Решение № 2512 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Кюстендил против Решение 132/28.09.2022 г. по адм. дело 184/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена негова Заповед РД-00-580/09.05.2022 г., забраняваща на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ ползването на строеж Едноетажна селскостопанска постройка за отглеждане на селскостопански животни, находящ се в поземлен имот с идентификатор 20208.14.2 по кадастралната карта и регистри на с. Дворище, общ. Кюстендил, м. Мартин порой, поради ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация, в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ.

Ответникът В. Ангелов е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът при Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилна от материалноправна страна е квалификацията на строежа от първостепенния съд като принадлежащ към шеста категория и съответно неподлежащ на въвеждане в експлоатация по силата на ал. 2 на чл. 178 ЗУТ.

1. С Разрешение за строеж 153/27.11.2019 г. на Ангелов е разрешено извършването на строеж от шеста категория, наименуван Едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване.

РС, удостоверено като влязло в сила, определя изрично и по обвързващ начин категорията на строежа. По отношение на забранения за ползване обект не са изпълнени всички строителни дейности, предвидени в РС (постройката не е реализирана в целия й обем) вж. заключението на приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза. Той представлява селскостопанска постройка, изграден е в същия имот (с предназначение по подробен устройствен план за Селскостопанска сграда за отглеждане на животни) и частично покрива контурите на обекта по РС. Т.е. строежът се родее с разрешения и прекатегоризирането му, каквото всъщност е извършено с отменената заповед, не почива на конкретно аргументирано и предвидено в закона основание, извън позоваването на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. б ЗУТ.

1. Постройката, противно на твърдението на административния орган, не попада в строежите от пета категория в хипотезата по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. б ЗУТ производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях (към които би била относима и дефиницията за производствени сгради по § 1, т. 1 ДР на Наредба 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи).

Кумулативно с вида на обектите, за категоризацията на строежите разпоредбата изисква и предпоставката да е налице капацитет до 50 работни места (който е функция от производствения характер на сградите). В случая няма данни, нито констатации на администрацията, че постройката е с подобно предназначение и/или капацитет, обуславящ и включването й в тази категория.

1. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи позицията, че застрояването в земеделските земи по реда и условията на Наредба 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им е единствено основно, а допълващото застрояване е само в урбанизираните територии и затова чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ бил неприложим.

а. Наредбата регламентира допустимото застрояване в земеделските земи. Тя нито дефинира вида на застрояването, нито съдържа специални правила за неговата категоризация. Напротив, по въпросите, свързани с разрешаване на строителството и въвеждането в експлоатация на сградите и съоръжения, наредбата изрично препраща към ЗУТ вж. чл. 12 и чл. 17.

б. Чл. 147, ал. 1, т. 1 вр. чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ не поставя нарочно изискване постройките на допълващото застрояване да се намират в урбанизирани територии. Действително общите разпоредби за допълващото застрояване чл. 41-47 ЗУТ, установяват правила за застрояване в урегулирани поземлени имоти. Същевременно в селата е възможно изграждането на постройки на допълващото застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид, допустими по изключение са и постройки за отглеждане на домашни животни в градовете и вилните зони чл. 44, ал. 1 и 2 ЗУТ, но и в тези случаи законът не отрича принадлежността им към въпросния вид застрояване.

в. Следователно, определящите критерии, за да се приеме застрояването за допълващо в контекста и на категоризирането му по ЗУТ са неговите функции и предназначение, а не дали територията, върху която е осъществено, е урбанизирана.

1. Дори обаче да се сподели тезата на касатора, след като обектът не попада в обхвата на пета категория, а с оглед на преценката дали е задължително въвеждането му в експлоатация категория по необходимост трябва да бъде определена, тогава разрешението би могло да бъде дадено по аналогия.

Постройката не е в кръга на изключенията по чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Независимо че не се намира в урбанизирана територия, селскостопанският й характер я приравнява именно на постройките от допълващото застрояване, с чиято категория притежава най-голямо сходство.

1. Доколкото основанието да се забрани ползването на строежа е невъвеждането му в експлоатация, извън предмета на съдебната проверка остава въпросът дали е осъществено нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, по-конкретно ползва ли се постройката или част от нея не по предназначението й.

1. а. При материалната незаконосъобразност на заповедта, отменителното решение на първата инстанция следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на жалбата е условие за присъждане в полза на ответника по касация на заявеното в срок и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. чл. 143, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение