Решение № 13066 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Тодоров от гр. София, действащ лично и чрез пълномощника адв. Фердинандова, срещу решение 654 от 06.02.2023 г., постановено по адм. дело 7393/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването му по жалба вх. 2203-94Г-00-1639/08.08.2022 г. против заповед ДК/Д-С-ЛЦ-008/22.06.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Лозенец, и жалбоподателят е осъден да заплати на Агенция Социално подпомагане сумата от 100 лв. за разноските по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореният съдебен акт да бъде отменен, като претендира и да му бъдат присъдени деловодните разноски. Ответникът - директорът на Дирекция Социално подпомагане Лозенец, действащ чрез пълномощника юрк. Ланджев, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а решението на АССГ да се потвърди, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение като неправилно да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново произнасяне от друг състав. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 и чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) във връзка със задължително предписание РД-14-27/21.04.2022 г. от ДАЗД към ДСП - Слатина, е наредено на Г. Тодоров (баща на децата И. Тодоров и П. Тодоров, чиято майка е С. Бързилова, при която живеят) да сключи договор с ЦОП при ИДСП, гр. София, бул. Тодор Александров 175 лицензиран доставчик на социални услуги, за срок от шест месеца и да посещава социална услуга Родителско консултиране и психологическа подкрепа за изпълнение на режима на контакти с детето И. Тодоров , Оценка на родителски капацитет . Заповедта се основава на цитираното задължително предписание и на социален доклад предложение ДК/Д-С-ЛЦ-007/22.06.2022 г., като в нея е посочено, че бащата категорично отказва ползването на социална услуга. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесната заповед АССГ е приел, че тя е законосъобразен административен акт, като издадена от компетентен орган при наличие на задължителната материална предпоставка по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето (всъщност подобна разпоредба в закона не съществува, а в правилника за приложението му) липса на заявено желание от бащата да ползва социална услуга. Върховният административен съд, шесто отделение намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 168 във връзка чл. 146, т. 2 от АПК, чл. 7, чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК и чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съдът не е обсъдил дали актът е мотивиран от фактическа и правна страна. Заповедта е фактически обоснована с изпълнение на задължително предписание РД-14-27/21.04.2022 г., за което по делото няма данни да е влязло в сила. Задължителното предписание по чл. 17а от ЗЗДет. може да бъде обжалвано по реда на АПК (чл. 17а, ал. 3 от ЗЗДет.). Няма данни този акт да е стабилен, за да е основание за издаване на друг такъв по чл. 20, ал. 4, т. 1 и чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. като оспорената пред АССГ заповед. Първоинстанционният съд не е посочил фактите, които приема за установени, нито обсъжда доказателствата, които обосновават фактите, липсва преценка на доводите на страните и мотиви относно съответствието на оспорения акт с целта на закона. Напълно в несъответствие със съдържанието на оспорената заповед съдът е приел, че фактическо основание за издаването й е работен протокол от 21.06.2022 г. (за отказ на бащата от социална услуга) и социален доклад от 22.06.2022 г. (относно необходимостта от такава). В тази връзка трябва да се отбележи, че издателят на процесната заповед се е позовал на работен протокол, а на социален доклад предложение ДК/Д-С-ЛЦ-007/22.06.2022 г., който липсва по делото. Съдът е длъжен да даде конкретни указания на страните досежно представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото по силата на служебното начало, което не е сторено. Само след изпълнение на тези му указания съдът може да стигне до категоричен извод дали оспореният пред него акт е законосъобразен. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В хипотезите, в които съдът преценява, че административната преписка е непълна или намира, че за някои обстоятелства от съществено значение за делото страната не сочи доказателства, то задължение на съда е било да укаже на органа, че е длъжен да представи тази преписка в нейната цялост, както и че за определени обстоятелства не сочи доказателства съобразно правилото на чл. 171, ал. 5 от АПК. Цитираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано възприетата фактическа обстановка са довели до произнасяне с решение преди разясняване на спора от фактическа страна. Делото е останало непопълнено с относими към спора доказателства, което е пречка касационната инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон. При тези данни настоящият състав счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, които са съществени. Наличието им е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град при спазване на дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона. При новото му разглеждане съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на цялостната преценка на доказателствата и едва след изясняване на делото от фактическа страна, да постанови ново решение по съществото на спора. Първата инстанция трябва да обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност, както и да изложи мотиви във връзка с всички относими към предмета на спора доводи на страните. Въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,