Решение № 207 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2013 г.

Решение № 207 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. А. И. К. е подала касационна жалба срещу решение № 431 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 580 от 2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение от 10.05.2012 г . постановено по гр. д. № 7365 от 2011 г. и е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС от С. Б. Р. срещу А. И. К. и Б. С. Р. за *** идеална част от апартамент № .., ет..., секция ...., вх. Б, сградата на Ж. "О.-80", [населено място], [улица]. С определение № 345 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 1395 от 2013 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: при смърт на чл. кооператор прекратява ли се членственото правоотношение в Ж. и наследява ли се то по правилата на Закона за наследството; при смърт на чл. кооператор, когато неговите законни наследници са пълнолетни приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЖСК или следва да се използва възможността на чл. 23, ал. 2 ЗЖСК. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът С. Б. Р. в съдебно заседание изразява становище за оставяне в сила на въззивното решение. Ответникът Б. С. Р. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Плевенския окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е уважил иска по чл. 108 ЗС, предявен от С. Б. Р. срещу А. И. К. и Б. С. Р. за *** идеална част от апартамент № 5, ет.., секция ..., вх. Б, сградата на Ж. "О.-80", [населено място], [улица], намирайки, че ищеца е собственик, а ответниците го държат без правно основание. Ответникът Б. С. Р., който е син на касатора и бивш съпруг на втората ответница признава иска. Обсъждайки доказателственият материал, въззивният съд е заключил, че С. Б. Р. е собственик на *** идеална част от спорното жилище. Приел е, че собствеността е възникнала на деривативно основание, по силата на наследственото правоприемство от покойните му баща Б. С. Р. - починал на 10.10.1993 г. и майка С. С. Р. - починала на 5.03.1997 г. Двамата родители са били обезщетени срещу отчужден техен имот с жилище в строящата се Ж. "О. -80". Била е издадена заповед по чл. 95 ЗТСУ, определяща имотно обезщетение, която е последвана от заповед по чл. 100 ЗТСУ на 11.03.1983 г., с която е извършена индивидуализация на спорния апартамент. След смъртта на родителите си, които са били членове кооператори по право на Ж. "О." 80 само единият наследник А. Б. Р. е подал молба за встъпване в членственото правоотношение и в негова полза е издаден н. а. № 47, т. 02, н. д. № 209 от 21.06.2002 г. за право на собственост върху *** идеална част от жилището. Другият наследник низходящ С. Б. Р., който е ищец по настоящият иск по чл. 108 ЗС не е подал молба за встъпване в членственото правоотношение за апартамент № 5. С. Б. Р. също е бил чл. кооператор по право в Ж. "О. 80" защото е бил обезщетен на собствено основание в строящия се блок, но за друг апартамент № .., ... секция, вх. .. / Заповед № 878 от 1.03.1983 г. по чл. 100 ЗТСУ/. Ответникът Б. С. Р. / син на С. Б./, на комуто е било предоставено за ползване жилището от двамата братя, се е снабдил с нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК под № ...., т......, н.д. № ... от .... г. за собственост върху целият апартамент, макар да не е бил приеман за чл. кооператор. Касаторката А. И. К., малолетните деца от брака й с Б. С. Р. и самият Б. Р. живеят в спорния апартамент. Бракът между страните е прекратен и с решението по развода настоящия апартамент е бил признат за семейно жилище и е предоставен на майката и децата й. Жилището е било заснето по кадастралната карта на [населено място] с идентификатор ..... Въззивният съд е направил извода за наличието на правото на собственост за ищеца въз основа на наследственото правоотношение и издадената в полза на наследодателите заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.). За да обоснове това разбиране е посочил, че при чл. кооператор на Ж. по право членственото правоотношение се поражда и прекратява със административен акт и волеизявлението на кооперацията е без значение. Макар и да не е споменал изрично, всъщност е игнорирал разпоредбата на чл. 23 ЗЖСК. Извода на въззивният съд е в противоречие на закона и Постановление № 3 от 12.11.1983 г. по гр. д. № 1/83 г., Пленум на ВС на НРБ. Преимуществото, което дава законът на член-кооператор по право, се свежда до правото му да избира жилище, стойността на жилището или другите обекти, които получава като имотно обезщетение. То е окончателно определено със Заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.). Той не е длъжен да прави други вноски освен сумите, необходими за направени подобрения, извън проектосметната документация и пр. Но в останалото той се подчинява на специалния закон, какъвто е ЗЖСК. Приложното му поле изключва общите разпоредби на ЗТСУ (отм.), вкл. и настъпване на вещноправния ефект на преминаване на собствеността със заповедтта по чл. 100 ЗТСУ (отм.). Той настъпва след влизане в сила решението на общото събрание на Ж. и издаването на нот. акт при условията на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Едва с издаването на нот. акт преминава собствеността на конкретния жилищен обект от Ж. върху член-кооператора. Законът не прави разлика по отношение на този момент между член-кооператорите по право и тези приети на общо основание. Това е така, защото жилищният блок и апартаментите до снабдяването с нот. актове са патримониум на кооперацията като юридическа личност и двете категории членове-кооператори нямат вещни права. Кооперацията придобива за себе си и за своя сметка облигационните и вещни права. Поради естеството на регламентиране на членуването в Ж. заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) има друга правна стойност. То произтича от обстоятелството, че сградата е собственост на кооперацията до ликвидирането й, респективно до снабдяване при условията на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК на отделните членове с нот. актове, които именно пораждат вещно правния ефект на прехвърляне на собствеността. Именно за това е необходимо при смърт на чл. кооператор наследниците му да се възползват от правата по чл. 23 ЗЖСК и да подадат молба за встъпване в членственото правоотношение, независимо дали праводателите им са членове на общо основание или по право. С. Б. Р. макар да е бил чл. кооператор на ЗЖСК"О. 80", членственото правоотношение е възникнало за друг обект, а не за спорния. Ищеца не притежава нотариален акт, издаден по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, който единствено го легитимира като собственик. Решението е неправилно и следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на допълнителни съдопроизведствени действия следва да се постанови такова по съществото на спора, като се отхвърли предявеният иск по чл. 108 ЗС. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.