Решение № 3676 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2015 г.

Решение № 3676 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Олга Григориевна Лалева от гр. Трявна срещу решение № 34 от 20.04.2015 г. по адм. д. № 179/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 34 от 20.04.2015 г. по адм. д. № 179/2014 г., Административен съд - гр. Габрово е отхвърлил жалбата на Олга Григориевна Лалева от гр. Трявна, срещу решение № 51 от 1.10.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово, с което е потвърдено разпореждане № 5007202337 от 30.05.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово. Съдебното решение, предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Определение № 562 от 16.12.2014 г., постановено по същото първоинстанционно дело, с което не е уважено искането на Лалева за предоставяне на правна помощ, е оставено в сила с определение № 2312 от 4.03.2015 г. по адм. д. № 736/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, поради което въпросът дали касаторката е имала потребност от безплатна правна помощ, не се коментира. Правилно първоинстанционния съд не е обсъдил размера на отпусната в България пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като нейният размер е бил намален с разпореждане № 5007202337 от 10.12.2010 г., а не с процесното разпореждане № 5007202337 от 30.05.2014 г. Разпореждането от 10.12.2010 г. е обжалвано от Лалева пред Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово, който е постановил решение № 5 от 18.01.2011 г. Последното е било оспорено от касаторката и е било образувано адм. д. № 22/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово, което дело е приключило с решение № 47 от 10.05.2011 г. С това решение жалбата й е била отхвърлена. Цитираното решение на първоинстанционния съд е обжалвано от Лалева пред Върховния административен съд, който с решение № 7334 от 23.05.2012 г. по адм. д. № 7660/2011 г. е оставил в сила решението на Административен съд - гр. Габрово. В тази връзка изводът на първоинстанционния съд, че размера на отпусната в България пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да бъде преразгледан, е законосъобразен и е в съответствие с нормата на чл. 297 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Правилно съдът е определил предмета на спора по делото, а именно че той се формира единствено до размера на отпуснатата на Лалева социална пенсия за инвалидност. В тази връзка пенсията за осигурителен стаж и възраст, която е отпусната в България и е съответна на осигурителния стаж в тази държава, има значение само дали се получава в пълен размер. Решаващият състав на Административен съд - гр. Габрово е съобразил, че на Лалева е била призната 94% трайно намалена работоспособност, съгласно експертно решение на ТЕЛК № 1391 от 23.04.2014 г. и по отношение на нея е приложима хипотезата на чл. 90а, ал. 2 КСО, съгласно която размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на сто от социалната пенсия за старост, която към момента на постановяване на административния акт е била 110 лв. и 120 % от нея се равняват на 132 лв. Съдът правилно е приел, че последната сума следва да бъде редуцирана до 25%, предвид действащата към датата на издаване на разпореждането норма на чл. 101, ал. 3а КСО (нова, изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), съгласно която при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто. Относно Лалева е приложима последната хипотеза и социалната пенсия за инвалидност правилно е определена в размер на 33 лв. По изложените съображения се приема, че при постановяване на съдебния акт не са били допуснати твърдяните в касационната жалба отменителни основания. Ето защо оспореното решение се оставя в сила. За пълнота на изложението и предвид оплакванията на касаторката относно тежкото й материално положение, трябва да се има предвид, че за осигурителния стаж в Русия тя получава пенсия в размер на 5671 рубли. Съдът не се произнася по въпроса за разноските по делото пред тази инстанция, тъй като такова искане не е направено от страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,