Решение № 5219 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2021 г.

Решение № 5219 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. Г., гр. София, подадена чрез адвокат Н. Т. срещу решение № 5191 /07.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1109/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21-734/20.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-00668119/28.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите в ТП на НОИ София-град. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ София-град, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172 а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-21-734/20.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-00668119/28.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите в ТП на НОИ София-град относно възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение, поради общо заболяване в размер на 2625, 61 лв., т. к. административният орган е счел, че лицата, за които има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. З от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност, като без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и отпускане на парични обезщетения от ДОО. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в установената писмена форма и е със съдържанието по чл. 59, ал. 2 от АПК. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен и материалният закон. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Безспорно е установено, че касационната жалбоподателка не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Няма данни реално да е упражнявала трудова дейност. Без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и отпускане на парични обезщетения от ДОО. Сключеният трудов договор и формалното възникване на трудово правоотношение между работодател и работник не е единствено и достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение. За осигурително отношение, по което са дължими осигурителни обезщетения от фондовете на НОИ се изисква лицето реално да упражнява трудова дейност. Независимо, че са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 2016 г. и 2017 г., с оглед останалите доказателства при издаване на акта и при постановяване на съдебното решение, обоснован е изводът за недоказана трудова дейност от лицата, за които са подавани уведомленията. Налице е основанието по чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от "ВАТО 2014". Съответно, законосъобразно е приложен чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и са предприети действия по възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения за временна неработоспособност в размер на 2625, 61 лв. по болнични листове на касационната жалбоподателка. Доводите в касационната жалба, че същата не е участвала в административното производство, с оглед извършените необходими действия за уведомяването й от органа, са неоснователни, тъй като е имала възможност и е представила в съдебното производство доказателства за твърденията си. Наред с това, трудовият й договор не се оспорва от административния орган, напротив, отчетено е добросъвестно получаване на сумите от лицето, което обаче не изключва задължението за възстановяването им. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,