Решение № 9252 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14762/2009 г.

Решение № 9252 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14762/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митница Аерогара София против решение, постановено от Софийски градски съд на 17.07.2009 г. по адм. д. № 01411/06 г. С обжалваното решение, по жалба на ЕТ "Румен Димитров - Плодекспорт" е отменено Постановление № ф15/25.11.2005 г. на началник на Митница Аерогара София, с което търговецът е задължен да заплати общо сумата от 22 438 лв. представляваща митни сборове. Със същото решение Митница Аерогара София е осъдена да заплати на търговеца разноски по водене на делото в размер на 350 лв. В касационната жалба на митницата се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са тези, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на процесуалния закон, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу постановлението. В съдебно заседание е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - ЕТ "Румен Димитров - Плодекспорт" чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - директорът на Агенция "Митници" и директорът на дирекция "ОУИ" - София не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и за основателност на касационната жалба. Според прокурора от съвкупната преценка на доказателствата, събрани по делото може да се направи извод, че процесната стока не следва да се ползва от преференциите по Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на първоинстанционното решение. Досежно основателността и касационният състав приема следното: С постановлението, предмет на контрол пред СГС, митническият орган е определил митни сборове в тежест на жалбоподателя за осъществения от него внос на домати по ЕАД № 5102/4-3533/08.04.2004 г. За да определи митните сборове, митническият орган е приел, че вносителят не може да се ползва от сертификат за движение на стоките EUR1 № А561576/07.04.2004 г. Митническият орган е достигнал до този извод въз основа на информация, получена от гръцката митническа администрация, че декларираната стока е от турски произход, транспортирана е транзитно през Гърция за България, а сертификатът за движение на стоките EUR. 1 № А561576/07.04.2004 г. е подправен, не е издаден от митническите органи. Тази информация от гръцките митнически власти е получена в резултат на извършена проверка по реда на чл. 32 от Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране СГС е уважил жалбата срещу постановлението. Мотивите на съда са, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за неавтентичност и недостоверност на представения официален документ EUR. 1, удостоверяващ преференциалния произход на стоката. Съдът е отбелязал, че действително, в писмото на гръцката митническа администрация е посочено наличие на подозрение за фалшифициране на документа. Прието е обаче, че това подозрение не е потвърдено от гръцките митнически власти. Решението на СГС е неправилно. То е резултат на неправилно приложение на материалния закон - чл. 32, т. 6 от Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране. Съгласно посочената разпоредба: "Ако в случаи на основателни съмнения няма отговор до изтичане на 10 месеца от датата на искането за проверка или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, митническите органи, отправили молбата, отказват освен при изключителни обстоятелства предоставянето на преференции". В конкретния случай е налице отговор на гръцките митнически власти. В този отговор е посочено, че сертификатът за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, представен за транзита до България не е автентичен. Също така в отговора е посочено, че количеството домати е транспортирано като транзитен товар за България с български камион, а доматите са от турски произход. Посочено е също така, че съгласно проучванията на митническо бюро Промахон и Солун Д съществуват силни подозрения, че сертификат EUR. 1 е също фалшифициран. От отговора на гръцките митнически власти се установява наличието на втората хипотеза, визирана в чл. 32, т. 6 от Протокол № 4 - отговорът не съдържа достатъчно информация, за да определи автентичността на въпросния документ. В този случай, основателно и правилно, изпълнявайки правомощието си по чл. 32, т. 6 от Протокол № 4, митническият орган е отказал предоставянето на преференции на процесната стока. В случаите, когато митническите органи, прилагайки разпоредбата на чл. 32, т. 6 от Протокол № 4 отказват предоставянето на преференции, в тежест на заинтересованото лице, което иска да се ползва от сертификата EUR. 1 е да докаже чрез допустими доказателствени средства неговата автентичност и истинност. В съдебната фаза на обжалването, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото в обжалваното постановление. В негова тежест е било да докаже, че внесените домати са с произход от Гърция, което не е сторено. Поради липса на събрани доказателства за това релевантно за спора обстоятелство, твърденията на жалбоподателя следва да се преценят като недоказани, а от там и жалбата му като неоснователна. Жалбоподателят не оспорва начина и размера на определените митни сборове, което не налага връща не делото на СГС за произнасяне относно законосъобразността на определения размер на митните сборове. Воден от горните съображения, Върховният административен съд, на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК