Решение № 4346 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14939/2009 г.

Решение № 4346 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14939/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Людмила Михайлова Аристотелова от гр. Бургас, против решение № 1020 от 7.10.2009 г., постановено по адм. дело № 651 по описа за 2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № 44 от 27.04.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № О-02-000-00-00159674/24.03.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в същото РУСО. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на РУСО - Бургас не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 44 от 27.04.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № О-02-000-00-00159674/24.03.2009 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на Людмила Михайлова Аристотелова от гр. Бургас е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № А 2007 1940637 по мотиви, че в ТД на НАП липсва заявление от самоосигуряващото се лице за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. С постановеното решение по делото Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Людмила Михайлова Аристотелова като неоснователна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания за законосъобразност и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че по силата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3 от КСО, които внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка, установяват правно-релевантния факт на започнато упражняване на трудова дейност по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.), като в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството подават подписана от тях декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП. От фактическа страна по делото е установено, че до 20.11.2008 г. Людмила Михайлова Аристотелова не е подала декларация пред ТД на НАП Бургас по реда на чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба за започната трудова дейност. Констатираното внасяне на осигурителни вноски не е извършено на основанието и по реда, установен за самоосигуряващите се лица. Декларацията, подадена в ТД на НАП Бургас на 12.11.2008 г. от лице в състояние на временна неработоспособност, за започнало осигуряване за всички осигурени рискове по чл. 4, ал. 4 от КСО, считано от 27.04.2007 г., не е произвела правно действие. При тези данни е направен извод, че жалбоподателката (сега касаторка) няма качеството на осигурено лице за временна неработоспособност поради общо заболяване и не е придобила осигурителен стаж с продължителност най-малко шест месеца за този осигурен риск съгласно изискването на чл. 40, ал. 1 от КСО. Решението на Бургаския административен съд е правилно. Държавното обществено осигуряване е основното задължително социално осигуряване, което обхваща всички осигурени лица и се прилага за най-голям брой осигурени социални рискове, но за различните групи задължително осигурени лица (чл. 4, ал. 1, 2 и 3 КСО) обхватът на осигурените социални рискове е различен. Правото на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, към които принадлежи касаторката, поражда въпроса как тези лица следва да заявят своя избор - дали се осигуряват за минималния пакет социални рискове, очертан в хипотезата на чл. 4, ал. 3 КСО или се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, според предоставеното им с чл. 4, ал. 4 КСО право за това. Отговор на този въпрос е даден в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от същата наредба, видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Този отговор налага и извода, че когато не е била подадена декларация по чл. 1, ал. 3 от посочената наредба не може да се приеме, че при настъпилата временна неработоспособност поради общо заболяване по б. л. № А 2007 1940637 касаторката е била осигурена за този социален риск, а само за минималният обем социални рискове, очертан в хипотезата на чл. 4, ал. 3 КСО. Недължимо внесените без правно основание суми, определени върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, подлежат на възстановяване. Като е постановил решението си в този смисъл Бургаският административен съд не е нарушил закона. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,