Решение № 2424 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2019 г.

Решение № 2424 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Александър лес" ЕООД срещу решение № 34 от 15.03.2019 г., постановено от Административен съд Разград по адм. д. № 36/2019 г. С него е отхвърлили жалбата на касатора "Александър лес" ЕООД срещу заповед № РД-05-418/17.12.2018 г., издадена от директора на Държавно ловно стопанство "Воден - Ири Хисар", с която "Таръма" ЕООД е класиран на първо място и е определен за спечелил проведения на 13.12.2018 г. електронен търг за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии - държавна собственост в обект № 1905, с потвърдена цена 133 997, 36 лева без ДДС, а на второ място е класиран ЕТ "М. Анастасов-Феролес" с потвърдена цена 131 946,38 лева. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение (ТП) на Държавно ловно стопанство (ДЛС) "Воден - Ири Хисар", чрез пълномощника си юриск. А. Тонева, с отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и с представени в него писмени бележки, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Заинтересованите страни - "Таръма" ЕООД, "Дари лес 2010" ООД, ЕТ "М. Анастасов - Феролес", "Ловела" ООД и "Ивел 10" ЕООД, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Разград е било образувано по жалба на "Александър лес" ЕООД срещу заповед №РД-05-418/17.12.2018 г. на директора на ТП на ДЛС "Воден - Ири Хисар". Същата е издадена на основание чл. 50, т. 2, чл. 74 и чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата). С нея "Таръма" ЕООД е класиран на първо място и е определен за спечелил проведения на 13.12.2018 г. електронен търг за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии - държавна собственост в обект № 1905, с потвърдена цена 133 997, 36 лева без ДДС, а на второ място е класиран ЕТ "М. Анастасов- Феролес" с потвърдена цена 131 946, 38 лева. А касационният жалбоподател "Александър лес" ЕООД в хода на процедурата е отстранен от участие в търга на основание чл. 61, ал. 5, т. 1, чл. 74, ал. 1 и ал. 10 от Наредбата. С обжалваното решение № 34 от 15.03.2019 г. по адм. д. № 36/2019 г. Административен съд Разград е отхвърлил жалбата. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 2, т. 2 във връзка с чл. 50, т. 2 и чл. 74, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Съдът е счел, че в рамките на проведената тръжна процедура не са допуснати нарушения на процесуалните правила и издадената заповед за класиране и определяне на спечелилия търга участник съответства и на материалния закон. Първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят "Александър лес" ЕООД правилно е отстранен от участие в търга на основание чл. 61, ал. 5, т. 1 от Наредбата. В тази насока съдът е приел, че в заповедта по чл. 55 от Наредбата е било въведено изискването за представяне на декларация по образец. А представената такава от "Александър лес" ЕООД не била по утвърдения образец. Затова кандидатът "Александър лес" представил изискуем от възложителя документ във вид и съдържание, различни от изисканите от продавача. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Правилни и обосновани са правните изводи на решаващият съд по отношение на изискванията към участниците в тръжната процедура и тяхното оповестяване. Според чл. 61, ал. 5, т. 1 от Наредбата (изм.) комисията отстранява от участие в търга кандидат който не е представил някой от изискуемите от продавача документи и те са представени във вид и съдържание, различни от изисканите от продавача. В случая е безспорно, че директорът на ТП на ДЛС "Воден - Ири Хисар" с утвърдените с т. 20 на заповед № РД-05-336/22.11.2018 г. тръжни документи е изискал ползването или не на подизпълнител да се декларира от участниците с утвърдена декларация по образец. Установява се, че подадената от "Александър лес" ЕООД декларация не са нито във вид, нито в съдържание, изисквани от продавача. Подадената от "Александър лес" ЕООД декларация не е по образеца, утвърден от директора на ТП на ДЛС "Воден - Ири Хисар". Но тя не е и в същото съдържание. Действително в нея "Александър лес" ЕООД декларира, че няма да ползва подизпълнител. Но в подадената декларация липсва част от началното съдържание на образеца на декларацията – качеството на лицето, което декларира, както и дейността, за която няма да ползва подизпълнител. Затова законосъобразно и обосновано "Александър лес" ЕООД е отстранен от участие, както правилно е приел административния съд. Изискването на директора на ТП на ДЛС "Воден - Ири Хисар" някои обстоятелства да се декларират по утвърден от него образец, не е просто формално и ограничително, както се твърди в касационната жалба. То е необходимо за да се избегнат различно съдържание и начини на деклариране, респ. да се избегнат неясноти и спорове относно декларираните обстоятелства. Като подал заявление за участие, касаторът е следвало да се съобрази с изискването на директора на ТП на ДЛС "Воден - Ири Хисар". Още повече, че тръжните документи, сред които и образеца на спорната декларация, са били безплатни и достъпни на посочен електронен адрес в заповедта за откриване на търга. Допускането до участие на лице с декларация, различна от утвърдения образец, би обезсмислило изискването на административния орган. А също и спазването на това изискване от останалите участници в търга. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същите следва да бъдат присъдени в размера на 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определен от съда съобразно действащата правна уредба и по-конкретно, чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,