Решение № 12550 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2015 г.

Решение № 12550 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП и на дружество "А." ЕООД, против решение № 5546/25.08.2014 г., постановено по адм. дело № 6380/2012 г. по описа на Административен съд С. град. Касаторът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП обжалва решението на АС С. град в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 2251100262/18.11.2011 г., издаден от А. К. Г., на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - С., в частта му, която е потвърдена с Решение № 1114/14.05.2012 г. на директора на ОДОП, при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството не е признато правото на данъчен кредит по доставки на захар, по фактури № № 0...352/29.11.2010 г., 0...378/07.12.2010 г., 0...379/07.12.2010 г., 0...382/08.12.2010 г., 0...383/09.12.2010 г., 0...384/10.12.2010 г., 0...385/10.12.2010 г., 0...386/14.12.2010 г., 0...387/15.12.2010 г., 0...388/17.12.2010 г., 0...389/21.12.2010 г., 0...390/22.12.2010 г., 0...392/23.12.2010 г., 0...393/23.12.2010 г., 0...396/06.01.2011 г., 0...397/11.01.2011 г., 0...398/12.01.2011 г., 0...399/13.01.2011 г., 0...400/13.01.2011 г., 0...401/14.01.2011 г., 0...402/20.01.2011 г., 0...403/20.01.2011 г., 0...405/21.01.2011 г., 0...406/24.01.2011 г., 0...407/24.01.2011 г., издадени от П. ЕООД с ЕИК [ЕИК], по фактури № № 1...98/01.02.2011 г., 1...99/02.02.2011Г. и 1...100/04.02.2011 г., издадени от С. ЕООД с ЕИК [ЕИК] и по фактури с № № 1/19.07.2010 г., 3/23.07.2010 г. и 4/26.07.2010 г. и остатъчната стойност по тях, както и фактури: ...№ 1...1/23.07.2010 г. и № 1...2/29.07.2010 г., издадени от от Ш. ЕООД с ЕИК [ЕИК]. Развива подробно аргументирани доводи за неправилност на съдебното решение в тази му част като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - "А." ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Т., в писмени бележки и в становище по съществото на спора, намира жалбата за неоснователна. Касаторът - "А." ЕООД, действащ чрез процесуалния представител адв. Т., обжалва решението на АС С. град в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2251100262/18.11.2011 г., издаден от А. К. Г., на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - С., в частта му, която е потвърдена с Решение № 1114/14.05.2012 г. на директора на ОДОП при ЦУ на НАП. Счита, че решението в тази му част е постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, необосновано е и противоречи на материалния закон, поради което са налице касационни основания за отмяната и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и в останалата му част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - Директор на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва касационната жалба в с. з. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба подадена от "А." ЕООД и неоснователност на тази подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационните жалби за процесуално допустими, а по същество - жалбата, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП за неоснователна, а тази подадена от "А." ЕООД за основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Ревизионен акт № 2251100262/18.11.2011 г., издаден от А. К. Г., на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - С., в частта му, която е потвърдена с Решение № 1114/14.05.2012 г. на директора на ОДОП), при ЦУ на НАП. По жалба на ревизираното дружество - "А." ЕООД първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт № 2251100262/18.11.2011 г., издаден от А. К. Г., на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - С., в частта му, която е потвърдена с Решение № 1114/14.05.2012 г. на директора на ОДОП), при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството не е признато правото на данъчен кредит по доставки на захар, по фактури № № 0...352/29.11.2010 г., 0...378/07.12.2010 г., 0...379/07.12.2010 г., 0...382/08.12.2010 г., 0...383/09.12.2010 г., 0...384/10.12.2010 г., 0...385/10.12.2010 г., 0...386/14.12.2010 г., 0...387/15.12.2010 г., 0...388/17.12.2010 г., 0...389/21.12.2010 г., 0...390/22.12.2010 г., 0...392/23.12.2010 г., 0...393/23.12.2010 г., 0...396/06.01.2011 г., 0...397/11.01.2011 г., 0...398/12.01.2011 г., 0...399/13.01.2011 г., 0...400/13.01.2011 г., 0...401/14.01.2011 г., 0...402/20.01.2011 г., 0...403/20.01.2011 г., 0...405/21.01.2011 г., 0...406/24.01.2011 г., 0...407/24.01.2011 г., издадени от П. ЕООД с ЕИК [ЕИК], по фактури № № 1...98/01.02.2011 г., 1...99/02.02.2011Г. и 1...100/04.02.2011 г., издадени от С. ЕООД с ЕИК [ЕИК] и по фактури с № № 1/19.07.2010 г., 3/23.07.2010 г. и 4/26.07.2010 г. и остатъчната стойност по тях, както и фактури: ...№ 1...1/23.07.2010 г. и № 1...2/29.07.2010 г., издадени от от Ш. ЕООД с ЕИК [ЕИК]. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че се касае се за договори за покупко-продажбa на захар, поръчки за покупка, стокови разписки, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи и др., които, разгледани в тяхната взаимна връзка установяват този релевантен за правото на данъчен кредит факт. Съдът е отбелязал, че след като с допустими доказателствени средства е доказано получаването на предмета на доставките и наличието на основание за това между доставчик и получател, обстоятелството, че доставчикът не е намерен на декларирания данъчен адрес и не е представил относими доказателства, каквито е представил получателят, не може да бъде причина на последния да бъде отказано право на ДК. Административният съд е отхвърлил жалбата относно непризнатото с РА право на данъчен кредит по трите фактури от 26.01.2011 г., издадени от "П." ЕООД по съображение, че същите са издадени след служебната дерегистрация на дружеството-доставчик, в сила от 24.01.2011 г. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С.: Жалбата е неоснователна. За да отмени РА в частта му относно непризнатото от приходните органи право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици в процесните периоди, съдът е изяснил пълно фактическата обстановка по спора, обосновал е фактическите си и правни изводи, съобразявайки представените доказателствата по делото - писмени доказателства, приобщени в хода на ревизионното производството и събрани в хода на съдебното такова. Като е разпределил доказателствената тежест, съдът се е позовал и на приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът при постановяване на решението си, се е съобразил с обстоятелството, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. По делото е установено, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС и че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Съдът е счел, че по отношение на доставките на стоки е доказано, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. По отношение на доставчиците "П." ЕООД, "Ш." ЕООД и "С." ЕООД, издатели на фактури, по които е отказано право на данъчен кредит по доставки с предмет захар, изводите на първоинстанционния съд са за реалност на извършените доставки. С оглед спецификата и вида на фактурираните стоки - като родово определени вещи, съдът позовавайки се и на практиката на СЕС е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоката при предаването ?, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и др. Правилно е изложеното, че са представени в хода на производството доказателства, от които да може да се установи без съмнение кога и как фактически са придобити процесните стоки. Тъй като се касае за продажба на родовоопределени вещи, чието предаване е значимо за транслативния ефект на сделката, в конкретния случай административният съд правилно е заключил, че щом е доказано предаването на захарта и предвид съпътстващите я документи, то е доказана и реалността на доставката. Захарта, която е получена по сделките с "П." ЕООД, "Ш.к" ЕООД и "С." ЕООД е използвана за реализирането на приходи от облагаеми доставки, включително и такива, облагаеми с нулева ставка - ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка са представени легализирани преводи на всичките документи за периода - договори, фактури, товарителници (ЧМР), потвърждения за получена стока, предавателни протоколи, стокови разписки, платежни документи, показващи, че част от закупената захар в България е станала предмет на вътреобщностни доставки към клиенти на "А." ЕООД от Румъния. Тези ВОД са удостоверени с изискваните от чл. 45 от ППЗДДС документи и не се оспорват от ревизиращите органи. От страна на "А." ЕООД са представени фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи и складови разписки, които съвпадат по дати и количества относно фактурираната и предадена захар. Представени са и доказателства за осъществения транспорт, като във всички протоколи, нареждания, сертификати и кантарни бележки са вписани имената на конкретния шофьор, информация за предадените количества захар, регистрационния номер на превозното средство, името на лицето приело захарта в склада на "А." ЕООД, както и датата на приемане на стоката. При положение, че е удостоверено получаване на предмета на доставката и наличието на основание между доставчик и получател, то следва да се приеме, че положителният факт на доставката е установен. Посредством извършения анализ от съдебносчетоводната експертиза се установява, че от "А." ЕООД е водена редовна и двустранна счетоводна отчетност. В подкрепа на изводите за редовно водена счетоводна отчетност е заключението на вещото лице по т. 5, че всички стоки по процесните фактури са заприходени в счетоводството на жалбоподателя. Всяка доставка е придружена от фактура, складова разписка, поръчка, разписка за доставка и приемо-предавателен протокол. Със заприходените стоки са осъществени последващи продажби, които са осчетоводени при "А." ЕООД като приход по с/ка 702. На стр. 13-24 от ССЕ са представени в табличен вид всички последващи контрагенти на "А." ЕООД, издадените фактури, поръчките въз основа на които са направени и стойността на всяка от тях. От заключението на вещото лице се установява, че не е възможно да има посочените стокови наличности в счетоводните справки на "А." ЕООД, без да бъдат признати процесните доставки. При така събраните доказателства законосъобразни и обосновани са изводите на съда във връзка с реалността на доставките на захар. Установеността на договорни отношения, приключили с изпълнението им по уговорения между страните начин - чрез приемане, обективирани в приемо-предвателни протоколи, е предпоставка за наличие на данъчно събитие. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази си част. По жалбата на "А." ЕООД Касаторът изразява доводи, че решението в отхвърлителната част е постановено в противоречие с материалния закон и практиката на СЕС, съгласно която дерегистрацията на доставчика не е пречка да се признае данъчен кредит на получателя по доставката. Оплакванията са основателни. В оспорената част съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Административният съд е отхвърлил жалбата относно непризнатото с РА право на данъчен кредит по трите фактури от 26.01.2011 г., издадени от "П." ЕООД по съображение, че същите са издадени след служебната дерегистрация на дружеството-доставчик, в сила от 24.01.2011 г. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС в относимата хипотеза на т. 1, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Основателни са доводите на касатора, че дерегистрацията на доставчика по ЗДДС към датата на издаване на процесната фактура не е основание за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което изложените в този контекст мотиви от първоинстанционния съд са неправилни. Данъчен кредит е отказан по посочените по-горе фактури само поради липсата на регистрация на доставчика "П." ЕООД в данъчните периоди на издаване на фактурите. С Решение от 22.12.2009 г. по дело С-438/2009 г., СЕС се е произнесъл, че чл. 18, § 1, буква а) и чл. 22, § 3, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота Ч обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2006/18/ЕО на Съвета от 14 февруари 2006 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения чл. 22, § 3, буква б), и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги. Фактите по главното производство, по което е направено посоченото преюдициално запитване, са идентични на процесните. Жалбоподателят в главното производство г-н D. притежава предприятието D.. Между 2004 г. и 2006 г. г-н P., управител на предприятието A., му предоставя определен брой облагаеми търговски услуги. Г-н P. обаче не е бил регистриран за целите на данъка върху стоките и услугите въпреки задължението за това, нито е внесъл ДДС, въпреки че е издал фактури за предоставените услуги с посочване на дължимия данък. С решение от 23 март 2007 г. D., без да оспорва факта на предоставянето на съответните услуги, отказва на г-н D. приспадане на платения по получени доставки ДДС, посочен във фактурите, издадени от г-н P.. Отделно от това, съдебното решение в посочената част, е постановено в противоречие с националното законодателство, приложимо за случая, тъй като ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., не изисква регистрация по ЗДДС на доставчика като материално-правна предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя. В тази връзка и предвид доказателствата, които установяват, че доставките по процесните фактури са реално осъществени, за "А." ЕООД като получател на доставките е налице правото на ДК. Предвид изложеното решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионния акт се явява неправилно като необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази си част. Вместо това, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на дружеството и в тази й част. Ревизионният акт следва да се отмени и в частта му по фактури № № 0...408/26.01.2011 г., 0...409/26.01.2011 г. и 0...410/26.01.2011 г. издадени от "П." ЕООД. При този изход на спора ревизионният акт, в обжалваната пред съда му част, се явява отменен изцяло. По тази причина искането на приходните органи за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция се явява неоснователно, поради което решението следва да се отмени и в частта му, в която са присъдени такива разноски в полза на бюджета на Д "ОУИ" С.. В полза на ревизираното лице следва да се присъдят допълнително 14 954,56 лв. до пълния размер на направените разноски в първата и касационната инстанция, съгласно представения списък с разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,