Решение № 8629 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15053/2008 г.

Решение № 8629 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15053/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Началника на Граничен полицейски участък (ГПУ)-Петрич чрез процесуалния представител Вяра Божинова Нанкова-юрисконсулт, против решение № 854/02.10.2008 г., постановено по адм. дело № 615/2008 г. на Административен съд гр. Благоевград, с което е отменена заповед рег. № 821/29.04.2008 г. на началника на ГПУ-Петрич, за наложено на Ивайло Славчев Стоянов дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 3, вр. чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 ППЗМВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Ивайло Славчев Стоянов не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С решение № 854/02.10.2008 г., постановено по адм. дело № 615/2008 г., на Административен съд - Благоевград е отменена заповед рег. № 821/29.04.2008 г. на началника на ГПУ-Петрич. С последната на Ивайло Славчев Стоянов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 3, вр. чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 ППЗМВР. За да постанови посочения резултат съдът по същество е приел, че актът е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като съществени процесуални нарушения налагащи отмяната му само на това основание, от съда са посочени липсата на заповед по смисъла на чл. 230 ЗМВР във вр. чл. 239, ал. 1 ППЗМВР за образуване на дисциплинарното производство, не е разяснено правото на наказания да даде обяснения, да представи доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от друг служител, с което е нарушено правото му на защита. Съдът е приел че е налице и материална незаконосъобразност на заповедта - неустановеност на нарушението от обективна и субективна страна. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и съдопроизводствените правила. С оспорената в първоинстанционното производство заповед е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Според чл. 231 ЗМВР редът за налагане на дисциплинарните наказания е уреден в ППЗМВР, като съобразно чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ППЗМВР, дисциплинарно наказание "порицание" се налага включително за неизпълнение на служебни задължения и заповеди, за срок от шест месеца до една година и се изразява в отправяне на предупреждение към държавния служител, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще бъде санкциониран с по - тежко дисциплинарно наказание. В този случай е неприложима нормата на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, според която при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от същия закон (за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"), със заповед на министъра на вътрешните работи се образува дисциплинарно производство и се открива дисциплинарно дело, което се провежда от определения с нея дисциплинарно - разследващ орган. В тази връзка следва да се отбележи и правилото на чл. 228, ал. т. 3 ЗМВР, че наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 (в т. ч. и "порицанието"), се налагат със заповеди от служители на длъжност "началник сектор", приравнените на нея и по - висока, какъвто е настоящия случай. Анализът на горепосочените разпоредби обуславя извод, че в случаите на налагане на дисциплинарно наказание, различно от "уволнение", ЗМВР и ППЗМВР не изискват образуването на дисциплинарното производство в дело, по смисъла на чл. 230 ЗМВР, вр. чл. 239, ал. 1 ППЗМВР, както неправилно е приел първоинстанционния съд, нито определянето на дисциплинарно - разследващ орган, който да проведе това производство. Предвид гореизложеното, необоснована е направената от решаващия състав констатация, че не е спазено изискването по чл. 230 ЗМВР и чл. 239 ППЗМВР за образуване на дисциплинарно производство. Неприложими към процедурата по налагане на наказанието "порицание" са и нормите на чл. 243 и чл. 244 ППЗМВР, относими към дисциплинарните производства по чл. 230 ЗМВР. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Решението е неправилно и относно приетото, че служителят не е осъществил нарушението на служебната дисциплина визирано в заповедта от обективна и субективна страна. В качеството му на началник смяна и по длъжностната характеристика Стоянов е бил длъжен да контролира присъствието на служителите на работните им места. Проверката извършена относно това е установила от личния картон на служителя Димитров за ползвани годишни отпуски и дневниците на личния състав за присъствие на работа по дни на служителите от смяната на Стоянов, за периода м. Х.-ХII. 2008 г., че на Димитров са изплатени неследващи му се трудови възнаграждение. Неизпълнение на задължението му за контрол не се отрича и от самия Стоянов в писменото му обяснение. В него той е заявил, че относно представянето на болничните листове на служителите е следвал установената практика да се изпращат лично от служителя направо в ГПУ-Петрич и не е следял дали това е правено своевременно. Именно от това му неизпълнение на служебните задължения са изплатените на Димитров недължими суми за извънреден труд, СУОСП и трудово възнаграждение за определен период от време в който Димитров е заявявал, че има болничен отпуск, но не е представял такъв и не е бил на работа. Материалните предпоставки за издаване на заповедта са били налице, административното производство е проведено съобразно административнопроизводствените правила и решението следва да се отмени, а жалбата срещу оспорената заповед, рег. № 821/29.04.2008 г. - отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,