Решение № 3863 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11391/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС), подадена чрез пълномощник, против решение 3015 от 18.10.2024 г. по адм.д. 537/2024 г. на Административен съд - Русе, с което съдът е отменил негово решение от 31.05.2024 г. в частта по т. 3.3 и т. 5. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според ръководителя на УО съдът не е съобразил в изводите си, че по отменено решение за определена на бенефициера "Водоснабдяване и канализация" ООД - Русе финансова корекция сумите са възстановени по сметка на Министерството на финансите, тъй като дружеството има да погасяна дълг по авансово плащане. Оспорва приетото от съда по т. 5 от акта, че неверифицираната сума във връзка с регистриран сигнал за нередност е била предмет на издаден от органа административен акт, отменен по съдебен ред, поради което актът е незаконосъобразен. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора, при което оспорването бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Водоснабдяване и канализация" ООД - Русе (ВиК - Русе), чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че във връзка с изпълнението на сключен между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от ВиК Русе ООД бенефициерът е подал искане за окончателно плащане 24/03.04.24 г. Ръководителят на УО, след като е извършил документална проверка по искането, е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение от 31.05.2024 г., с което е постановил, че сумата по представеното искане за плащане е 0,00 лв., като за конкретно посочени суми е изложил съответни мотиви, групирани в осем точки. В частта по т. 3.3 от акта административният орган е посочил, че с решение 172/01.09.2023 г. е определил финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от установена с акта нередност разходи по договор с ДЗЗД ВиК Русе 2020, избран за изпълнител по проведена открита процедура по възлагане. В частта по т. 5 от оспорения акт ръководителят на УО е посочил, че поради наличие на регистриран сигнал за нередност 1521 от 09.05.2024 г. и установени факти и обстоятелства, които не са били известни при приключване процеса на верификация на предходно искане за междинно плащане, извършва корекция на верифицирани разходи по искане за междинно плащане от 09.02.2022 г., като посочените суми са по конкретно изброени фактури. Първоинстанционният съд е приел в обжалваната от касатора част, че решението е издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочил е, че решение 172/01.09.2023 г. на ръководителя на УО за финансова корекция, с което органът се е мотивирал в т. 3.3 от акта, е отменено с влязло в сила на 08.07.2024 г. решение 305 от 24.11.2023 г. по адм. д. 547/2023 г. на Административен съд - Русе. Предвид този новонастъпил релевантен юридически факт съдът е приел решението на ръководителя на УО в тази част за незаконосъобразно. Обосновал е извод за материална незаконосъобразност на акта и в частта по т. 5. Приел е, че органът е посочил две основания за отказ, които не са доказани към момента на произнасянето на съда. Касационната инстанция приема обжалваното решение за правилно като краен резултат, но по различни съображения. Съгласно чл. 59 ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 4 ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. За допустимостта на разходите е необходимо те да бъдат заложени като разход в проектното предложение, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели. По направено искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕФСУ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Административният акт следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Конкретно волеизявлението на органа по т. 3.3 от оспореното решение не съдържа правно основание. Посоченото от органа в титулната част на акта основание по чл.60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ не кореспондира с разпоредителната част по т. 3.3. Това обосновава извод за неяснота във волята на административния орган. Правилното съотнасяне на установените от органа фактическите обстоятелства към съответна правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на акта, което в случая не е сторено от органа и представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изпълнението на това законово изискване предпоставя адресатът на акта да упражни в пълнота правото си на защита и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законосъобразност на акта. Ето защо, като е отменил решението на ръководителя на УО в частта по т. 3.3, първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен правен извод за незаконосъобразност на акта в тази част. Приетите от съда мотиви са неправилни, тъй като материалната законосъобразност на акта се проверява към момента на неговото издаване, а решенията за финансова корекция подлежат на предварително изпълнение съобразно чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Ръководителят на УО на ОПОС в оспорената от бенефициера част по т. 5 е формирал волеизявление за извършване на финансова корекция за установено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ по проведена открита процедура по реда на ЗОП, определена от органа с предходно решение. Оспореният акт и в тази част не съдържа правно основание, което да съответства на фактическите установявания на органа. Ръководителят на УО е определил общ размер на верифицирани разходи, както и съответни суми авансово платени разходи, като не е включил и разходите, засегнати от нарушение, за което е определил финансова корекция. Предвид изложеното, посочените от органа фактическите установявания в административния акт не са подведени под хипотеза на относима правна норма. Съдът не може вместо органа да определя правното основание за издаване на административния акт. Противното би значело съдът, вместо органа, да определя целта, с която органът ще упражнява предоставената му от държавата власт, а това не е в неговата компетентност. Контролът за материална законосъобразност на акта обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, даващи основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и дали се следват разпоредените правни последици. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически основания за издаването на акта, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и дали съответстват на юридически факти, визирани в хипотезата на посочена от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Поради това административният акт правилно е отменен от съда като незаконосъобразен в частта по т. 3.3 и т. 5. Касационната инстанция констатира, че административният съд е пропуснал да върне преписката на органа за процедиране в отменената част. Тъй като при ръководителя на УО е висящо заявено искане за плащане, преписката следва да се върне наоргана за ново произнасяне по искането на "ВиК" ООД - Русе по отношение на отменените части от акта. Проверката за допустимостта на разхода органът следва да извърши след изясняване на всички относими към допустимостта на разхода факти и обстоятелства, като се мотивира отфактическа и правна страна. С оглед изхода на правния спор разноски на касатора не следва да се присъждат. Ответникът не претендира разноски за настоящата инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд