Решение № 4823 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13658/2013 г.

Решение № 4823 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13658/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Пронаос" ООД гр. Плевен, представлявано от управители Стефан Нешев и Лъчезар Антонов против решение № 4833 от 15.07.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 1859/2013 г. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение по т. II. 60 по протокол № к33-26/6.12.2012 г. на Комисията за земеделските земи, в частта по определения размер на дължимата държавна такса за промяна предназначението на 53560 кв. м. земеделска земя, пета категория, неполивна собственост на дружеството, за изграждане на обект: "Изграждане на първи частен гробищен парк в поземлен имот с инд. 56722.203.615 в землището на град Плевен, и в частта за присъдените разноски. Поддържат се доводи за нищожност, тъй като е постановен от некомпетентен съд за произнасяне на жалбата, алтернативно за неправилност, вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което преписката да бъде върната в тази част за ново произнасяне от Комисията за земеделски земи, като таксата бъде определена по реда на чл. 8, т. 5 от тарифата. Ответната страна, Комисията за земеделските земи при МЗХ, чрез юрисконсулт Филева взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Решение по т. II. 60 по протокол № к33-26/06.12.2012 г. на Комисията за земеделските земи, с което на осн. чл. 24, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 41, ал. 1 от Правилника за неговото приложение е променено предназначението на предназначението на 53560 кв. м. земеделска земя, пета категория, неполивна собственост на дружеството, за изграждане на обект: "Изграждане на първи частен гробищен парк в поземлен имот с инд. 56722.203.615 в землището на град Плевен, като на осн. чл. 30 от ЗОЗЗ във вр. чл. 6, т. 1 от Тарифата за таксите е определен размерът на дължимата държавна такса 191 477 лева и инвеститорът на обекта е задължен да отнеме и оползотвори хумусния пласт на строителната площадка. Възраженията, направени пред първоинстанционния съд са за недействителност на решението. Изложени са доводи, че размерът на таксата е следвало да бъде определен по реда на чл. 5, ал. 3, във вр. с чл. 8, т. 5 от Тарифата за таксите, тъй като изграждането и поддържането на гробищен парк представлява обект със социално предназначение, а не търговски обект, както неправилно е приел административния орган. Твърди също така, че административния акт е в противоречие и с нормата на чл. 14, ал. 3 от ЗОЗЗ според която не се отнема хумостния пласт от земите, предназначени за гробища. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е приел основателност в частта, с която на жалбоподателя е възложено задължение да отнеме и оползотвори хумусния пласт от строителната площадка, доколкото съгласно изричната норма на чл. 14 от ЗОЗЗ при земите, предназначени за гробища отнемане на хумусния слой не се извършва. Като неоснователна е приета жалбата в останалата и част. Съставът на съда е приел, че в процесния случай административният орган правилно е определил обекта, за който се извършва промяна на предназначението за земеделската земя като търговски, доколкото дружеството в качеството си на търговец по смисъла на търговския закон осъществява дейността си в свой интерес, с цел формиране на печалба, а не за задоволяване на обществена нужда. Изложил е мотиви, че фактът, че интересът на дружеството да формира печалба като изгради и експлоатира гробищен парк се пресича с обществената необходимост от съществуването на такъв обект не променя характера на дейността от търговска в обществена. При тези съображения е постановил решението, с което жалбата е отхвърлена в тази й част. ВАС, IV отделение намира решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на "Пронаос" ООД в частта по определения размер на дължимата държавна такса за незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Производството е по промяна предназначението на земеделска земя, като спорният момент е относно дължимата държавна такса и по конкретно относно начина на определянето й и съответно нейния размер, като спорът е правен. Съгласно чл. 30 от ЗОЗЗ при промяна предназначението на земеделска земя се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. В конкретния случай административният орган е определил дължимата държавна такса с решението, с което е постановил промяна предназначението на земята. Съдът намира, че правилно административния орган е приел, че таксата се определя според Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земеделските земи, одобрена с ПМС № 112/31.05.2002 г. на Министерския съвет /посл. редакция от 8.05.2012 г./, но същият неправилно я е квалифицирал и определил по размер според чл. 6, т. 1 от Тарифата. На това основание се определя таксата при промяна предназначението на земеделската земя за търговски обекти. Обосновани са възраженията на касатора, че промяната на предназначението на земеделските земи в процесния случай е свързано със задоволяване на определени обществени потребности, поради и което обекта се явява като такъв със социално предназначение. Видно от приложената към делото административна преписка от страна на дружеството се предвижда изграждането на гробищен парк в ПИ № 56722.203.615, находящ се в землището на град Плевен, местността "Чаира". При реализацията на парка е предвидено продължаване на пътя на сегашния гробищен парк с около 500метра. От общата площ на имота, цялата от 53 560 кв. м. - 1800 кв. м. са отредени за изграждането на паркинг, 4200 кв. м. за озеленяване - 1000 кв. м. обслужваща алейна мрежа, за застрояване 1950 кв. м. Касае се за комплекс от дейности, които като цяло са насочени към задоволяването на обществени нужди, което ги прави обекти със социална насоченост. При това обособяване на поземления имот и наличното инвестиционно предложение, съдът намира, че не е налице търговски обект по смисъла на чл. 6, т. 1 от Тарифата, както погрешно е приел административният орган. Дейностите, във връзка с които се иска промяна предназначението на земеделската земя, доколкото са свързани с изграждането на гробищен парк, несъмнено са предназначени за задоволяване на обществени потребности и нужди, което ги прави обекти със социална насоченост. Това определение не изключва дейността да бъде свързана и с упражняването на търговска дейност, свързана с устрояването и поддържането на гробищния парк, но това не следва да влошава благоприятното административноправно третиране на субектите, упражняващи дейности, свързани със задоволяването на обществени потребности. В настоящият случай в обекта ще се извършва и търговска дейност, от което произтича и спорният предмет на административното производство, но определящите характеристики са тези, които са свързани със задоволяването на обществени потребности, за което се предвиждат облекчения, включително и в частта за разноските по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ при промяна предназначението на земята. Отделно от това, съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, гробищните паркове са част от обществените озеленени площи в населените места, селищните образувания и извън тях. По смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗобС, гробищните паркове са определени като "публична общинска собственост" и са имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности от общинско значение. Погребенията са социални мероприятия от общинско значение, а поддържането на гробищните паркове, където те са извършват е комунална дейност /по арг. от чл. 11, т. 6 от ЗМСМА/. Ето защо по силата на чл. 12, ал. 2 от ЗОбС те се предоставят за безвъзмездно ползване, но само на организации или юридически лица на бюджетна издръжка, които ги поддържат и ремонтират, а необходимите средства за поддържането и ремонта на гробищните паркове като имоти - публична общинска собственост, се предвиждат ежегодно по бюджета на съответната община. Безспорно по делото е, че се касае за обект "частен гробищен парк". Това обстоятелство обаче, не може да бъде причина за за различното му третиране от "Общинските гробища", за които като обекти публична общинска собственост се предвиждат облекчени такси по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ при промяна на предназначението на земята. Това би нарушило принципа на равнопоставеност на видовете собственост и би означавало да се наруши законовият принцип на чл. 2, ал. 2 от Закона за собствеността, че всички видове собственост се ползват с еднакво възможности за развитие и закрила. Ето защо промяната на предназначението на земеделските земи в процесния случай, доколкото е свързано със задоволяването на обществени потребности следва да се окачестви като такава, по изграждането на обект със социално предназначение и таксата да бъде определена по чл. 8, т. 5 от Тарифата. Аргумент в подкрепа на този извод е "Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи /отм./", където в чл. 11, т. 9, "гробища и сметища", при определяне на дължимата такса са приравнени към т. 5" обекти със социално предназначение като домове за инвалиди, домове за лица със забавени или увредени функции, старчески домове, домове за сираци и детски селища от типа "Киндесдорф", т. 6 - здравни обекти - болници, поликлиники, аптеки, санаториуми и балнеосанаториуми и др., изброени в настоящата Тарифа в чл. 8. Не без значение при определяне на характеристиките е и обстоятелството, че от всички декари, определени за замяна на предназначението, само една малка част е предназначена за гробища, а останалите са свързани с изграждането на алеи, пътища, паркинг, озеленявани и др., подробно описани в Решение № ПН18ПР/12 г. на МОСВ, за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда и които дейности попадат в приложното поле на чл. 8, т. 6 от Тарифата. Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че дължимата такса следва да се определи при съобразяване на механизма уреден в Тарифата, но на осн. 8, т. 5 като за обекти със социално предназначение. Жалбата се явява основателна, а решението, в обжалваната му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне и определяне на дължимите такси при съобразяване на тълкуването на материалния закон, дадено от съда по-горе. Неоснователна е жалбата по отношение на присъдените разноски по делото. При определяне на дължимия размер, съдът е съобразил направеното възражение за прекомерност от страна на ответника, както и представените доказателства за реално заплатено адвокатско възнагражедние в размер на 500 лева. Решението в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С жалбата и в съдебно заседание жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноските за производството пред настоящата инстанция. От страна на ответника, представляван в съдебно заседание от юрк. Филева не е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. С оглед изхода на спора, ще следва да му се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 5.03.2014 г. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение