Решение № 117 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г.

Решение № 117 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Д. А. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на С. градски съд от 30.06.2006 г. по гр. дело № 107/2005 г., с което Д. А. Г. е осъден да заплати на И. В. И. сумата 567 лева на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, разходи за парно отопление, за периода януари 2001 г. - февруари 2002 г. със законна лихва от предявяване на исковата молба 23.04.2002 г. и 20 лв. лихва за забава по чл. 86 ЗЗД за периода 01.12.2001 г. - 23.04.2002 г. и отмяна на влязлото в сила решение на С. районен съд от 03.06.2004 г. по гр. дело № 5181/2002 г., с което Д. А. Г. е осъден да заплати на И. В. И. на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 1412,56 лв., неплатена наемна цена, за периода април 2000 г. - февруари 2002 г. със законна лихва от 23.04.2002 г. и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата 44,01 лв. лихва за забава. Ответникът И. В. И. не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решенията, чиято отмяна се иска, с оглед изложеното отменително основание. По допустимостта на молбата за отмяна. Поискана е отмяна на решение на С. районен съд от 03.06.2004 г. по гр. дело № 5181/2002 г., съобщено на молителя на 21.07.2004 г., чрез съсед от апартамент № 5 С. П. Ц.. Решението не е обжалвано от молителя в осъдителната му част и по отношение на него е влязло в сила на 05.08.2004 г. Молбата за отмяна е подадена 30.06.2009 г. вх. № 1030513 и се явява просрочена с оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Срокът за обжалване е изтекъл още по време действие на разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). В тази част, по отношение на решението по гр. дело № 5181/2002 г. на С. районен съд, молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Доводите на молителя, че не познава лицето получило съобщението и то не му било предадено не са предмет на настоящето производство. Разписката за извършеното връчване подписана от връчителя, в качеството му на длъжностно лице овластено да извърши и удостовери връчването, е официален свидетелстващ документ и се ползва с официална доказателствена сила, относно неговата автентичност, и с материална доказателства сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването са се осъществили така, както е посочено. Ако длъжностното лице е съставило неистински документ, това следва да се установи със сила на присъдено нещо в друго производство или по наказателен ред за извършено престъпление. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. дело № 107/2005 г. на С. градски съд е подадена в срока по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като съдът приема, че това решение е станало известно на молителя на 06.04.2009 г., когато молителят е извършил справка по делото, видно от негова молба носеща посочената дата. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Молителят поддържа, че производството във въззивната инстанция се е развило без негово участие, при нарушена процедура по призоваването му. Във въззивната инстанция са проведени четири съдебни заседания. Молителят е бил редовно призован за съдебно заседание проведено на 11.05.2006 г., чрез адвокат Б., отложено за 21.06.2006 г., като съдът е постановил страната да се смята уведомено по реда на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). След съдебното заседание пълномощникът на молителя е направил отказ от пълномощие с молба от 12.06.2006 г. В проведеното съдебно заседание на 21.06.2006 г. съдът е приел, че отказът е направен, след като лицето е било призовано чрез адв. Б., поради което редовността на процедурата по призоваването на ответника-настоящ молител не може да се оспорва на това основание. Това е така, тъй като прекратяването на представителната власт действа занапред. Предвид изложеното, молбата за отмяна на предявеното основание по отношение въззивното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителят ще следва да заплати съдебни разноски направени от другата страна в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.