Решение № 1320 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4805/2007 г.

Решение № 1320 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4805/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). "Б" гр. Б. чрез ръководителя на местното ръководство на Б. общност респ.чрез процесуалният представител а. С е обжалвало решението на Б. окръжен съд от 17 април 2007 г. по гр. д. № 688/2006 г. с което е оставено в сила решението на Б. районен съд от 20.06.2006 г. по гр. д. № 1059/2006 г. С това решение районният съд осъдил Духовно общество (Братска общност") "Б." със седалище гр. Б. със състав на местното ръководство: Ангел Т. З., Ц. Б. А. и Г. Х. Г. да предаде на И. С. С. владението върху дворно място от 525 кв. м урегулирано в УПИ * кв.93 по плана на гр. Б., заедно с построената върху него жилищна сграда със застроена площ от 56.90 кв. м. В полза на И. С. С. съдът е присъдил и направените по делото разноски в размер на 583.34 лева. С допълнително решение от 30.05.2007 г. районният съд допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си като поправил квадратурата на дворното място от "525" кв. м на "252 кв. м." В касационната жалба се твърди, че решението на Б. окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Спорът между страните е бил с правно основание чл. 76 ЗС - т. е. предявен т. н. "посесорен" иск за защита на владение и като доказан, е бил уважен. Решаващият съд правилно е приел, че искът е допустим, защото ищецът се е легитимирал като собственик с нот.акт № 141 от 29.08.2001 г. С него П. Й. М. е прехвърлил на И. С. С. правото на собственост върху 252 кв. м дворно място урегулирано в УПИ * от кв.93 по регулационния план на гр. Б. заедно с построената върху него масивна жилищна сграда със застроена площ 56.90 кв. м Вярно е че този нотариален акт е бил оспорен и че въобще правата на собственост на И. С. са били отречени от ответника-настоящ жалбоподател, но Б. окръжен съд обосновано е приел, че въпросите за собствеността както за търсещия защита по чл. 76 ЗС, така и тези, които по скрит начин са навлезли в имота и фактически са отстранили дотогавашния владелец, са неотносими в това производство. Че ищецът се е легитимирал като владелец е било видно от представения нотариален акт за собственост. В този смисъл законовата презумпция е била доказана. Окръжният съд е направил пълен анализ на събраните по делото доказателства и неговите съображения не са противоречиви и непоследователни. Окръжният съд се е позовал на свидетелските показания на С. К. и на Г. Х. Г. на "Б.", а така също и на свидетеля С, охранител към фирма "А" гр. Б. и на свидетелските показания на В. Х. Т., посочени за свидетели от ищеца И. С. От тях е било установено, че действително къщата и двора са били занемарени след продажбата на имота от М. на П., а той - на И., че ищецът не е живял там, но въпреки това е ангажирал охранителна фирма и именно той е ходил и се е разправял с намиращите се в къщата и двора членове на т.н. Братска общност. От тези доказателства-свидетелски показания, а така също и от писмените доказателства- нотариалната покана от А. З. в качеството му на ръководител на местното ръководство на Б. общност "Б." с дата 7.06.2005 г., от договора за мониторинг с дата 10.07.2001 г., от извадка за събития с дата 12.11.2005 г., въззивният съд е направил обоснован извод, че И. С. е бил във владение на този имот, който е купил и че то е било отнето по скрит начин. Вярно е, че владението е било осъществявано по по-специален начин - чрез ангажиране на охранителна фирма и поставяне на СОТ, но именно владелеца е заплащал на тази фирма и независимо къде е било устройството за подаване на сигнали, тя е охранявала не само къщата но и двора. От събраните доказателства Б. окръжен съд е направил обоснован извод, че членовете на Б. общност "Б", които са провеждали някои от своите занимания в двора, поради това че никой не е живял в имота, в отсъствието на владелеца са отнели владението му. Съдът вярно е изчислил и срока за предявяване на иска, основаващ се на нормата на чл. 76 ЗС - т. е. в 6-месечен срок и законосъобразно е приложил материалния закон-осъден е ответника-касатор да предаде владението. Б. окръжен съд при постановяване на решението си не е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Такива нарушения не е бил допуснал и Б. районен съд за призоваването на ответника, тъй като призовката с преписи от исковата молба и от другите писмени доказателства са били изпратени на адреса на който е било регистрирано юридическото лице и след като не е бил посочен нов адрес, съгласно чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) теса били приложени към делото и страната е била редовно призована. Не е вярно твърдението, че ищецът не е бил легитимиран владелец на имота. Както се посочи по-горе, той е имал нотариален акт удостоверяващ сделка за покупко-продажба на недвижим имот. По делото е имало данни и за други претенденти за собственици, но тези въпроси, както е посочил и Б. окръжен съд, се разрешават в друго производство. Свидетелят Г. Г. като е говорел за това, че в двора имало деца и че те -т.е. Бялото братство- се мъчели да ги отпъдят е казал "Молехме ги да излязат от двора, защото това място е ничия собственост - т. е. наша собственост" и това е означавало също, че собствеността върху недвижимия имот е била неустановена (възможно е да е държавна или общинска собственост, или собственост на ищеца, или на "Б" гр. Б., но тези въпроси се изясняват в производство по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) чл. 108 ЗС и т.н.). В това производство както е приел и Б. окръжен съд безспорно е било владение, отнето по скрит начин-чрез "взлом на 12.11.2005 г., както се отбелязали в охранителната фирма и в 6-месечния срок на 10.05.2006 г. е бил предявен искът с правно основание чл. 76 ЗС. Така постановеното решение на въззивния Б. окръжен съд е правилно. То е обосновано и не са допуснати нарушения нито на съществени съдопроизводствени правила, нито на материалния закон. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд