Решение № 10622 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1442/2020 г.

Решение № 10622 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1442/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стевия шипинг" ЕООД, с ЕИК ****, със седалище в гр. Суворово и адрес на управление: гр. Суворово, ул. "Батак" № 15, срещу Решение № 2227/20.11.2019 г. на Административен съд – Варна, по адм. дело № 2597/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Отказ, изх. №В-1117/08.08.2019 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – гр. Варна, за вписване в Регистъра на българските кораби на ново обстоятелство относно м/к "Стевия". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният акт е нищожен тъй като неправилно е възприето решението по адм. д. № 1863/2018 г. на Административен съд (АС) – Варна и решението по адм. д. № 2547/2019 г. на Върховния административен съд и съответно административният акт противоречи на посочените съдебни решения. Счита, че неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) е довело до погрешния извод, че кораб, нает по беърбоут чартър от юридическо лице, чието седалище не е в Република България или друга държава членка на ЕС, няма право да плава под българско знаме, респ. не може да бъде вписан в регистъра на българските кораби, макар да е собственост на българско юридическо лице. Твърди, че цитираната разпоредба регламентира изчерпателно и алтернативно основанията, даващи право на кораб да плава под знамето на Република България. В този смисъл и доколкото собственикът на кораба е лице, попадащо в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 КТК и същият е вписан в регистъра на българските кораби, то сключването на договор за беърбоут чартър не води до отпадане на вече възникналото за собственика право, състоящо се във възможността корабът да плава под българско знаме. Мотивира становище, че разпоредбата на чл. 39б КТК предвижда, че кораб, вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, може да бъде вписан временно в регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора, след писмено съгласие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Според касатора, изводът на съда, че това правило създава пречка за чуждестранен чартьор да регистрира нает български кораб в чужда държава е верен, но в подобна хипотеза възниква въпросът къде следва да се регистрира такъв кораб при положение, че съществуват пречки за регистрацията му в чужд регистър? Счита, че регистрацията при тази фактическа обстановка следва да се извърши в основния регистър на кораба. Поддържа още, че не само не съществува нормативна забрана чуждестранно лице да бъде вписано в български регистър като беърбоут чартьор, а за това дори е предвиден облекчен ред – този по чл. 9, ал. 5 Наредбата, който се явява специален по отношение на ал. 4 от същата разпоредба. В тази връзка аргументира довод, че чл. 39а КТК, на който съдът се е позовал, без да го съпостави с останалите разпоредби, урежда случаите на наемане на кораб, вписан в регистъра на друга държава и плаващ под нейното знаме. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от пълномощник М. Боянова. Ответникът по касационната жалба – Директорът на дирекция "Морска администрация – Варна" оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Не са налице твърдените нарушения на материалния закон. Решението е правилно и обосновано. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, в съответствие с доказателствата по делото, материалния закон и съдебната практика. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: Административното производство е започнало със заявление, вх. №В-1117/28.05.2018 г. от представляващия дружеството - жалбоподател до Директора на Дирекция "Морска администрация - Варна", с което на основание чл. 18 от Наредба № 1/2003 г. е направено искане за вписване в регистъра на корабите (Наредбата) на Договор за беърбоут чартър на м/к "Стевия", сключен на 28.03.2018 г. между корабособственика "Стевия Шипинг" ЕООД и "Панамера СА", Маршалски острови, за срок от 06.04.2018 г. до 29.04.2022 г. В заявлението изрично е посочено, че корабособственикът не е съгласен м/к "Стевия" да бъде вписан в беърбоутния регистър на друга държава, поради което корабът ще остане да плава под Български флаг по време на действието на договора за беърбоут чартър. Видно от Свидетелство за регистрация № 0034 от 26.04.2018 г., издадено от Директора на "Морска администрация - Варна", м/к "Стевия" - собственост на "Стевия Шипинг" ЕООД, е регистриран в Пристанище Варна и плава под знамето на Република България. На същата дата – 26.04.2018 г. плавателното средство е вписано и в Регистровата книга за големите кораби – том 2 от Регистъра на корабите на Република България. С писмо, изх. №В-1117/04.06.2018 г. Директорът на Дирекция "Морска администрация - Варна" е постановил отказ относно "Вписване на договор нает по договор за беърбоут чартър". Този отказ е бил обжалван пред съда, като с Решение № 2476 от 19.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1863/2018 по описа на Административен съд Варна, потвърдено с Решение № 10445/04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2547/2019 по описа на ВАС, отказът е бил отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. Въз основа на съдебните решения, управителя на "Стевия шипинг" ЕООД е подал по електронна поща писмо, вх. №В-1117/06.08.2019/7, с което настоява директора на дирекция "Морска администрация Варна" да извърши поисканото от него вписване. Заедно с писмото са представени и удостоверение за регистрация на м/к "Стевия", съдържащо описание на кораба и данни за корабособственика, издадено от Дирекция "Морска администрация Варна"; удостоверение за класа на кораба и преводно нареждане за плащане на такса за вписване в регистъра. На 25.07.2019 г. директорът на дирекция "Морска администрация Варна" е издал Задължителни предписания №В-1117/25.07.2019/6, с които разяснява на заявителя реда за вписване на договор за беърбоут чартър, заинтересованите в производството страни, както и указва да бъде представено удостоверение за актуално състояние на чартьора "Панамера СА", за да може да се направи преценка за законосъобразността на искането за вписване. Заявителя не е изпълнил предписанията и на 08.08.2019 г. административния орган е издал процесния отказ, като мотивите на административния орган за отказ се заключават в това, че КТК и Наредба № 1/2003 за вписване в регистъра на корабите не позволяват вписване на договор за беърбоут чартър на кораб, който ще плава под български флаг, при положение, че чартьора не е лице измежду посочените в чл. 27, ал. 1, т. 1-4 от КТК. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд счита, че оспорваният отказ се явява повторен, след произнасяне на съда, но нито в решението на Административен съд Варна, по адм. д. № 1863/2018 г., нито в това на ВАС по адм. д. № 2547/2019 г. се съдържа разпореждане за вписване на исканите от заявителя обстоятелства. Решаващият съд констатира, че разпоредбата на чл. 27 КТК, в съответствие с чл. 2, § 1, б. "Б" на Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации, императивно и изчерпателно посочва в 6 точки кои кораби имат право да плават под знамето на Република България. Фактът, че процесният кораб е вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 2 КТК /основен регистър по смисъла на чл. 39в КТК/ не променя факта, че при сключване на договор за беърбоут чартър с предмет този кораб, това обстоятелство трябва да се впише в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, за да продължи този кораб да плава под български флаг. Единственото условие, за да продължи същият кораб да плава под български флаг след като е отдаден под наем с договор за беърбоут чартър е корабът да се впише в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, като на беърбоут чартьора се издаде временно свидетелство за регистрация. Съгласно чл. 35а, ал. 2 КТК, временното свидетелство за регистрация удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не по-вече от пет години. Единствената хипотеза при договор за беърбоут чартър, при която корабът продължава за времето на договора да плава под български флаг, според съда е тази, при която договорът за беърбоут чартър се регистрира в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК. Условията за тази регистрация са регламентирани в чл. 39а от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/, като същите са заложени императивно и кумулативно. Законодателят в чл. 39а КТК не прави разлика между основния флаг, под който плава кораба – дали е български или чужд.