Решение № 13035 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7707/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Община Благоевград, подадена чрез процесуалния представител юрк. Янева, срещу Решение 1471 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело 106/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен отказ 163 от 19.12.2022 г. на главния архитект на Община Благоевград и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приема, че в случая е неприложим чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според касатора в противоречие с материалния закон съдът приема, че при постановяване на оспорения отказ административният орган се е позовал на мотиви, определящи изискванията касаещи начина и характера на застрояване, които в производството по процедирания работен устройствен план /РУП/ са неприложими. Според касатора в случая е налице и разминаване в част от констатациите на вещите лица по приетите две съдебно-технически експертизи, поради което съдът е следвало да обсъди и двете, след което да мотивира кои констатации приема за правилни и кои не кредитира. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на съдебни разноски. В приложени по делото писмени бележки се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. Ответниците З. Й. Л. и Й. Д. Л., редовно призовани, чрез процесуалния представител адв. Боянова, оспорват касационната жалба и изразяват становище за неоснователност на същата по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира се присъждане и на разноски по делото, съгласно приложен по делото списък на разноските. Ответниците Т. Д. Л., С. К. С., Р. И. Ф., Е. Х. Л. и Б. Х. Л., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на З. Л. и Й. Л. срещу отказ 163 от 19.12.2022 г., издаден от главния архитект на Община Благоевград, за одобряване на РУП по действащ застроително-регулационен план /ЗРП/ на кв. 175а, одобрен със заповед 1017/12.12.2000 г. на кмета на Община Благоевград за УПИ VII - 473, кв. 175а по плана на II-ри микрорайон Благоевград, съставляващ имот с идентификатор 04279.615.193 - ново средно застрояване, свързано с новопредвидено застрояване в УПИ VIII - 474, кв. 175а по плана на II-ри микрорайон Благоевград, съставлаващ имот с идентификатор 04279.615.194, и свързано със съществуващо застрояване в УПИ VI - 472, кв. 175а по плана на II-ри микрорайон Благоевград, съставляващ имот с идентификатор 04279.615.192. Оспореният отказ е постановен на основание чл. 124а, ал. 8 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и чл. 113 от ЗУТ, както и в съответствие с Решение 15 по Протокол 45 от 08.11.2022 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/, в което се сочи, че не се приема да се процедира РУП по действащ ЗРП, тъй като заявлението не е подадено от всички съсобственици. За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ първоинстанционният съд е приел, че макар и издаден от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия със заповед 379-ЧР/10.10.2022 г. на кмета на Община Благоевград, в предвидената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същият е постановен в нарушения на материално-правните норми. Позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи, съдът приема, че в случая не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, доколкото се установява по делото, че с процесния РУП не се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия ПУП, одобрен със заповед 1017/12.12.2000 г. на кмета на Община Благоевград, не се допускат изменения на границите на УПИ-та, не се предвижда ново застрояване, не се допускат намалени разстояния, като същият е изготвен изцяло в съответствие с действащия застроителен план. Според съда при постановяване на оспорения отказ, административният орган се е позовал на мотиви определящи изисквания касаещи начина и характера на застрояване, които в производството по процедирания оспорен РУП са неприложими, тъй като са определени с влезли в сила предходни административни актове. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ и заповед 379-ЧР/10.10.2022 г. на кмета на Община Благоевград, както и в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила. Неправилни обаче са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. С оспорения отказ 163/19.12.2022 г. главният архитект на Община Благоевград е отказал одобряването на РУП по действащ ЗРП на кв. 175а, одобрен със заповед 1017/ 12.12.2000 г. на кмета на Община Благоевград, за УПИ VII - 473, кв. 175а по плана на II-ри микрорайон Благоевград, съставляващ имот с идентификатор 04279.615.193 - ново средно застрояване, свързано с новопредвидено застрояване в УПИ VIII - 474, кв. 175а по плана на II-ри микрорайон Благоевград, съставлаващ имот с идентификатор 04279.615.194, и свързано със съществуващо застрояване в УПИ VI - 472, кв. 175а по плана на II-ри микрорайон Благоевград, съставляващ имот с идентификатор 04279.615.192, по заявление вх. АП-0107-17/31.01.2022 г., подадено от З. Л., Й. Л., Т. Л., С. С. и Р. Ф.. Единственият мотив на така постановеният отказ е неподаването на заявлението от всички собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 04279.615.193.1, находяща се в имот с идентификатор 04279.615.193, съставляващ УПИ VII - 473, кв. 175а, като в тази връзка административният орган се е позовал и на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Приложимата в случая разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗУТ предвижда, че РУП се съставя по искане на възложителя, като в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. От цитираните разпоредби следва, че инициирането на процедурата по одобряване на РУП се извършва по заявление, подадено от лицата, имащи качеството на възложител. В процесния случай такива лица са както собственика на имот с идентификатор 04279.615.193, така и собствениците на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в този имот, които са носители на ограничени вещни права. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесната устройствена процедура е инициирана по заявление само на част от собствениците и носители на ограничени вещни права в УПИ VII - 473, кв. 175а, като двама от собствениците на самостоятелни обекти в сградата самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.615.193.1.1 с жилищно предназначение /апартамент/, не са подписали заявлението и не са участвали в инициирането на административното производство, както и категорично са възразили в хода на това производство срещу изготвения проект на ПУП - РУП за УПИ VII - 473, кв. 175а по плана на II-ри микрорайон Благоевград, съставляващ имот с идентификатор 04279.615.193. С оглед на това правилно и в съответствие с приложимите материално-правни норми административният орган е приел, че неподаването на заявлението от всички собственици и носители на ограничени вещни права в УПИ VII - 473, имащи качеството на възложител, е пречка за процедиране на внесения проект на ПУП РУП. В тази връзка следва да се има предвид, че неправилно административният съд приема също така, че нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е неприложима в конкретния случай. Това е така, тъй като съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗУТ, която дефинира видовете планове, РУП е вид подробен устройствен план план за застрояване и силуетно оформление /т. 4/. Като вид план за застрояване за РУП са приложими освен специалните разпоредби, така и общите разпоредби по ЗУТ, касаещи подробните устройствени планове, включително и тези по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ. От друга страна в процесния случай в хода на съдебното производство се установява, че внесеният за одобряване РУП не съответства на действащия ЗРП, доколкото с него се изменят одобрените задължителни линии на застрояване в имота по действащия ЗРП от 2000 г. задължителната линия на застрояване към дъното на УПИ VII - 473, кв. 175а, е на едно ниво със същата линия на застрояване в съседния УПИ VI 472, като дължината й е 14 м., а по процесния РУП дължината на тази линия, т. е. дълбочината на калканната стена на регулационната линия с УПИ VI 472, е 15 м., което от своя страна безспорно се явява изменение на действащия план, независимо, че предвиждането на тези 15 м. е допустимо по сега действащия ЗУТ. При така установеното по делото настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ на посочените в него фактически и правни основания е законосъобразен, обратно на приетото от административния съд. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че неправилно първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка на законосъобразността на процесния РУП, както и е формирал правни изводи в тази посока, без от страна на административния орган в този смисъл да са били изложени каквито и да било мотиви в оспорения отказ. В тази връзка следва да се има предвид, че при осъществяването на контрола за законосъобразност на оспорен административен акт съдът е ограничен в рамките на преценката на посочените в оспорения акт правни и фактически основания за издаването му и е недопустимо въвеждането на нови такива от съда, както е сторено в оспореното съдебно решение. Съдът не може да допълва мотивите на административния орган и да изследва фактически обстоятелства, които не са основания за постановяване на отказа. Законосъобразността на административния акт се преценява само спрямо фактите, които са основания за издаването му, а такива като обсъдените от съда и във връзка, с които са допуснати двете съдебно-технически експертиза, не са посочени от административния орган. Това представлява нарушение на правомощията на съда, съответно и на правилността на оспореното съдебно решение. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразния отказ. При основателност на касационната жалба в полза на Община Благоевград следва да бъдат присъдени заявените в срок и съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК разноски за две съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 200 лева за двете инстанции, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ; внесен депозит за вещи лица по адм. дело 106/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград в размер на общо лева 2 434 лева; внесена държавна такса по касационното производство в размер на 70 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,