Решение № 12558 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7381/2017 г.

ВАСIV отделение17.10.2018 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалбата на А. В., ЛНЧ ***********, заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта й относно парцели с идентификатори: 38039-2-1-1; 24482-18-15-1; 24482-18-14-1; 24482-18-7-1; 24482-18-8-1; 24482-18-10-1; 24482-18-9-1; 24482-18-5-1; 24482-18-6-1; 24482-18-3-3; 24482-18-11-1; 24482-18-12-1 и 24482-18-13-1, намиращи се в землището на с. Дълбоки, община Стара Загора, с която заповед същите са изцяло изключени от специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". ВРЪЩА преписката на министъра на земеделието, храните и горите в отменената част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. В., ЛНЧ ***********, срещу заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите в останалата й част. ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на А. В., с ЛНЧ *********** и адрес: [населено място], [улица], разноски в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева. ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за изпълнение на решението, след влизането му в сила. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 12558 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7381/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на А. В. от [населено място] срещу заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, а сега министър на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, наричана в изложението само "Наредба № 105", е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Заповедта е обжалвана в частта й относно 14 бр. парцела, описани по землища и с идентификационните им номера на лист 7 от делото. В жалбата се твърди, че обжалваната част от заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на неговата цел, основания за отмяна по чл. 146, т. 3–5 АПК. Иска се същата да бъде отменена в обжалваната част, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се и разноски. Ответната страна по жалбата - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Чавдаров, оспорва жалбата. Намира я за неоснователна по изложените съображения в представено по делото писмено становище и моли тя да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу част от заповед, която неблагоприятно засяга страната. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин и е подал заявление за подпомагане с УРН 644684. Към заявлението е попълнил таблица на използваните парцели за 2016 г., в която са описани 108 парцела с обща площ от 111,50 ха. Със заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 ЗА и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105. В раздел IV от нея е дал възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и да направят възражения. А. В. е подал възражение с вх. № РД-15-534/10.02.2017 г. против проекта в частта му относно 14 бр. парцели, посочени с идентификационните им номера – лист 7 от делото, за които общо като недопустима е била определена площ от 10, 21 ха. Със заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 23 от 17.03.2017 г. По повод на подадената жалба, от директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите е изразено становище – лист 30-31 от делото, в което се посочва, че актуализацията на специализирания слой за кампания 2016 г. относно заявените за подпомагане от жалбоподателя парцели, е направена чрез разчитане на цифровата ортофотокарта (ЦОФК) от направено самолетно заснемане на 29.09.2016 г. След извършена допълнителна проверка било установено, че е имало операторски пропуск в разчитането на ЦОФК за района, вследствие на което 13 от парцелите, предмет на жалбата, неправилно са останали извън обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Те са били изцяло допустими за подпомагане. Към становището на електронен носител (CD) са приложени: заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г. и заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните; обявяването им на интернет страницата на МЗХ и ДФЗ; изображения от самолетното заснемане на процесните парцели, както и таблица, в която са описани всички заявени за подпомагане от жалбоподателя парцели. В таблицата са посочени и спорните 14 парцела с идентификационните им номера, землищата, в които се намират, културата, с която са заявени, площта, с която са декларирани, площта на парцелите, попадаща извън обхвата на проекто-слоя и на окончателния слой за 2016 г., недопустимата за подпомагане площ при коректна дешифрация, установената разлика между допустима и недопустима площ и съответната снимка от самолетното заснемане, отнасяща се до всеки един от парцелите. Като причина за изключване от слоя "Площи, допустими за подпомагане" в графата забележки срещу парцели с идентификационни номера: 38039-2-1-1; 24482-18-15-1; 24482-18-14-1; 24482-18-7-1; 24482-18-8-1; 24482-18-10-1; 24482-18-9-1; 24482-18-5-1; 24482-18-6-1; 24482-18-3-3; 24482-18-11-1; 24482-18-12-1 и 24482-18-13-1 е записано следното: "Изцяло допустим за подпомагане. Некоректно изключена от слой ПДП площ/пропуск при дешифрация". По отношение на парцел с идентификатор 24482-807-1-1 в таблицата като декларирана площ са посочени 3, 97 ха, площта на парцела, попадаща извън обхвата на проекто- слоя и на окончателния слой за 2016 г. е определена на 0, 10 ха, като недопустима за подпомагане площ при коректна дешифрация е записана площ от 0, 10 ха. В графата забележки относно този парцел е записано следното: "Съгласно ЦОФК/дешифрация, погранични части от парцела са недопустими за подпомагане на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 17.02.2015 г.) - необработени площи, без наличие на култура". По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно изготвена и неоспорена от страните. Според вещото лице, целите площи на парцелите, за които е подадено възражение, с изключение на 24482-807-1-1, са били обработени към август и септември 2016 г. и са допустими за подпомагане – тяхната площ неправилно била изключена от слоя "Площи, допустими за подпомагане". По отношение на парцел 24482-807-1-1 експертът е определил, че малки и тесни ивици покрай западната, източната и северната граница на парцела са недопустими за подпомагане на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. – представляват необработени и буренясали площи, без наличие на култура. Общата недопустима площ по заявлението на А. В. при обявяване на проектния допустим слой била в размер на 10, 21 ха. Тази площ не била коригирана след подаване на възражение срещу обхвата на слоя. В последствие границите на слоя с допустимите площи по отношение на процесните парцели били преразгледани от административния орган, в резултат на което недопустимата площ била коригирана с 9, 79 ха и определена на 0, 42 ха. В резултат от извършеното от вещото лице разчитане на данните от ЦОФК е дадено заключение, че целите площи на всички парцели – предмет на жалбата, с изключение на 0, 097 ха от парцел 24482-807-1-1, могат да бъдат окачествени като земеделски площи и се явяват допустими за подпомагане съобразно критериите по Наредба № 2 от 17.02.2015 г. В съдебно заседание, проведено на 02.10.2018 г. експертът е уточнил, че разликата между посочената от него като недопустима площ от 0, 097 ха от парцел 24482-807-1-1 и общата определена като недопустима площ от 0, 42 ха идва от това, че много малки части от други парцели, които не са предмет на жалбата, попадат извън обхвата на допустимия слой. При това фактическо установяване и в изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира че заповедта в обжалваната й част е издадена от компетентен орган и в необходимата форма. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в частта по отношение на парцели с идентификатори: 38039-2-1-1; 24482-18-15-1; 24482-18-14-1; 24482-18-7-1; 24482-18-8-1; 24482-18-10-1; 24482-18-9-1; 24482-18-5-1; 24482-18-6-1; 24482-18-3-3; 24482-18-11-1; 24482-18-12-1 и 24482-18-13-1 тя е издадена в нарушение на материалния закон, поради което в тази част обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. Това е така, защото, площите на тези парцели са отговаряли на нормативните изисквания, за бъдат включени в специализирания слой. На първо място, по отношение на посочените 13 бр. парцела от страна на административния орган е признато, че при извършената дешифрация на ЦОФК за тези парцели е допуснат операторски пропуск в разчитането на картата, довел до неправилното им изключване от специализирания слой. Разгледаното писмено становище от директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите представлява признаване на факт, който е неблагоприятен за издателя на оспорения акт и същото следва да се цени като релевантно към спора обстоятелство с оглед на всички установени по делото факти. Признаването на грешки при дешифрирането на ЦОФК, като един от методите за установяване на допустимите за подпомагане площи, е направено именно от органа, натоварен от закона да извърши разчитане на картите и на база на него да одобри специализирания слой. Допуснатите грешки при определянето на допустимите площи не могат да бъдат в полза на органа – издател на акта. На второ място, допуснатите грешки при разчитането на ЦОФК се потвърждават изцяло и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, според което целите площи на тези парцели могат да бъдат окачествени като земеделски площи и се явяват допустими за подпомагане съобразно критериите по Наредба № 2 от 17.02.2015 г. Експертът потвърждава и констатациите на органа и по отношение парцел с идентификатор 24482-807-1-1, за който е определена като недопустима площ от 0, 097 ха от декларирана площ от 3, 97 ха. При това настоящият състав приема, че заповедта на министъра относно парцели с идентификатори 38039-2-1-1; 24482-18-15-1; 24482-18-14-1; 24482-18-7-1; 24482-18-8-1; 24482-18-10-1; 24482-18-9-1; 24482-18-5-1; 24482-18-6-1; 24482-18-3-3; 24482-18-11-1; 24482-18-12-1; 24482-18-13-1 е незаконосъобразна, а жалбата е основателна. Тези парцели следва да се включат с цялата си площ в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". В останалата част по отношение на парцел № 24482-807-1-1 съдът намира, че правилно е определена като недопустима площ от 0, 097 ха, поради което жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски като основателна и своевременно направена следва да бъде уважена. Направените разноски са в размер на 10 лв. - държавна такса, 500 лв. – депозит за експертиза и 700 лв. за адвокатско възнаграждение или общо 1210 лв. Същите следва да се присъдят в полза на жалбоподателя Р. А. В.. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2