Решение № 7763 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 630/2009 г.

Решение № 7763 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 630/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангел Илиев Попов, от град Септември, против решение № 456 от 21.11.2008 г., постановено по адм. дело № 191/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - кметът на Община Септември чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение Пазарджишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Попов против заповед № 280/31.03.2008 г. на кмета на Община Септември, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (Здсл.) и утвърдено от кмета на Община Септември длъжностно разписание на Общинска администрация гр. Септември, във връзка с решение № 44/28.02.2008 г. на Общински съвет гр. Септември е прекратено служебното му правоотношение, считано от 31.03.2008. За да отхвърли жалбата на Попов, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Посоченото правно основание кореспондира със събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства. За да мотивира този правен извод, съдът е съпоставил числеността и структурата на общинската администрация на Община Септември, приета с решение № 824/21.02.2007 г. на Общински съвет - Септември, в сила от 01.01.2007 г. до 25.03.2008 г., с числеността и структурата на общинската администрация на Община Септември, утвърдена с решение № 44/28.02.2008 г. на Общински съвет гр. Септември. Сравнени са и съответстващите им длъжностни разписания, съответно от 01.03.2007 г. и от 25.03.2008 г. При съпоставянето е установено, че в длъжностното разписание, действало до 25.03.2008 г. е съществувала дирекция "Административно-правно и информационно обслужване", която след преструктурирането на общинската администрация е престанала да съществува. За да изясни въпроса дали заеманата от Попов длъжност "директор на Дирекция АПИО" е престанала да съществува освен като наименование, така и като система от функции, задължения и изисквания, съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че служебните функции на длъжността "директор на Дирекция АПИО" са разпределени след съкращението между началник отдел "Връзки с обществеността" и началник отдел "ГРАО" в съответствие с разпределението на дейностите, предвидени в Устройствения правилник от 26.03.2008 г., длъжностното разписание от 25.03.2008 г. и длъжностните характеристики на посочените длъжности. Решението е правилно. Не се спори по делото, че Ангел Илиев Попов преди прекратяване на служебното му правоотношение е заемал длъжността "директор на Дирекция АПИО". Спорът е дали е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Здсл. Настоящата инстанция намира за правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд за наличие на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба по следните съображения: Промените в структура на общинската администрация са извършени при спазване на законовите изисквания съобразно правомощията на компетентния орган - в случая кметът на Община Септември, който в рамките на правомощията си и в изпълнение на решение № 44/28.02.2008 г. на Общински съвет гр. Септември е утвърдил новото длъжностно разписание на общинската администрация, в сила от 25.03.2008 г. В него не е включена съкратената длъжност "директор на Дирекция АПИО", а в обсъжданите длъжностни характеристики на началник отдел "Връзки с обществеността" и началник отдел "ГРАО" липсва припокриване на функционалните задължения с тези на съкратената длъжност. Неотносими към настоящия спор са възраженията на касатора във връзка със законосъобразността на решение № 44/28.02.2008 г. на Общински съвет гр. Септември, доколкото то не е предмет на оспорването, както и че косвения съдебен контрол върху него в рамките на настоящото производството е недопустим. При доказано преструктуриране на общинската администрация, в резултат на което длъжността "директор на Дирекция АПИО" е отпаднала както като наименование, така и като система от функции, задачи и задължения и при липса на идентичност между нея и характеристиките на други длъжности в администрацията е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Здсл. Ето защо като е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,