Решение № 3547 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2017 г.

Решение № 3547 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от и. д. директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – С.-област и от Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) срещу решение № 628/13.07.2017 г., постановено по адм. д. 269/2017 г. по описа на Административен съд – С.-област (АССО). Касационният жалбоподател и. д. директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – С.-област твърди, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно и необосновано – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и иска да бъде отменено. Много подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Не претендират заплащане на разноски. Касационният жалбоподател - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и иска да бъде отменено. Много подробни съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени в касационната жалба. Не претендират заплащане на разноски. Ответникът Л. Б. оспорва касационните жалби по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Ответната страна Дирекция "Социално подпомагане" – И., редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище. Не претендира разноски. Ответната страна Агенция за социално подпомагане, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител, но е изразила становище незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 628/13.07.2017 г., постановено по адм. д. 269/2017 г. по описа на АССО е отменено по жалба на Л. Б. Решение № 68/14.02.2017 г. на КЗД и е изпратено делото като преписка за ново разглеждане и произнасяне в едномесечен срок при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Административният съд е приел за установено, че в производството пред Комисията са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което обуславя и материалната незаконосъобразност на акта. Допълнително АССО е обосновал извод, че не е налице установяване от страна на административния орган на всички релевантни факти и обстоятелства. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство, проведено от Комисията доказателства и показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, за да обоснове извод, че са налице данни за дискриминационно поведение спрямо Л. Б. в продължителен период от време, през което при обработване на неговите молби за помощ и съдействие не е съобразено неговото "увреждане" и специфичното положение, в което той се намира. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е доколко Л. Б. е третиран по-неблагоприятно спрямо други лица в сходно на неговото положение въз основа на защитим признак по Закона за закрила от дискриминация (ЗЗДискр.) От тази гледна точка първоинстанционният съд правилно е подложил на анализ наличието на трайни увреждания и породените от тях трудности в предвижването на лицето, което в конкретния случая попада в хипотезата на "специфични обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. и с оглед своето местоживеене спрямо настоящия си адрес. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Комисията за защита от дискриминацията като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите осъществява контрол по прилагането и спазването на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането. Л. Б. са е обърнал към нея с жалба, поради това, че му е отказан достъп до социално подпомагане с мотив, че не отговаря на условията в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). С отмененото от АССО решение КЗД е приела, че не е налице дискриминационно поведение от лицата, посочени в жалбата на Л. Б.. Обосновано решаващият съд е приел за установено, че решението на Комисията е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилен анализ на всички относими факти и обстоятелства. В съответствие със събраните по делото писмени доказателства АССО е приел за установено, че Л. Б. е с постоянен адрес в [населено място], но живее с майка си в [населено място], [община], където е неговия настоящ адрес. У. са множество отделни случаи, при които Л. Б. е сезирал Дирекция"Социално подпомагане"-И. с искания за социална оценка, социално подпомагане и отпускане на целеви помощи, на които е получавал единствено съвет да си промени постоянния адрес, за да отговаря на нормативните изисквания. Обосновано АССО е приел, че тази административна практика за буквалистично тълкуване на разпоредби, съдържащи се в подзаконови нормативни актове, при игнориране общите правила на административното производство, установени в АПК, е довела до възпрепятстване на Л. Б. да реализира ефективно правото на социално подпомагане за продължителен период от време. Този подход при обработване на молбите на Л. Б. без да бъдат съобразени специфичното положение, в което той се намира в момента ("лично положение" по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.) и неговото конкретно "увреждане" би довело до неравното му третиране спрямо други лица, които са имали възможност да бъдат включени в системата на социалното подпомагане. Този фактически извод е обоснован и при съобразяване с правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр. Липсват доказателства, от които да се формира обратен извод и в този смисъл е неоснователен основния довод в касационната жалба на и. д. директора на Регионална дирекция"Социално подпомагане"-С.-област, че не е доказано, че Л. Б. е нямал физическа, финансова и ментална възможност да подаде молба-декларация за исканите от него помощи и услуги в Дирекция"Социално подпомагане"-Л.. Фактическите и правни изводи на АССО са съобразени с правилното разпределение на доказателствената тежест в процеса в съответствие с правилата на специалния закон. Правилно поведението на административните органи от системата на социалното подпомагане са оценени от решаващият съд като поставящи Л. Б. в неравностойно положение спрямо други лица в сходно положение и това се дължи именно на установената административна практика по тълкуване на правната уредба спрямо лица, намиращи се в това специфично положение (увреждане и местоживеене). Неоснователни са и аргументите в касационната жалба на КЗД относно правилното приложение и тълкуване на нормите на ППЗСП. Административният съд не е разглеждал законосъобразността/незаконосъобразността на административните актове, издадени по приложението на този нормативен акт, а е направил анализ на начина на администриране на молбите на Л. Б. и правомощията на администрацията, които не са осъществени по начин, който да не поставя заявителя в неравностойно положение спрямо други лица в сходно положение. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице посочените и в двете касационни жалби основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение