Решение № 3389 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2018 г.
ВАСVI отделение08.03.2019 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1162 от 18 май 2018 година, постановено по адм. дело № 789/2018 година по описа на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – град Пловдив да заплати на Д. Димитрова от град [населено място], [улица] сума в размер на 500. 00 (петстотин) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3389 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. П. Ставрева, срещу решение № 1162 от 18 май 2018 година, постановено по адм. дело № 789/2018 година по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед № ЗСПД/Д-РВ/16313/24 август 2017 година на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град Пловдив и преписката е изпратена на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град Мадан за произнасяне. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Д. Димитрова, в постъпило писмено становище, подадено чрез процесуалния й представител адв. М. Орманова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Д. Димитрова срещу заповед № ЗСПД/Д-РВ/16313/24 август 2017 година на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град Пловдив, с която на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) на Д. Димитрова е отказано отпускане на месечна помощ за детето С. Л., тъй като заявлението декларация не е подадена в Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на лицето, съгласно чл. 2, ал. 2 от ППЗСПД. Съдът е приел, че заповедта е издадена от местно некомпетентен орган, с оглед на което е обявил административния акт за нищожен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е изпратил преписката на съответния компетентен административен орган – директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град Мадан за произнасяне по подаденото от Д. Димитрова заявление. Решението е правилно. От данните по делото безспорно е установено, че Д. Димитрова е подала до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град Пловдив заявление-декларация за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете. В заявлението е посочен постоянен и настоящ адрес на заявителя: град, [улица]. В административната преписка е приложена справка от НБД Население, от която е видно, че настоящият адрес на Димитрова е [населено място], [улица]. Административният орган, издал оспорения акт - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – град Пловдив е постановил отказ за отпускане на месечна помощ с мотив, че на основание чл. 2, ал. 2 от ППЗСПД, заявлението се подава по настоящ адрес на заявителя. При тези данни правилен се явява изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК, което обуславя нейната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице като при издаване на отказ за отпускане на семейна помощ за деца, същият следва да се мотивира. Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването й. В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПД е посочено, че семейни помощи се отпускат от дирекции "Социално подпомагане" въз основа на заявление декларация заедно с необходимите документи, а заявлението декларация се подава от посочените в Закона за семейни помощи за деца лица в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес. В настоящия случай е безспорно, че настоящият адрес на Димитрова е в [населено място], видно от направената справка от НБД Население, поради което правилно съдът е приел, че компетентен да се произнесе по подаденото заявление декларация е директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – град Мадан, в който териториален район се намира настоящият адрес на заявителката. Съдът правилно е обявил нищожността на издадения от местно некомпетентен административен орган отказ за отпускане на семейна помощ за деца. Издаденият при липсата на местна компетентност отказ, е нищожен на основание чл. 146, т. 1 от АПК, поради което в производството по оспорването му първоинстанционният съд правилно е констатирал тази нищожност и със съдебното си решение я е обявил, съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, и съобразно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредил изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по нея административен орган със съответните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. След като директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – град Пловдив е установил, че заявлението е подадено неправилно до него е следвало на основание чл. 31, ал. 2 от АПК да го изпрати незабавно на компетентния административен орган, като уведоми за това заявителя, а не да постановява отказ на това основание, както правилно е констатирал в мотивите си и първоинстанционният съд. В касационната жалба не са наведени конкретни оплаквания за неправилност на съдебното решение, на които настоящата инстанция да следва да отговори, поради което като валидно, допустимо и правилно решението на Административен съд Пловдив ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция и представените доказателства за реалното им извършване, Дирекция "Социално подпомагане" – град Пловдив ще следва да бъде осъдена да заплати на Д. Димитрова сума в размер на 500. 00 (петстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,