Решение № 7626 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2016 г.

Решение № 7626 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А. Г. П.", със седалище и адрес на управление: с. П., О. Д., ул. "Н." № ... срещу Решение № 8 от 17.02.2016 г., постановено по административно дело № 121/2015 г. на Административен съд - С. (АС - С.). В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон и необосновано. Счита, че решението е постановено без правилно да бъдат преценени събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Намира за неправилно приетото от съда, че в патримониума на ищеца не било настъпило обедняване, тъй като заплатените суми по Консултантски договор № 9 от 18.04.2012 г. не били вреди. Счита, че извършените разходи по този договор в размер на 24 475.08 лева, представляват вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Посочва, че извършените разходи по представените с исковата молба фактури са в пряка връзка с издадения данъчно ревизионен акт и след отмяната на същия представляват нанесена имуществена вреда. Намира за неправилен и извода на съда по отношение на иска за неимуществени вреди, тъй като са налице претърпени емоционални и физически неудобства. Касационният жалбоподател ЕТ "А. Г. П.", в съдебно заседание, чрез адв. С. Д. от САК, поддържа жалбата и твърди, че единствен мотив за сключване на договора за консултации е издадения ревизионен акт. В представените по делото писмени бележки са изложени съображения за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Ответникът - Национална агенция по приходите /НАП/ - гр. С., в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално правни норми. Счита за правилен изводът на съда за липса на основания по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за твърдените неимуществени и имуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от ЕТ "А. Г. П." с. П., О. Д. против НАП - гр. С. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, заявени като пряка последица от отменен незаконосъобразен Ревизионен акт № 191200898 от 02.05.2012 г., издаден от Старши инспектор по приходите в ТД на НАП - В., ИРМ Д., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Имуществените вреди се претендират в размер от 24 475,08 лева, които представляват разходи по сключен договор за данъчни консултации и адвокатско представителство в периода на образуваното административно-съдебно производство по отменения ревизионен акт. Неимуществените вреди се претендират в размер на 2 000 лева и се заявяват като обезщетение за уронване престижа на ищеца като едноличен търговец, влошено здравословно състояние, безсъние, причинено от притеснения по време на извършващата се ревизия и от неблагоприятната реакция на контрагенти на ищеца. С обжалваното Решение № 8 от 17.02.2016 г., постановено по административно дело № 121/2015 г. на Административен съд - С. са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на ЕТ "А. Г. П." - с. П., област С., против Национална агенция по приходите - гр. С. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер общо на 26 475,08 (двадесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и осем стотинки), ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане и е ОТХВЪРЛЕНО искането на ЕТ за присъждане на разноски. За да достигне до този правен извод, решаващият съд приема, че с Решение № 91/15.01.2013 г. по административно дело № 3165/2012 г., АС - В. е отменил издадения Ревизионен акт № 191200898 от 02.05.2012 г. с установени задължения по ДДС в размер на 36 369,96 лева по фактура от 09.09.2011 г., като незаконосъобразен и е присъдил разноски по делото в размер на 2 460 лева. Това решение е потвърдено с Решение № 14839 от 12.11.2013 г. по административно дело № 3339/2013 г. на ВАС на Р България. С това съдът приема за безспорно, че процесният ревизионен акт съставлява административен акт, който е отменен. Посочва, че Договор № 9/18.04.2012 г. е възмезден, консенсуален и със сключването му в патримониума на ищеца не е настъпило намаляване на стойност, т. е. не е налице обедняване. Сочи, че поради липсата на понесена загуба претендираното обезщетение е недължимо, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се явява недоказан по основание, поради което следва да се отхвърли. На следващо място счита, че по делото липсва установена причинно-следствена връзка между сключения договор и отменения акт, тъй като неговото изпълнение обслужва цялостната дейност на ищеца - търговец, в качеството му на данъчен субект, видно от предмета на договора (чл. 1, ал. 1, л. 22 от делото). Решаващият съд приема предявеният иск за неимуществени вреди в заявен размер от 2 000 лева за неоснователен, като намира, че липсва връзка между данъчната ревизия като административна дейност и заявените неблагоприятни преживявания на ищеца. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение на АС В. за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са развитите доводи в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано. По делото са събрани всички съотносими доказателства, като данните в тях са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на отменен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Действително в случая Ревизионен акт № 191200898 от 02.05.2012 г. издаден от ТД на НАП - В., ИРМ Д., е ОТМЕНЕН с Решение № 91/15.01.2013 г. по административно дело № 3165/2012 г. на АС - В., което е потвърдено с Решение № 14839 от 12.11.2013 г. по административно дело № 3339/2013 г. на ВАС. С това е налице изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ - отменен административен акт. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. На основание чл. 4 от ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото, като се твърди, че заплатените суми по Консултантски договор № 9 от 18.04.2012 г. представляващи извършени разходи в размер на 24 475.08 лева, представляват вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са директно следствие от незаконосъобразния административен акт. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В случая не са налице имуществени вреди, които да са пряка последица от отменения административен акт и които да подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Обосновано административният съд, приема, че ищецът не е доказал наличието на пряка причинна връзка между твърдените вреди във формата на платено възнаграждение по визирания договор и отменения като незаконосъобразен акт. Възнаграждението по визирания консултантски договор е относно комплексно правно обслужване на ЕТ. Същото правоотношение не е в пряка връзка с отменения ревизионен акт, тъй като договорът е сключен близо една година по-рано. Същият несъмнено има по-широк предметен обхват, като съобразно т. 1.5 освен отношенията с НАП обхваща и отношенията, свързани с Националния статистически институт и Националния осигурителен институт и т. н. Видно от чл. 5, ал. 3 от Договора възнаграждения по жалба срещу актове от ревизионното производство са уговорени отделно, като допълнителни, условни и са в процент от материалния интерес. Същите са извън регулярните, ежемесечни плащания, които се претендират като вреди. Тези обстоятелства, както и възмездният характер на договора сочат, че плащанията по него нямат характера на вреди, които произтичат от незаконосъобразния административен акт. Този извод не се променя от извършените разходи, посочени в представените фактури, тъй като същите не удостоверяват пряка връзка с издадения данъчно-ревизионен акт. Още повече, че със съдебните решения по административно дело № 3165/2012 г. на АССГ и административно дело № 3339 от 2013 г. на ВАС е осъдена НАП да заплати на ЕТ "А. Г. П." сторените разноски, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции в размер на 2160 лева. По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди, се споделя извода на АССГ, че твърдените емоционални и физически неудобства не са в пряка връзка с отменения административен акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Не следва да се приема, че съдебно оспорване на административен акт по презумция предполага негативни изживявания. Наличието на съдебен спор, предполага правно очакване и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Освен това следва да се отбележи, че поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Макар едноличният търговец да е физическо лице, той необосновано претендира обезщетяване на неимуществени вреди. При упражняването на стопанска дейност физическото лице действа в качеството на регистриран търговец. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент. Вредите, които търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Затова и вредите, които търпи търговецът, във връзка със създадените от него търговски отношения, настъпват за търговското предприятие, а не за личността на управителя му. В случая ЕТ необосновано претендира обезщетяване на неимуществени вреди изразяващи се в отрицателни емоции. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение