Решение № 1395 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6061/2007 г.

Решение № 1395 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6061/2007 г., V г. о., докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) К. Г. К. от гр. В. е подал касационна жалба против решението на Варненския окръжен съд по гр. д. № 739/2007 г. Ответниците А. Р., Р. Р., В. К., тримата от гр. В. и М. Г. от с.. Казашка река, област Варна, не са взели становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по иск на К. К. срещу посочените ответници, предявен на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, за изкупуване на 1/2 ид. ч. от дворно място с площ 272 кв. м., представляващо УПИ ХII-1582 в кв. 138 по плана на гр. В., продаден от И. Д. на А. Р. с нот. акт № 130/3. 7. 2003 г. на Варненски нотариус Ел. Д. Искът е уважен от Варненският районен съд с решение от 13.2.2007 г. по гр. д. № 2370/2006 г., което е обезсилено от Варненският окръжен съд по реда на въззивното обжалване, с решение от 18.07.2007 г. по гр. д. № 739/2007 г. С въззивното решение е прекратено исковото производство по делото като недопустимо. Изводът на въззивния съд за процесуална недопустимост на предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, произтича от приетото за доказано обстоятелство, че искът е предявен след изтичане на предвидения в закона преклузивен двумесечен срок от узнаване на продажбата, в резултат на което правото на иск е погасено. Изводите и решението на окръжния съд са правилни - съобразени със закона и доказателствата по делото. Спорът между страните за момента, в който ищецът К е узнал за продажбата е възникнал в първоинстанционното производство и в тази връзка са събрани гласни доказателства. Показания на посочени от страните свидетели са слушани и във въззивното производство. След изчерпателно обсъждане на свидетелските показания, в тяхната взаимна връзка и на база на логическите правила и обичайната практика, въззивният съд обосновано е приел, че ищецът е узнал за продажбата на 1/2 ид.ч. от дворното място, от което той притежава другата 1/2 ид. ч., през лятото на 2005 г. Съдът е взел предвид показанията на свидетелите Д, които установяват проведен разговор между ищецът, ответниците А и първият свидетел, на който се е обсъждал въпросът за евентуално застрояване на мястото, условията, предлагани от строителни предприемачи и прочие. Двамата свидетели са установили, че по време на разговора, ответниците Р са представили документите им за собственост, т. е. нотариалният акт за продажбата и това обстоятелството е възприето от ищеца. Доколко той е проявил активност да се запознае подробно с документа за собственост на ответниците и да разбере вида на придобивната сделка, са обстоятелства, които не могат да бъдат противопоставени на ответниците, защото определящо за срока по чл. 33, ал. 2 ЗС е обективната възможност на съсобственика да разбере за прехвърлянето на другата част от общия имот, а не субективните му възприятия, дължащи се на незаинтересованост. Следва да бъде потвърдено въззивното решение, поради което Върховният касационен съд