Решение № 8050 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2012 г.

Решение № 8050 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 51, ал. 3 от Закона за храните (ЗХ). Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Сливен, срещу решение № 16 от 29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 292/2011 г. по описа на Административен съд - Сливен. По развити оплаквания за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението. Ответникът - "Топлоконтакт - Сливен" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. "Константин Константинов" № 13, чрез упълномощения си процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд - Сливен по жалба на "Топлоконтакт - Сливен" ЕООД е отменил заповед № РД-05-01-470/19.09.2011 г. на директора на ОДБХ - Сливен, с която на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно спиране експлоатацията на обект "Кетъринг - хранене на ученици", находящ се в гр. Сливен, ул. "Константин Константинов" № 13, считано от 20.09.2011 г. до отстраняване на констатираните нарушения на нормативните изисквания. В мотивите на съдебния акт е прието, че административният орган е компетентен да упражни контрол по изпълнение на осъществяваната от търговеца дейност, попадаща в приложното поле на ЗХ, но не е установил наличието на факти, включени в нормативния състав на приложената разпоредба на чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, поради което преценката му за налагане на ограничителната мярка е неправилна. Развити са и съображения, че заповедта не съдържа мотиви, чрез които да се провери законосъобразността на обективираното в нея властническо волеизявление. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е установил, че заповедта за временно спиране на експлоатацията на обекта "Кетъринг - хранене на ученици", находящ се в гр. Сливен, ул. "Константин Константинов" № 13, е била издадена след проверка, извършена на 19.09.2011 г. от инспектори в ОДБХ, с чиито протокол са констатирани релевантните за произнасянето на органа факти (капацитетните възможности на кухнята не отговарят на броя порции, предвидени за ученическото хранене, складовата база е недостатъчна за предвидените количества порции, няма отделен вход за зареждане и за изнасяне на готовата храна, липсва изготвено седмично меню, съгласувано със здравен работник, няма проби храна). Протоколът за установяване на отклоненията от нормативно въведените условия за производство на храни и организираното хранене за ученици не е оспорен, а съществуването на отразените в него факти е потвърдено от изслушаните свидетелски показания на двама от изготвилите го инспектори. Откритите в обекта и отразени в констативния протокол и обстоятелствената част на заповедта за прилагане на ПАМ несъответствия с общите изисквания към обектите за производство и търговия с храни и със специфичните изисквания към помещенията, в които се приготвят, обработват или преработват храни, сочат на нарушения по смисъла на чл. 13, т. 2 (неправилно посочена като ал. 2) от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите (обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2006 г.) и чл. 10 от Наредба № 37 от 21.07.2009 г. за здравословно хранене на учениците, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 63 от 7.08.2009 г., в сила от 15.09.2009 г.), които в хода на производството не са опровергани от страна на жалбоподателя. Следователно "Топлокомплект - Сливен" ЕООД е извършвало дейност по организирано хранене на ученици в пряко нарушение на императивните нормативни изисквания и при очевиден риск за здравето на децата. Детайлната регламентация на условията и реда за производство и търговия с храни се съдържа в ЗХ, разпоредбата на чиито чл. 26 прогласява, че на официален контрол подлежат всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни (т. 1), както и състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни (т. 2). В качеството на специализиран орган за упражняване на официалния контрол за безопасност на храните (Арг.: чл. 28, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗХ, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закон за Българската агенция по безопасност на храните), директорът на ОДБХ - Сливен е наложил мярка по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, а това е превантивна ПАМ, която се прилага с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. Предоставеното с цитираните норми правомощие е в изпълнение на основно конституционно начало - това по чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, според което държавата закриля здравето на гражданите. Няма спор, че ответникът по касационната жалба, по реда на чл. 12 ЗХ е регистрирал обект за производство на храни (кухня-майка/кетъринг) с посочени групи храни по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗХ, подробно изброени в 20 пункта в нарочен списък на групите храни, неразделна част от удостоверение за регистрация № 1119/29.08.2011 г. Храната е предназначена за доставка и хранене на специфичен кръг потребители - ученици (400 порции дневно според твърденията на самия жалбоподател), поради което и дейността следва да съответства не само на изискванията на Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните, но и на специфичните условия за организирано хранене на учениците, уредени с Наредба № 37/2009 г. Развиваната дейност в обект, неотговарящ на изискванията за производство и търговия с храни и в нарушение на правилата на здравословно хранене на ученици, несъмнено поставя в риск здравето на консуматорите на приготвяната храна, чиято безопасност не е гарантирана. Според доказателствата по делото, след постановяване на акта за прилагане на ПАМ, на дружеството е било дадено предписание да се обособят складови помещения, отговарящи на санитарно-хигиенните изисквания; в подготвителните да се монтират мивки и работни плотове; да се доставят достатъчно хладилни площи, за което няма данни да е било оспорено. Същевременно, обстоятелството, че на 16.09.2011 г. (петък) е сключен трудов договор със здравен работник - консултант по здравословно и диетично хранене, противно на възприетото от Административния съд, няма отношение към фактическото основание за издаване на акта, при условие, че не са ангажирани доказателства към 19.09.2009 г. (понеделник) дневно и/или седмично меню по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 37/2009 г. да е било изготвено. Представянето му е в тежест на жалбоподателя (Арг.: чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК), ето защо становището на решаващия съд, че не е установено по несъмнен начин при проверката в обекта да не е имало меню, противоречи на формалната логика и правилата за разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство. По този начин при произнасянето си съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е формирал необоснован извод за липса на осъществено от търговеца нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 37/2009 г. При данните по делото административният орган обосновано е приел, че е осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, с което се изпълняват целите на закона. Събраните по преписката и ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на превантивната мярка с преустановителен характер. Преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите, поради което заповедта е издадена от компетентен орган и в съответствие със закона. Неточното позоваване в п. 1 и п. 2 от акта на приложимата правна норма - чл. 13, ал. 2, вместо чл. 13, т. 2 от Наредба № 5/2006 г., не съставлява нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт, т. к е безспорно, че цитираната разпоредба не съдържа алинеи, поради което и допусната техническа грешка не злепоставя правата на адресата. С оглед установеното от фактическа и правна страна, Административен съд - Сливен е приложил неправилно материалния закон и констатациите му, че при липсват релевантните юридически факти, субсумиращи се в цитираното от органа правно основание не се подкрепят от данните по делото. Налице са твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението, с което е отменена заповедта за временно спиране експлоатацията на обект "Кетъринг - хранене на ученици", находящ се в гр. Сливен, ул. "Константин Константинов" № 13, е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,