Решение № 9603 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2008 г.

Решение № 9603 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Есам Исмаил Арафа Елхоли, гражданин на Египет, срещу Решение № 459/06.08.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (изписания в началото на жалбата № 457 на решението, съдът приема за техническа грешка). В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ в следствие от допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е обсъдил всички факти и обстоятелства от представената бежанска история. Ответната страна - председателя на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2, т. 4 и във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган, приема че изложената бежанска история е "измислена". Мотивирал е това свое заключение с наличието на съществени разминавания в изявленията на чужденеца, касаещи основни моменти - причина за конфликта, участващите в него и значението на техните постъпки за развитието му. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба от Есам Исмаил Арафа Елхоли с вх. № 58/03.01.2007 г. при РПЦБ - София. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган - председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 9.01.2007 г., и на 19.06.2008, съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления конкретна причина за напускането на Египет е страх от посегателство върху здравето и живота му, като част от рода "Елхоли", от страна на лица, принадлежащи към племето (рода) "Албармуи", по повод съществуваща вражда между двата рода. Молителя изрично е заявил, че няма проблеми с официалната държавна власт в Египет или с някой друг. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на справка вх. № 583/22.02.2008 г. относно спазването на човешките права в Египет, изготвена от отдел "Специализирана информация" при ДАБ и справка вх. № 1956/30.06.2008 г. на дирекция "Международна дейност", интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП2634/14.07.08 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Есам Исмаил Арафа Елхоли. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, породени от страхът му за извършване на посегателства спрямо него от трети лица (членове на рода Албармуи) поради принадлежността му към определена социална група - племето (рода) Елхоли. Така поддържаната бежанска история, сама по себе си би могла да обоснове извод за преследване, но с оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че може да се заключи, че е недостоверна. На първо място, жалбоподателя при първото си интервю посочва, че братът на неговия баща т. е. чичо му е извършил убийство, породило ответна реакция у племето, загубило свой член, докато при второ интервю - убийството е извършено от сина на чичо му. На второ място - не може категорично да се установи причината за враждата, а именно дали е породено от имуществен спор или от отправена обида към чичото и неговата съпруга. На трето място - твърдението за осъществено пряко физическо посегателство през месец май 2006 г., при първото интервю е имал за резултат, получени "четири шева", докато в последствие, резултата прераства в едноседмично болнично лечение. На пето място - към 19.06.2008 г., жалбоподателя твърди, че неговият по-малък брат, поради възрастта си - 16 години, не е обект на заплаха, докато в сега подадената жалба - 3.09.2008 г., брат му Ахмад, вече е на 23 години и е следващия заплашен. Съдът счита, че констатираните разминавания са толкова съществени, че не могат да бъдат оправдани нито с обичайното избледняване на спомените за преживените събития, нито по друг разумен и приемлив начин. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобно преследване, както бе посочено по - горе не се установяват по делото, поради недостоверността на бежанската история. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение