Решение № 63 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2024 г.

Решение № 63 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2024 г., V о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез гл. юрк. Т. Станкова, срещу Решение № 406 от 25.03.2024 г., постановено по административно дело № 175/2022 г. по описа на Административен съд - Търговище /АС-Търговище/. С оспореното решение съдът, по жалба на "БИМ АГРО" ЕООД гр. Търговище, е приел за установено по отношение на Държавен фонд "Земеделие" - РА гр. София и е признал за неистински окончателен Доклад от извършена проверка на площи, съдържащ се в приложения по дело CD, обхващащ като данни и приложения по делото на хартиен носител доклад, в частта на размера на установените /допустими площи за БЗС № 73078-76-2-1 от 0. 73ха и за БЗС № 87686-2-3-2 от 1. 94 ха/, като е отхвърлил оспорването по уточнителна молба с вх. с вх. № 245/09.02.2023 г. на "БИМ АГРО" ЕООД гр. Търговище в останалата и част и е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2019 г. /УП/, с изх. № 02-250-2600/6847#6 от 31.08.2022 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА гр. София в частта, с която на "БИМ АГРО" ЕООД, гр. Търговище, по отношение площите на всички БЗС-та, описани в Таблица 1 от УП, които са определени като недопустими за подпомагане с код 1*/причина за недопустимост /- резултат от извършена проверка ПНМ от ТИ на РА, са наложени намаления в сумите за подпомагане, както следва: по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ е наложено намаление за разликата над размера от 8550, 82 лева /сума на намаление за финансова дисциплина/ до размер на 19 495, 94 лева; по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /ЗДП/ е наложено намаление за разликата над размера от 4987, 43 лв. /сума на намаление за финансова дисциплина/ до размера на 42 504, 82 лв. по Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13. 1 НР1) е наложеното намаление в сумите за подпомагане в размер на 131, 32 лева; по Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13. 2/НР2) е наложеното намаление в сумите за подпомагане в размер на 473, 80 лева; както и в частта по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК) по отношение на размера на установената площ (67. 44 ха), на наддеклариранта площ (6. 97 ха), на санкционната площ (13. 94 ха), на оторизираната площ (53. 50 ха), на сумата за намаление за финансова дисциплина от 164, 61 лв., посочени в Таблица 13 от оспореното УП и на наложеното намаление в сумите за подпомагане по схемата в размер на 4 655, 45 лв., всичко в общ размер на наложените намаления по всички схеми и мерки от 53 722, 30 лева, като преписката по отменената част на Уведомително писмо № изх. № 02-250-2600/6847#6 от 31.08.2022 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София е изпратена за ново произнасяне по същество по заявлението на "БИМ АГРО" ЕООД, гр. Търговище за кампания 2019 г., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в определени части УП не е мотивирано и че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и излага подробни съображения относно това, че АС – Търговище е направил заключение на база изготвената СТЕ, която се разминава с тази по която се е водило адм. Дело № 227/2021 г. по описа на АС-Търговище. Обосновава извода, че вещото лице е трябвало да изготви експертизата по-детайлно и с еднопосочни отговори. Посочва, че УП е отменено поради минимални разминавания в размерите на два парцела, съгласно заключението на вещото лице, което не е посочило причина за горното. Счита за неправилен и извода на съда, че Докладът за извършена проверка на площи е неистински, тъй като същият не страда от посочените пороци. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на оспореното УП или делото се върне на друг състав на съда за ново разглеждане, както и се отмени и в частта, с което се признава Докладът за извършена проверка на площи за неистински. Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация – "БИМ АГРО" ЕООД чрез процесуален представител – адв. Е. Митова, в писмен отговор и в постъпила на 12.06.2024 г. молба със становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Търговище е издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за, кампания 2019 г. изх. № 02-250-2600/6847#6 от 31.08.2022 г. по подадено заявление за подпомагане с УИН: 25.30.0519/12305 от 23.05.2019 г. за кампания 2019 г. Първоинстанционният съд е установил, че "БИМ АГРО" ЕООД гр. Търговище е заявило за подпомагане в ОД ДФ "Земеделие"-Търговище 618 парцела с обща площ от 3143. 78 ха, по следните схеми и мерки: по СЕПП, по СПП, по ЗДП, по СКП, по ПНДП, Агроекология и климат /Мярка 10/, Биологично земеделие /Мярка 11/, Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13. 1/НР1/, Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13. 2/НР2/. Заявените от дружеството за подпомагане парцели попадат в землищата на гр. Антоново, с. Беломорци, с. Горна Хубавка, с. Добротица, с. Дол на Хубавка, с. Изворово, с. Китино, с. Презвитер Козма, с. Конак, с. Кьосевци, с. Любичево, с. Моравка, с. Панайот Хитово, с. Пиринец, с. Поройно, с. Присойна, с. Пролаз. В производството по заявлението на дружеството въз основа на Заповед № 391589/03.10.2019 г. на началник РТИ е определена проверка на място на площи по заявлението на "БИМ АГРО" ЕООД гр. Търговище. За извършената проверка на площи на място е съставен Доклад за проверка на площи. Доклада е съобщен на дружеството с УП № 01-042-2600/418 от 25.10.2019 г., получено от дружеството на 01.11.2019 г. След подадено възражение, с УП с изх. № 01042-2600/416 от 20.02.2020 г., ДФЗ е уведомило дружеството, че въз основа на констатирани несъответствия в резултатите от извършената предходна проверка на място, е извършил промяна на данните в доклада от проверката, като е коригирана площта на шест парцела и съответно установената площ по СЕПП е посочена на 3 126. 41 ха. По подаденото от дружеството Заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН: 25.30.0519/12305 на 05.08.2021 г. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - София е издал УП с изх. № 02-250-2600/6847 от 05.08.2021 г. С посоченото уведомително писмо по отношение на исканите от "БИМ АГРО" ЕООД гр. Търговище суми за подпомагане са направени намаления в оторизираните суми за плащане, както следва: по Подмярка 13. 1/НР 1 - исканата сума от 21 013, 70 лева е намалена с размер на 131, 32 лв.; по Подмярка 13. 2/НР 2 - исканата сума от 13 173, 49 лв., е намалена с размер на 473, 80 лв.; по СЕПП- исканата сума от 611 716, 71 лв. е намалена с размер на 19 495, 94 лв.; по СПП- исканата сума от 4 116, 60 лв. е намалена с размер на 58, 98 лв.; по СПК- исканата сума от 15 981, 04 лв. е намалена с размер на 4 655, 45 лв.; по Схема за плащания за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - Зелени директни плащания /ЗДП/- исканата сума от 385 647, 49 лв. е намалена с размер на 42 504, 82 лв. Горепосоченото УП е обжалвано от дружеството, като с Решение № 13/17.01.2022 г., постановено по адм. д. № 227/2021 г. по описа на АС-Търговище, оставено в сила с Решение № 7084/13.07.2022 г., постановено по адм. д. № 2899/2022 г. по описа на ВАС, същото е отменено като незаконосъобразно, поради липса на мотиви и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество, съгласно указанията дадени от съда в мотивите на решението. В изпълнение на влязлото в сила Решение № 13/17.01.2022 г. по адм. д. № 227/2021 г. на Административен съд-Търговище е издадено оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/6847#6 от 31.08.2022 г., на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-РА гр. София. Със същото по отношение на исканите от "БИМ АГРО" ЕООД гр. Търговище суми за подпомагане за кампания 2019 г. са направени намаления в оторизираните суми за плащане, видно от Таблица 14 на УП, както следва: по СЕПП- исканата сума от 611716, 71 лв. е намалена с 19495, 94 лв.; по ЗДП исканата сума от 385647, 49 лв. е намалена с 42504, 82 лв.; по СПП- исканата сума от 4116, 60 лв. е намалена с 58, 98 лв.; по СПК- исканата сума от 1598, 04 лв. е намалена с 4655, 45 лв.; по Подмярка 13. 1/НР 1 - исканата сума от 21013, 70 лв. е намалена с 131, 32 лв.; по Подмярка 13. 2/НР 2 - исканата сума от 13173, 49 лв., е намалена с 473, 80 лв. Съдът е извършил анализ на отразеното в УП по отношение на всяка една от оспорените схеми и мерки. По делото са допуснати първоначална и допълнителна СТЕ, извършени от вещо лице-геодезист, като допълнителната СТЕ не е оспорена от страните. Съгласно заключенията на вещото лице, описаните в оспореното УП БЗС-та в таблица 1, като недопустими с причина "код 1", са обхванати от специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" с площите, с които са декларирани. Вещото лице е посочило, че всичките 18 БЗС-та, на които е била коригирана площта, вследствие на извършената контролна проверка, участват с коригираните си площи при издаване на оспореното УП, с изключение на две БЗС-та, а именно БЗС № 73078-76-2-1 и Б3C № 87686-2-3-2. Вещото лице е уточнило, че посочените БЗС-та са заявени от дружеството за подпомагане единствено по схемите СЕПП и ЗДП и са участвали при издаване на оспореното УП при определяне на оторизираните площи, но не с коригираните увеличения на площите им, съгласно констатациите от контролната проверка, а с приетите за установени от органа площи преди тази проверка. Видно от допълнително представената таблица, БЗС № 73078-76-2-1 е включено при издаване на оспореното УП с установена площ преди контролната проверка от 0. 73ха, вместо с установена площ от контролната проверка от 0. 83 ха, а БЗС № 87686-2-3-2 с установена площ от 1. 94 ха, вместо с установената за него като допустима площ при контролната проверка от 2ха. От заключението по допълнителната СТЕ и направените уточнения и допълнения на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че общият размер на установената/допустимата за подпомагане площ на заявените по СЕПП БЗС-та, след добавяне на увеличените площи и на БЗС № 73078-76-2-1 и Б3C № 87686-2-3-2, следва да е в размер на 3121. 67 ха, а не приетият от органа в УП размер от 3121. 28 ха. Последното води до друг размер на оторизираната площ и до друг размер на оторизираната сума по схемата, а именно малко повече от 592 236, 65 лева, а не приетата от органа в УП сума от 592 220, 77 лева. По същият начин и за ЗДП, общият размер на установената/допустимата за подпомагане площ на заявените БЗС-та също следва да е в размер на 3121. 67 ха, а не приетия от органа в УП размер от 3121. 28ха. Последното води до друг размер на оторизираната площ и до друг размер на оторизираната сума по схемата, а именно малко повече от 343 414, 72 лева, а не приетата от органа в УП сума от 343 142, 67 лева. По отношение на тази мярка вещото лице подробно е пояснило критериите за допустимост на парцелите по ЗДП, като е посочило, че в оспореното УП са отразени само данни за площите, но няма данни по култури и не са посочени парцелите, приети за недопустими поради вида на културата. От заключението на допълнителната СТЕ /Таблица по т. 8 от заключението/ установената/допустимата за подпомагане площ по СПК следва да е в общ размер на 69. 52 ха, а не приетия от органа в УП размер от 67. 44 ха, наддекларираната площ следва да е в размер на 4. 89 ха, а не от 6. 97 ха, санкционираната площ от 9. 78 ха, а не от 13. 94 ха, а оторизираната площ от 59. 74 ха, вместо приетата в УП такава от 53. 50 ха. Последното води до друг размер на сумата, която следва да бъде оторизирана по схемата, а именно от 12 646, 55 лева, вместо определената в УП сума от 11 325, 59 лева. И по отношение на тази схема /СПК/ вещото лице посочва, че в оспореното УП няма информация за конкретните парцели, с които дружеството е кандидатствало по нея. При сравнение на съдържанието на протокола, съдържащ се в представеното по делото CD и оспорените от дружество БЗС-та с Уточняващата молба с вх. № 245/09.02.2023 г, вещото лице е установило, че размерите на площите допустими за подпомагане на посочените БЗС-та съвпадат, като въз основа на същите данни е издадено и оспореното УП. От допълнителното уточнение, което прави в съдебно заседание, с представената от него Таблица с 18 БЗС-та, които са били предмет на контролната проверка, по делото се установява, че за две БЗС-та, а именно на БЗС № 73078-76-2-1 и Б3C № 87686-2-3-2 в съдържанието на протокола не са отразени констатациите от контролната проверка, посочени по-горе. По отношение на мерки 13. 1/НР1 и 13. 2/НР2 вещото лице е потвърдило отразяванията в оспореното УП. Вещото лице не потвърждава общо отразената в УП от 20.02.2020 г. площ /3126, 41 ха/, като счита че най-вероятно на ръка са въвеждани някой от данните за отделните парцели и се губят над 4 ха, предвид установената от него площ 3121, 67 ха /с добавената площ на посочените по-горе две БЗС-та/, при отразена в оспореното УП 3121, 28 ха. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е счел, че УП в оспорената му част е издадено от компетентен орган. По отношение на Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/ и Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /ЗДП/, поради липса на конкретни фактически констатации за кои конкретно БЗС /номер, площ/ органът е приел, че са недопустими за подпомагане по критерий-вид култура, съответно идентичност между заявената култура, с която се участва по схемата и установената култура за ЗДП, съдът е приел, че УП в тази му оспорена част, се явява постановено при липса на мотиви и при неспазване на указанията дадени на органа с влязлото в сила съдебно Решение № 13/17.01.2022 г. по адм. 227/2021 г. на Административен съд-Търговище - съществено нарушение на процесуалните правила и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Наред с горното съдът се е позовал и на констатираното от вещото лице, че общият размер на установената/допустимата за подпомагане площ на заявените от дружеството по СПК и ЗДП БЗС-та е неправилно определена от органа в УП, което сочи, че в нарушение на чл. 35 и чл. 7 от АПК органът, при издаване на УП, не е изяснил и установил всички факти и обстоятелства за правилното разрешаване на случая, още едно основание за незаконосъобразност на УП в тази част. По отношение на СЕПП съдът е приел, че в УП са налице изложени от страна на органа мотиви /фактически основания/ относно конкретните БЗС-та, площите от тях, за които органът приема, че са недопустими за подпомагане, както и за причините, въз основа на които ги определя като недопустими площи, но неправилно е определил размера на установената/допустимата за подпомагане площ на заявените от дружеството БЗС-та по тази мярка, видно от заключението по СТЕ. Приел е за доказано по делото, че тази площ следва да е в размер на 3121. 67 ха, а не приетият от органа в УП размер от 3121. 28ха, което води до друг размер на оторизираната площ и до друг размер на оторизираната сума по схемата. В заключение е счел, че в тази част УП е издадено без да са установени всички факти и обстоятелства за правилното разрешаване на случая, което е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна. По отношение на оспорената част, касаеща Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13. 2/НР2), съдът е приел, че размерът на приетата от органа в УП площ установената/допустимата за подпомагане площ на заявените от дружеството БЗС-та от 221. 29 ха е правилно определен, но липсват мотиви относно механизма, по който е определен размера на санкционната площ от 4. 845 ха. Съдът е посочил, че в УП липсва като фактическо основание цифровото изражение на приложения коефициент, а като правно основание не е посочено конкретно коя от четирите изброени в текстовата част на УП за ред 9 хипотези органът прилага, съгласно чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията. По изложените съображения и в тази част УП е счетено за незаконосъобразно, като издадено при липса на мотиви относно приложения коефициент от органа при определянето на санкционната площ и при неизпълнение на указанията дадени с Решение № 13/17.01.2022 г. по адм. 227/2021 г. на Административен съд-Търговище., По отношение на оспорената част, касаеща Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13. 1/НР1), съдът също е счел, че не са спазени указанията дадени с Решение № 13/17.01.2022 г. по адм. 227/2021 г. на Административен съд-Търговище, тъй като при правилно определен размер на приетата от органа в УП площ като установена/допустима за подпомагане по тази мярка от 124. 03 ха, не са изложени мотиви досежно размера на намаленията - определения размер от 131, 32 лева, с които исканата от дружеството сума от 21013, 70 лева е намалена. В заключение съдът отменил УП в оспорените части като незаконосъобразно и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с конкретни указания по прилагането на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е признал за неистински окончателния Доклад от извършена проверка на площи, съдържащ се в приложения по дело СD, обхващащ като данни и приложения по делото на хартиен носител доклад, в частта на размера на установените/допустими площи за БЗС № 73078-76-2-1 от 0. 73ха и за Б3C № 87686-2-3-2 от 1. 94 ха, като в останалата част е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие", на когото на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП, със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., Изпълнителния директор на ДФЗ е делегирал правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания. Съответни на събраните по делото доказателства са изводите на съда, че по отношение на СЕПП, СПК и ЗДП административният орган неправилно е определил установената площ. В тази връзка се установява, че извършените през 2019 г. контролни проверки, изрично посочени в основното заключение на вещото лице, не са били отразени в ИСАК/СЗИП преди одобряването на окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. Последната има качество на стабилен административен акт, издаден от компетентния орган по чл. 33а, ал. 6 от ЗПЗП, породила е права и задължения за адресатите си и издателят на оспорения акт /Зам. изпълнителния директор на ДФ3 е бил длъжен да се съобрази с нея. А описаните в оспореното УП БЗС-та като недопустими за подпомагане с причина – основание "код 1" са обхванати от специализирания слой "ПДП" с площите, с които са декларирани. Наред с горното безспорно се установява, че размерът на установените/допустими площи за БЗС № 73078-76-2-1 и за Б3C № 87686-2-3-2 неправилно е установен, поради което и правилно решаващият съд е признал за неистински окончателния Доклад от извършена проверка на площи, съдържащ се в приложения по дело СD, в тази част. В оспореното УП не са отразени напълно и данните за БЗС-та от контролната проверка, посочени в УП от 20.02.2020 г., в т. ч. и че установената площ по СЕПП е 3 126. 41 ха. По делото не бе установено административният орган да е извършил други проверки, с които да е коригиран посочения размер, за да се получи размера на установената площ по СЕПП в УП. Този размер не се потвърждава и от вещото лице. Настоящият състав споделя и изводите на решаващия съд, че УП досежно схеми СПК и ЗДП е постановено при липса на мотиви. От доказателствата по делото и неоспореното допълнително заключение на назначената СТЕ се установява, че по схема СПК липсват конкретни фактически констатации на органа за кои конкретно БЗС/номер, площ/ органът е приел, че са недопустими за подпомагане по критерий-вид култура, а по схема ЗДП липсват фактически констатации на органа за кои конкретно БЗС-та /номер и площ/ не е налице идентичност между заявената култура, с която се участва по схемата и установената култура. Съгласно чл. 33 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури имат производители на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0, 5 ха допустими площи (заедно или поотделно) от протеиновите култури, изрично посочени в разпоредбата и/или смески от тях, когато: 1. земеделските площи с протеинови култури по ал. 1 са с минимална площ на парцела 0, 1 ха; 2. площите отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, § 2, 3 и 4 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г., като помощта по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури се определя на хектар заявена и допустима култура. Досежно ЗДП са относими разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от същата Наредба, като при тази схема един парцел може да бъде приет за недопустим по повече от един критерии – както по площ, така и по култура, различна от заявената или по двата критерия едновременно. Неяснотата относно недопустимостта на парцелите, по другите критерии, освен посочената площ, представлява липса на мотиви на оспореното УП в тази част, като излагането на мотиви е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за законосъобразността на акта. Неизлагането на такива е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 от АПК. Ето защо и недоказан се явява изводът на административния орган, че заявената от дружеството ЕНП не покрива изискването за минимум 5% от общо заявените площи, за да се приложат разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 от Делегиран регламент 640/2014. В оспореното УП, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, административният орган не е изложил мотиви и относно механизма, по който е определен размера на санкционната площ от 4. 845 ха по Подмярка 13. 2/НР2, коя от четирите изброени хипотези органът прилага, съгласно чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, в т. ч. и прилагана ли е по отношение на дружеството първата хипотеза от Регламента и с кое предходно УП на органа. Недопустимо е едва в съдебното производство, чрез съдебна експертиза, да се установява, че приложеният коефициент за санкциониране е 1, 5. И по отношение на Подмярка 13. 1/НР1 /Компенсаторни плащания в планински райони/ в УП няма яснота /няма отразявания в Таблица 13 и Таблица 14 защо е намалена исканата сума за подпомагане, при положение че допустимата за подпомагане по тази мярка площ е правилно определена, съгласно заключението на допълнителната СТЕ. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени /чл. 35 от АПК/. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което обоснован е и извода му за наличие и на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на УП в оспорената част са правилни. Неоснователни в тази връзка са и наведените от касационния жалбоподател доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства, в т. ч. и неоспореното допълнително заключение по назначената СТЕ. Поради липса на изготвена експертиза по адм. Дело № 227/2021 г. по описа на АС-Търговище, твърденията за разминаване в заключенията са несъстоятелни. Извършеният анализ на доказателствата по делото е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира със същите, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. С оглед изложеното и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на ответната страна за присъждане на правените пред касационната инстанция разноски. По делото няма доказателства за сторени такива, а приложеният договор за правна защита и съдействие № 6/2024 г. и платежно нареждане към него се отнасят до процесуалното представителство пред АС-Търговище. Направените от страна на "БИМ АГРО" ЕООД разноски в първоинстанционното производство – платена Д. Т., платено възнаграждение за вещо лице и платено адвокатско възнаграждение в размер на 4650 лв. са присъдени на дружеството с оспореното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,