Решение № 12990 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2010 г.

Решение № 12990 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Салага" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Долни чифлик, ул. "Марин тепе" № 6а, представлявано от Павлина Павлова, чрез адв. В. Колева, против Решение № 473 от 5.03.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2557 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 030900575/25.06.2009 г., на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 470/26.08.2009 г. на зам. директора на Д"ОУИ" Варна, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 06, 07, 08 и 09.2008 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 8 789,46 лв. и са определени съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Необосновано съдът приел, че ревизираното лице е извършило безвъзмездна доставка на физическото лице, собственик на капитала му, защото към момента на прехвърляне на собствеността върху земята -1.12.2008 г. - от физическото лице на дружеството-жалбоподател процесните СМР не са приключили понеже към този момент не е било издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на строежа. Поради това няма как ревизираното дружество да е извършило безвъзмездна доставка на СМР през процесните периоди. Дори да се приеме обратното - че към процесните периоди е извършена доставка в полза на физическото лице, тази доставка е възмездна, тъй като съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите..., при извършването на която се използват стоки, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Към момента на прехвърляне на собствеността върху земята също няма доставка на услуги поради идентитет на прехвърлителя и приобретателя на услугите. Мотивите на първоинстанционният съд са противоречиви и необосновани на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част както и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Фактите не са били спорни пред първоинстанционния съд и са следните: На 19.12.2007 г. физическото лице Павлина Павлова /едноличен собственик на капитала на ревизираното лице и негов представител/ придобила собствеността върху недвижим имот с построена в него сладкарница. На името на физическото лице били издадени разрешения за строеж съответно от 17.03 и 3.11.2008 г. на масивна ограда в имота и преустройството на сладкарницата в магазин за промишлени стоки. На 1.12.2008 г. посоченото лице прехвърлило на собственото си ЕООД собствеността на сладкарницата и 156 кв. м. ид. ч. от общите части на мястото. За построяване на оградата и извършване на преустройството на сградата са купувани материали и са ползвани услуги в процесните данъчни периоди с доставчик "Ники-НАС" ЕООД и получател ревизираното лице, като не е спорна реалността на доставките. Ревизиращите са приели, че доколкото ревизираното дружество не е било собственик на подобрения имот към момента на издаване на процесните фактури, то е извършило подобрения в чужд имот и не е действителен получател по процесните фактури, поради което и на осн. чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС няма право на данъчен кредит по тях. Съдът е приел, че данъчен кредит е отказан законосъобразно, на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, макар че са изпълнени условията на чл. 69, тъй като стоките и услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или са за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Легално определение за безвъзмездна доставка има в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, според което такава доставка има когато липсва възнаграждение като насрещна престация или полученото е на цена многократно по-ниска от стойността на престацията. Правото на приспадане на данъчен кредит, което е предмет на спора пред съда, е ползвано през процесните данъчни периоди за доставки на материали и услуги, получени от ревизираното лице и използвани за строителството на строежите в недвижимия имот, собственост на трето лице към момента на осъществяване на доставките. Предвид установеното от фактическа страна, правилен е изводът на съда, че тези доставки не са свързани с независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Поради това, че стоките и услугите са използвани за строежи в чужд имот, за които в полза на ревизираното лице няма учредено право на строеж и наред с това, за тези строежи същото лице няма договор със собственика на земята, то построяването им представлява приращение за собственика на земята по смисъла на чл. 92 от Закона за собствеността. Липсата на договорни отношения със собственика на земята, което е и лицето, на което са издадени разрешения за строеж, води до извода, че сделката е безвъзмездна и не е свързана с независимата икономическа дейност на лицето. Поради последното обстоятелство без значение е дали безвъзмездната доставка е приравнена на възмездна такава съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Изложеното в касационната жалба, че към момента на издаване на процесните фактури отразените в тях доставки не са завършени поради липса на разрешения за ползване на строежите, следва да се приеме като твърдение за липса на реална доставка по тези фактури към момента на издаването им, което е във вреда на касатора. В случая не се спори по въпроса дали доставките, по които ревизираното лице е декларирало право на приспадане на данъчен кредит, са извършени, а за това дали лицето има право на данъчен кредит. По изложените съображения, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, като е възприел изводите на органите по приходите и е отхвърлил жалбата против РА. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,