Решение № 14723 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2020 г.

Решение № 14723 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Айфест" ЕООД София, представлявано от управителя Б. Димитров срещу решение № 3221/24.06.2020 г., на Административен съд София - град постановено по адм. дело № 3744/2020 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 1. 008-2256/3 от 21.03.2018 г., за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, на заместник-министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. (ОПРЧР). Касаторът релевира възражения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че съдът погрешно е възприел доказателствата по делото и това е довело до неправилни изводи, тъй като са неправилни констатациите на УО по отношение липсващи и несъществуващи документални несъответствия. Сочи се, че оспорения акт е немотивиран, тъй като съдът не се е произнесъл по всички техни аргументи и факти, а така също и по конкретно искане на жалбоподателят за произнасяне на съда по отношение отказа на административния орган за верифициране на разхода за "система за човешки ресурси" по проекта. Ако отказа на административния орган да приеме за валидни представените в тази връзка документи бъде отменен от съда, то ще се следва всички разходи по това перо да бъдат самостоятелно верифицирани, независимо от наличието или не на други пороци на обжалвания акт. Твърди се липса на мотиви в обжалвания съдебен акт, тъй като фактите по делото не са подведени от съда под приложимата законова норма и не изясняват нейния смисъл. Липсата на мотиви е от съществено значение за упражняване правото на обжалване. Моли съда да отмени решението на АССГ и се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба, заместник-министърът на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Навежда доводи за законосъобразност на съдебния акт. Моли съда да отхвърли жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град е решение от 21. 03-2018 г., на заместник-министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., с което е определен общ размер на верифицираните средства по постъпило искане за плащане в размер на 0. 00 лв.; определен е общ размер на сумата за плащане от 0. 00 лв. и е установена нередност по изпълнение на административния договор. За да отхвърли жалбата срещу този индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден в процедура по верификация на средства от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ, издаден е от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. За да постанови този резултат съда е установил следните факти: Между МТСП и "Айфест" ЕООД бил сключен на 15.05.2017 г., административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесната оперативна програма. При извършване на проверка на място на 09.02.2018 г., след постъпило искане от дружеството за плащане на разходите по проекта, било установено, че са налице нередности при изпълнение на проекта описани подробно в оспорения акт и касаещи неотговарящи на реалното положение квадратурата на двете помещения; наличие на част от закупеното оборудване което е било фабрично опаковано, а другото не е било монтирано; част от оборудването се е намирало в други офиси на дружеството, а именно в гр. Сливен и в гр. Пловдив, въпреки посоченото в договора, че бенефициера осъществява дейността си в гр. София. След извършена проверка в офиса в гр. Сливен на същата дата не е бил осигурен достъп до офиса, а при повторната такава се установило, че оборудването е използвано и е в лошо състояние. Установено е, че предвидените в дейност информация и публичност 1 бр. информационна табела и 10 бр. плакати не са открити в офиса на бенефициера и липсват данни за използване и наличност на иновативни форми на управление на човешките ресурси в предприятието според дейност 1 от договора. Установено е още, че договорът е сключен на 04.12.2017 г., а удостоверението за липса на задължения на изпълнителя е издадено на 07.06.2016 г., удостоверението от НАП е от 12.06.2017 г. като тези доказателства не доказват липса на задължения на дружеството към момента на сключване на договора. Изискани са допълнителни документи, касаещи искането за окончателно плащане, като са констатирани несъответствия с първоначално подадените документи в модул "технически отчет". С оглед горното УО на ОПРЧР на основание чл. 64, ал. 1 вр. чл. 63 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ е отказал да верифицира разходите по постъпило искане за плащане до доказване на реално постигнат напредък и резултати от проекта. На второ място е посочено, че оборудването касаещо проекта не следва да се финансира като е недопустимо, тъй като не се използва по предназначение, както за целите на проекта, така и защото не е било въведено в експлоатация към момента на извършване на проверките на място. Първоинстанционния съд е приел изложените от УО факти и доводи в оспорения акт, като е счел че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 57, ал. 1, т. 3 от с. з. поради наличие на несъответствие в документите представени от страна на бенефициера касаещи проекта по договора, липсата на установени и реално използвано по предназначение оборудване към момента на подаване на искането за верифициране на разходите. Решението е неправилно. Споделят се изводите на АССГ, оспорения акт е издаден от компетентен орган, във валидна формата и при спазване на процедурата по верификация на средства от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ. Решението на първоинстанционния съд обаче противоречи на материалноправните норми касаещи отказ от верификация. УО но ОПРЧР е отказал верификация на искане за плащане предявено от бенефициера "Айфест" ЕООД на две основания – по чл. 64, ал. 1 вр. чл. 63 от ЗУСЕСИФ и по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Първата норма дава правната възможност на съответния управляващ орган да откаже верификация на разходи по съответния проект ако не са представени документи или разяснения в срока по чл. 63 от ЗУСЕСИФ или е започнала процедура по администриране на нередност. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ гласи, че Управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато: 1. сума, включена в искането за плащане, не е дължима; 2. не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І; 3. има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4. представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация. УО в оспорения акт се е позовал на наличие на констатирани несъответствия с първоначално подадените документи, касаещи модул "технически отчет", за да приложи нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Последната обаче съдържа правило за отказ от верификация само на две основания – липса на представяне на документи по чл. 63 от с. з. или започната процедура по регистриране на нередност. Законодателят не е предвидил като правна възможност наличие на разминавания между представените документи при подаване на искането за верификация и допълнително изисканите и представени такива. Задължението на бенефициера по чл. 64, ал. 1, пр. 1 от ЗУСЕСИФ се изразява в представяне на допълнителни документи и/или разяснения имащи отношение към заявеното искане за плащане на разходите по проекта. Безспорно се установява, че такива са били представени, като наличието на противоречия между тях и представените ведно с искането не е основание за отказ от верификация подведено под текста на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Второто основание за отказ за верификация органа базира на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от с. з. С тази разпоредба законодателят посочва кога един разход се счита за допустим и съответно подлежащ на верифициране, а именно: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУСЕСИФ гласи, че финансова подкрепа се предоставя и тя може да се използва за финансиране на разходи, които са допустими съгласно приложимото за програмния период право на Европейския съюз, разпоредбите на този раздел, актовете по неговото прилагане и други относими норми на българското законодателство. В конкретния случай в тежест на касаторът е било да установи по безспорен начин, че към датата на депозиране на искане за заплащане на разходите по проекта, последните са били допустими т. е. изпълнени са кумулативните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 1-7 от ЗУСЕСИФ. Видно от сключения между МТСП и "Айфест" ЕООД административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, ръководителя на УО на ОПРЧР следва да предостави такава на дружеството в размер на 109 131 лв. за следните дейности: 1. Разработване, адаптиране и въвеждане на оптимизирани системи за развитие на човешките ресурси в предприятието; 2. Осигуряване на средства за колективна защита, включително ремонт и оборудване за подобряване условията на труд; 3. Осигуряване на социални придобивки за работещите, чрез оборудване на място за отдих, хранене и спорт; 4. информиране и публичност за популяризиране на проекта, на ОП "развитие на човешките ресурси" и на подкрепата от ЕСИФ и 5. Организация и управление на проекта. Според т. 2. 4 бенефициерът изпълнява проекта, съгласно одобреното проектно предложение, в обема и вида посочени в него. В т. 3. 7 е посочено, че УО прави междинни и окончателни плащания на базата на действително изпълнени дейности, извършени и верифицирани разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи при условията на чл. 60-64 от ЗУСЕСИФ. В сключения договор страните са предвидили в т. 3. 60 кои разходи са допустими – тези които отговарят на изискванията, предвидени в насоките за кандидатстване по конкретната процедура и не противоречат на Глава Пета, Раздел първи от ЗУСЕСИФ. Неправилни са изводите както на първоинстанционния съд, така и на УО, че бенефициера не е спазил изискването на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ за търсене верифициране на разходи които са за реално извършени доставки на стоки и/или на услуги. При извършената от страна на УО проверка на място е установено, че оборудването касаещо проекта за който е сключен договор за безвъзмездно финансиране е налично, но не се използва от бенефициера. Видно от договора за БФП проекта е насочен към създаване на благоприятна работна среда, чрез осигуряване на добри и безопасни условия на труд, въвеждане на ефективни и гъвкави форми на организация на труда и управление на човешките ресурси и осигуряване на социални придобивки за работещите във фирмата, което ще доведе до намаляване на рисковете, водещи до професионални заболявания и травми, оптимално съчетание на професионалния, личния и семейния живот на заетите и удължаване активността и заетостта на по-възрастните работници и служители. Целите на проекта се изпълняват чрез закупуване и въвеждане в експлоатация на оборудване което ще изпълни в цялост заложените в него идеи и замисли на бенефициера, относно подобряване на работната среда в дружеството. Безспорно е, че оборудването е закупено, но към момента на проверката не е било в експлоатация. От заключението на в. л. по СТЕ се установява обаче, че оборудването е налично, факт който не се оспорва от органа, и че, то се използва по предназначение т. е. изпълнени са в цялост целените правни последици от сключения договор т. е. предмета на договора е изпълнен, така както е заложен от страните. Неправилно АССГ не е кредитирал заключението на съдебната експертиза, тъй като в. л. установява не само наличност на процесното оборудване, което е установено и от УО на ОПРЧР, но и неговото ползване по предназначение, макар и към по-късен момент. Към датата на предявяване на искането за верификация на разходите, свързани с реализиране на проекта, оборудването е било налично т. е. било е закупено за целите на сключения договор, а със заключението на СТЕ се установява и, че то се ползва по предназначение, макар и този факт да е установен на по-късен етап, но е свързан с придобиване на оборудването т. е. закупеното оборудване е придобито с цел изпълнение на заложените в договора параметри. Налице е реалност на доставените продукти, както изисква чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и разходите извършени за тях се считат за допустими и е следвало УО да извърши съответната верификация, поради наличието на предпоставките за това. Основателен е и довода на касатора, по отношение "система за човешки ресурси", че бенефициера не е имал задължение да включи изработване на софтуер за управление на системата за развитие на човешките ресурси. Видно от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ такова условие липсва. Неоснователен е довода на УО, че липсват представени доказателства от страна на бенефициерът, че дружеството няма задължения към общинския или към държавния бюджет, което е условие за допустимост на разходите касаещи дейността свързана с организация и управление на проекта - такива са представени, но със стара дата и липсва отправено искане от административния орган до бенефициера да представи актуални данни за липса респек. наличие на задължения. При това положение неясно защо издателят на акта е приел липса на доказателства касаещи липса респек. наличие на задължения към общинския или държавния бюджет. Освен това органа не е подвел тези фактически установявания под съответната правна норма т. е. отказа за верификация по отношение бенефициера "Айфест" ЕООД е поради нереалност на доставеното оборудване, което се опровергава от доказателствата по делото и поради непредставяне на доказателства изискани от органа по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ, за което основание съдът по-горе посочи, че също неправилно е приложено. От административния орган не е установено наличието на соченото в акта основание за недопустимост на процесните разходи. Отказът за верификация е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК поради нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Отхвърляйки жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на акта и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. С оглед на горното и тъй като административното производство е започнато по искане на "Айфест" ЕООД, следва преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на делото основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер на 6 688. 65 лв., по представения по делото списък за две съдебни инстанции /л. 31/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение