декларираната, поради което правилно е приложен чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. Аргументира законосъобразност на оспореното митническо решение, противно на мотивите на съда. В писмено становище касационният жалбоподател, чрез юрк. Роева, моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт. Претендира присъждане на разноски и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът БРТД АД, чрез адв. Мончева и адв. Моллов, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било Решение 32-558420/15.09.2023 г. към МД с MRN 19BG002002011909R2 от 18.07.2019 г. на директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, с което: 1. не е приета митническата стойност на декларираните с митническата декларация стоки 1 и 2; 2. определена е нова митническа стойност за стока 1 в размер на 54 798,97 лв., а за стока 2 в размер на 12 914,41 лв.; 3. Коригирани са данните в МД с MRN 19BG002002011909R2 от 18.07.2019 г.; 4. Определени са суми за досъбиране за мито в размер на 5 397,52 лв. и за ДДС в размер на 12 835,10 лв., заедно със съответните лихви. Решението е мотивирано с разпоредбите на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, вр. с чл. 101, § 1, вр. с чл. 102, чл. 103, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС. Установено е, че на 18.07.2019 г. БРТД АД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока под 1 пътнически автомобил, употребяван с повреди, марка: JEEP, модел: Wrangler UNL SAHARA, държава за износ: САЩ, с обща фактурна стойност 4 600,00 USD при курс за един щатски долар 1,74519 лв., условие на доставка CFR Варна и код по ТАРИК 8703249000, и стока под 2 мотоциклет, употребяван с повреди, марка Хонда, модел: VT1300CT, брой места: 2; първа регистрация: 20130102; държава за износ САЩ, с обща фактурна стойност: 520,00 USD при курс за един щатски долар 1,74519 лв., условие на доставка: CFR Варна и код по ТАРИК 8711500000. С подадената МД размерът на митническата стойност на стоките е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, като за стока 1 възлиза на 8 027,87 лв., а за стока 2 на 907,50 лв. Към митническата декларация са приложени документи за продажба без номер от 12.05.2019 г., талони за превозните средства, линеен коносамент, както и документи за платени държавни вземания. Поради възникнали съмнения относно стойността на стоките, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, е извършен последващ контрол на митническата декларация за допускане за свободно обращение. В рамките на осъществена проверка по линия на международното сътрудничество е получена информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, представляваща електронна информация за износ, според която автомобил с посочените по-горе данни е деклариран за износ, като стойността му е в размер на 31 400,00 USD (54 798,97 лв.). По отношение на стока 2 мотоциклет, декларираната стойност на износа, според информацията на американските митнически власти, е 7 400,00 USD (12 914,41 лв.). С Писмо от 12.07.2022 г. митническите служители са изискали от От БРТД АД допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. От дружеството е депозиран отговор, с който е заявено, че процесната митническа декларация е била предмет на последваща проверка, завършила с Доклад BG005800/1/32/28.04.2022 г. (л. 62 л. 69), съгласно който не се установяват разлики между декларираните и действителните стойности на внесените стоки. Въпреки това обаче съмненията на митническите органи не са отпаднали, поради което е издадено и процесното митническо решение. В хода на съдебното производство са изслушани свидетелски показания относно състоянието на стоките, кредитирани от съда. Допусната е и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението по която дружеството е заплатило стойността на внесените стоки до посочените в митническата декларация размери, т.е. въз основа счетоводните записвания не се установява разлика между декларираната и действителната цена. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК, административният съд е приел, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно поради противоречието му с приложимите материални разпоредби. Изложени са мотиви, според които стойността на стоките, декларирани в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Според административния съд митническите органи не са мотивирали надлежно неприложимостта на вторичните методи за остойностяване на вноса, регламентирани в чл. 74, § 2, б. а г от Регламент (ЕС) 952/2013. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Ако митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В разглеждания случай от митническите органи е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. В тази връзка правилно административният съд е съобразил, че по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на съответния автомобил представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 460,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като е съобразено с обема на осъщественото процесуално представителство на страната в касационното производство и размерът му без ДДС не надвишава значително минималното възнаграждение, предвидено с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,