Решение № 9257 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2020 г.

Решение № 9257 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на "МБАЛ - Попово" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Попово срещу решение № 179 от 25.11.2019 г., постановено по адм. д. № 102/2019 г. по описа на Административен съд - Търговище, ІV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на административния акт, както и присъждане на разноски. Ответникът – Директорът на Районна здравноосигурителна – Търговище, в отговор от 23.12.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на "МБАЛ - Попово" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Попово против отказ на Директора на Районна здравноосигурителна – Търговище за заплащане на отчетена и извършена дейност от лечебното заведение за м. февруари 2019 г. за сумата 3770 лв., обективиран в писмо изх. № 29-02-166 от 16.04.2019 г. В тази връзка, касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІ отделение, приема следното: С писмо изх. № 29-02-137 от 15.03.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна – Търговище, "МБАЛ - Попово" ЕООД е било уведомено, че във връзка с получени финансово-отчетни документи за дейност през м. февруари 2019 г., тези документи му се връщат, тъй като са за над утвърдената месечна стойност. С писмо изх. № 92-00-98 от 4.04.2019 г., лечебното заведение е изложило съображения, че с отхвърлената медицинска дейност по клинични пътеки за м. февруари 2019 г. в размер на 3770 лв. се намалява стойността на одобрената за заплащане лимитна дейност на 227 617 лв., а тази лимитна дейност е в размер на 231 566 лв. С писмо изх. № 29-02-166 от 16.04.2019 г., Директорът на Районна здравноосигурителна – Търговище е информирал "МБАЛ - Попово" ЕООД, че на основание чл. 356а, ал. 7 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., чл. 42 от индивидуалния договор и чл. 8, ал. 15 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2019 г., Националната здравноосигурителна каса не закупува дейности, чиято стойност надвишава месечните стойности. Следователно писмото от 16.04.2019 г. обективира възражение за неизпълнен договор от страна на възложителя, което мотивира възложителя да приложи чл. 356а, ал. 7 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. Казаното означава, че се касае за възникнал спор по чл. 80 ЗЗО. От данните по делото се установява, че между страните по спора е бил сключен договор № 250181 от 22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Към него са били сключени допълнително споразумение № 21 и допълнително споразумение № 22, и двете от 22.02.2019 г. Съдържанието на тези споразумения не води до извод, че с тях се променя характерът и правната същност на договора от 22.05.2018 г. От допълнително споразумение № 21 от 22.02.2019 г. става ясно, че то е сключено във връзка с Договора за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2018 г. (обн. в ДВ, бр. 4 от 11.01.2019 г., в сила от 1.1.2019 г.), а допълнително споразумение № 22 от 22.02.2019 г. е във връзка с чл. 8, ал. 2 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2019 г. и писмо на Управителя на "МБАЛ - Попово" ЕООД от 20.02.2019 г. В § 11 от допълнително споразумение № 21 от 22.02.2019 г. изрично е посочено, че в останалата му част, договор № 250181 от 22.05.2018 г. остава непроменен и продължава своето действие, а в § 3, абзац втори от допълнително споразумение № 22 от 22.02.2019 г. - че споразумението е неразделна част от договор № 250181 от 22.05.2018 г. Следователно и през м. февруари 2019 г. между страните по спора е действал договорът от 2018 г. (виж решение № 13620 от 9.11.2017 г. по адм. д. № 4829/2017 г. и решение № 13955 от 14.11.2018 г. по адм. д. № 2412/2018 г., и двете на ВАС, VІ отделение). Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗО, в относимата му редакция, договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Изменението на разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО, съгласно което договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори, е в сила от 1.01.2019 г. (ДВ бр. 77/2018 г.). Разпоредбата е материалноправна, поради което има действие занапред и е неприложима към сключените преди приемането й договори, какъвто е договорът от 2018 г. Договор № 250181 от 22.05.2018 г., сключен с изпълнителя на болнична помощ по чл. 45 от ЗЗО, съдържа белезите на административен договор по смисъла на чл. 19а и сл. от АПК, но към момента на сключването му, в Закона за здравното осигуряване липсва изрична правна уредба, че договорите, по които страна са изпълнителите на болнична помощ по чл. 45 от ЗЗО, са административни договори. При това положение текстът на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, в който е предвидена възможността административните съдилища да разглеждат дела по искания за изпълнение на административен договор, в случая е неприложим. Не може да бъде споделена възприетата от съда теза, че писмо изх. № 29-02-166 от 16.04.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна – Търговище е индивидуален административен акт. В случая се касае до спор по чл. 80 ЗЗО. След като едва след 1.01.2019 г. договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са признати за административни договори, то не може да бъде прието, че волеизявлението на административния орган по спор за изпълнение на договор, сключен преди тази дата, е властническо волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. При това положение процесното волеизявление не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК и подадената жалба е процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК - определение № 8318 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 6866/2018 г. на VІ отд. на ВАС. Доколкото към момента на сключването на договора - 22.05.2018 г., в ЗЗО не е уреден институтът на административния договор, то споровете във връзка с изпълнението му не подлежат на разглеждане от административните съдилища. Без значение за родовата подсъдност на спора е обстоятелството, че срокът на действие на тези договори се разпростира и след измененията и допълненията на АПК с ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г. (в този смисъл Определение № 3 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 78/2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, Определение № 41 от 3.05.2018 г. по адм. д. № 23/2018 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС, Определение № 6147 от 11.05.2018 г. по адм. д. № 4974/2018 г., VI отд. на ВАС). По-подробни мотиви в тази връзка не се развиват предвид обстоятелството, че подадената до първоинстанционния съд жалба няма съдържанието на искова молба. По изложените съображения се приема, че съдът е постановил решение по недопустима жалба, което следва да бъде обезсилено при условията на чл. 221, ал. 3, предложение първо АПК, а образуваното дело - прекратено. При посочения изход по спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими, тъй като не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК, а ответникът не е направил такова искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо АПК и чл. 159, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,