Решение № 2666 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2016 г.

Решение № 2666 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Г. М. Б., депозирана чрез адв. Балев, против Решение № 470/20.09.2016 г. по адм. дело № 382 по описа на Административен съд - П. за 2016 г. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че възможността за получаване на парично обезщетение по силата на чл. 6 от ЗОСОИ не е ограничена с преклузивен срок. Съдът не взел предвид доводите изнесени пред него по повод обжалване на акта на Областен управител на О. П.. Описаният срок в тази разпоредба не бил предвиден и за случаите по ал. 7 на чл. 2 на закона. От съда се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде указано на областен управител да съобрази своя оценка за обезщетяване на жалбоподателя с дадената такава от вещо лице пред РС - Велинград. Ответната по жалбата страна моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. М. Б. против писмо с изх. № 9400-46-3/06.04.2016 г. на областен управител на О. П., с което административният орган е приел, че отправеното към него искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ е недопустимо, тъй като е подадено след въведения от законодателя преклузивен срок, изтекъл на 23.11.1998 г. Прието е, че с изтичането на този срок се е погасило и правото на лицето да иска обезщетение. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата на Бучков против описаното по-горе писмо като неоснователна и недоказана. За да постанови акта, съдът е приел, че материалното субективно право на Бучков да подаде искане за обезщетение и то да бъде разгледано от компетентен административен орган е било погасено с изтичането на установения в чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ преклузивен срок. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че лицето е подавало и предишни искания, а именно с молба вх. № 90-09-22-11/19.05.1998 г. до кмета на община П., както и молба от 24.04.2015 г., входирана под № 9400-46 по описа на Областна управа на област П., по която областният управител не се е произнесъл, а я е изпратил до кмета на община Велинград. Първоинстанционният съд е приел, че не са събрани доказателства за своевременно и надлежно оспорване на действия на административните органи, свързани с подадените от лицето искания за произнасяне или за мълчалив отказ, формиран от тяхна страна. Жалбата е подадена от лице, участвало в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в описаните в закона срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: По делото са представени доказателства свързани с водената между Бучков, кмет на О. В. и областен управител на О. П. кореспонденция. Кметът на община Велинград е сезиран с искане за възстановяване собствеността върху имот, собственост на наследници на М. Б. с молби от 15.07.1992 г., от 18.08.1992 г. и от 19.05.1998 г. По нито една от трите молби няма издаден от административния орган отговор. Липсват доказателства и твърдения да е депозирана и в описания в закона ред жалба срещу мълчалив отказ на администрацията. Областен управител на О. П. се е произнесъл след като съдебното производство, по повод предявен от Бучков осъдителен иск за сумата 43 500 лв. против община Велинград е прекратено и събраните по преписката материали са изпратени на областен управител за произнасяне. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Действително не са били налице материално и процесуалноправните предпоставки за уважаване искането на Бучков за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от закона е въведен преклузивен срок за предявяване на претенции за обезщетяване от страна на правоимащите лица и този срок е едногодишен от влизане на закона в сила, т. е. от 18.11.1997 г. Правилно е констатирано, че лицето не е предприело своевременни действия по оспорване на формираните от страна на сезираните от него административни органи мълчаливи откази. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ се явява специална по отношение на чл. 2, ал. 7 от същия закон и следва да бъде приложена в конкретния случай. Предвид описаното и при липсата на данни за допуснати съществени нарушения на приложимите в случая материалноправни и процесуалноправни норми, атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде изцяло потвърден. С оглед изхода на производството се явява основателно искането на процесуалния представител на ответната по касационната жалба страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на предвиденото минимално такова. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК в полза на областен управител на област П. следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лв. Предвид описаното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение