Решение № 3953 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2016 г.

Решение № 3953 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. М. Ж., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъдата си в З.- В., срещу решение № 563 от 15.03.2016 г., постановено по адм. д. № 2465/2015 г. по описа на АС - В., с което предявеният от Ж. иск срещу ГД"Изпълнение на наказанията"-гр. С. за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода: 01.08.2001 г. - 01.08.2015 г., причинени му от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от закон за предоставяне на безплатно облекло и обувки, е уважен до размер от 7000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, а останалата част от исковата претенция над сумата от 7000 лв до пълния й предявен размер от 100 000 лв е отхвърлена като неоснователна. К. Ж. обжалва горецитираното решение само в отхвърлителната му част, като твърди неправилност на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на исковата молба - 04.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е подадена и втора касационна жалба от ГД "Изпълнение на наказанията"- С. с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази част като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. Ж. се явява лично. Заявява, че поддържа своята касационна жалба по съображенията, изложени от служебния му защитник в депозирано от него писмено становище и оспорва касационната жалба на ГДИН с твърдения за неоснователност на същата. Касационният жалбоподател, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С., редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния представител на същия по делото е постъпило писмено становище с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата на М. Ж., съответно - за основателност на касационната жалба на ГДИН. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявената от Ж. касационна жалба и за основателност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира и двете касационни жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части се явява неблагоприятно и в срока за оспорване. Разглеждайки касационните жалби по същество, съдът намира следното: С обжалваното решение АС- В. е осъдил ГД" Изпълнение на наказанията"- С. да заплати на М. М. Ж., лишен от свобода в ОЗ-В., сумата от 7000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица в Затвора - гр. В., изразяващо се в неосигуряване на необходимото безплатно облекло и обувки за периода от 01.08.2001 г. до 01.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото - 05.08.2015 г. до окончателното заплащане на сумата и е отхвърлил иска на Ж. за сумата над 7000 лв до пълния предявен размер от 100 000 лв като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск се явява основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание"доживотен затвор" в ОЗ-В. и е пребивавал в този затвор за целия исков период. Базирайки се на действалите таблици № 1 и № 2, утвърдени от министъра на правосъдието /явяващи се актуални и към настоящия момент, доколкото по изрично признание на ответника нови таблици по новия ЗИНЗС не са утвърждавани / съдът е приел за установено, че се следват следните безплатни облекла на затворник -пълнолетен мъж на всеки две години, а именно: по 1бр. шуба, 1 бр. зимен елек, 1 бр. зимен панталон и 1 пуловер; за всяка година се полагат по 1 бр. лятно яке, 1 бр. летен панталон и 2 бр. фланелка с къс ръкав, 4 бр. долни къси гащи, 4 бр. фланелки с къс и дълъг ръкав, 3 бр. къси вълнени чорапи и 4 бр. къси памучни чорапи. С. Т. № 2 на лишените от свобода на всеки две години се полагат: 1 чифт обувки цели зимни - тип боти или полуботи, а всяка година - по 1 чифт обувки половинки, спортни обувки и чехли. Административният съд, обсъждайки както вещевите ведомости, представени от ответника, удостоверяващи получаването на облекла и обувки от ищеца за исковия период, така и представените списъци за дарения на различни артикули, получавани от ищеца срещу подпис през исковия период, е стигнал до извода, че: първо- част от даренията попадат извън предмета на задълженията на затворническата администрация по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС и второ- дори предметът на даренията да се покрива с облеклото и обувките, дължими от затворническата администрация, то и в този случай получените дрехи и обувки от Ж. не съответстват на посочените артикули и количества в коментираните по-горе таблици за годините, за които се отнасят. Съдът е обсъдил и показанията на разпитаните по делото трима свидетели, въз основа на които е установил, че за процесни период- около 14 години, ищецът не е имал свиждания с роднини, не е получавал колети и / или парични записи, а дори да е имал средства - при липса на посещения от роднини и пратки от тях, не би могъл да се снабди от лавката в затвора с необходимите му дрехи и обувки, тъй като такива артикули на тази лавка не се предлагат. Ищецът не е разполагал с елементарно облекло и обувки, ползвал е дадени му от други затворници стари и износени облекла и обувки, за снабдяването с които е следвало да пере и чисти на дарителите си, което е свързано с изтърпяно от него чувство на унижение, срам и страдания, надхвърлящи неизбежното ниво, обусловено о от самото наложено наказание"лишаване от свобода". Съдът е приел, че предметът на иска не се преклудира от силата на пресъдено нещо, формирана по влезлите в сила съдебни решения по адм. д. № 2732/2011 г. по описа на АС-В. и адм. д. № 3478/2013 г. на АС-В.. Административният съд е уважил иска до размер от 7000 лв, приемайки този размер за справедлив и съответен на продължителността на фактическото бездействие, интензитета на претърпените вреди и останалите критерии по чл. 52 от ЗЗД и е отхвърли иска над този размер до пълния претендиран такъв от 100 000 лв. Съдебното решение е частично неправилно. Предявената от М. Ж. касационна жалба срещу отхвърлителната част на съдебното решение е изцяло неоснователна. Касационната жалба на касатора ГДИН обаче е частично основателна. Неоснователни са развитите от този касатор доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, претърпени от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация на ОЗ- В. да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС - да предостави на ищеца безплатно дрехи и обувки през исковия период. Обосновано административният съд е заключил, че исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е доказана по основание, доколкото по делото безспорно се установява, че Живков няма средства, не разполага със собствени дрехи и обувки, не е посещаван за целия исков период от роднини, не е получавал колети и други пратки. Безспорно се установява и обстоятелството, че същият не е получавал в пълен обем и с разписаната в Таблица № 1 и Таблица № 2 честота полагащите му се безплатни дрехи и обувки по вид и брой, както и че това обстоятелство е довело за него до негативни емоции, срам и унижение, надхвърлящи допустимите размери за вида на изтърпяваното от него наказание. Неправилно обаче съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди - 7000 лв. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Безспорно ищецът е претърпял негативни усещания от непредоставянето на безплатни дрехи и обувки, тъй като няма собствени, но съдът неправилно и в нарушение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 7000 лв. Съобразявайки обстоятелството, че през исковия период ищецът все пак е получавал някои дрехи и обувки във вид на дарения от църкви и други организации, следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението за причинените му вреди е 2500 лв. Съдебното решение на АС-В. в частта му, в която ГД" Изпълнение на наказанията"- С. е осъдена да заплати на М. М. Ж. обезщетение в размер над 2500 лв до присъдения размер от 7000 лв се явява неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби . Същото следва да бъде отменено в тази му част, а искът, предявен срещу ГДИН за сумата над 2500 лв следва да бъде отхвърлен С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение