Решение № 63 от 3.1.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200940/2023 г.

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на Н. С. К. срещу решение № 63 от 24.08.2023г., постановено по ВНОХД № 129/23г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 27 от 15.05.2023г. по НОХД № 361/23г. на Бургаския окръжен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 31.08.2022г. в гр.Б., на ул.„П. Е.”, № 107, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество 16, 549 грама коноп на обща стойност 99.29лв. и на основание чл.354а, ал.1, вр. чл.58а от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000лв. На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на К. е наложено най-тежкото от наказанията по настоящото дело и по НОХД № 4420/22г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим. Присъединено е наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и глобата. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието пет месеца лишаване от свобода по НОХД № 4750/21г. на Бургаския районен съд. С жалбата се иска отмяна на решението и намаляване на наказанието с приложение на чл.58а, ал.4 от НК или връщане на делото за ново разглеждане. Изтъкват се направеното признание и искреното разкаяние, младата възраст и добрите характеристични данни на подсъдимия, ниската стойност на наркотичните вещества. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и пледира за минимално наказание, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на прокуратурата счита, че налагането на по-леко наказание би създало усещане за безнаказаност и присъдата да бъде оставена в сила. Самият подсъдим желае намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна. Като единствен аргумент в подкрепа на искането за връщане на делото за ново разглеждане, в жалбата е посочен пропускът на първата инстанция да обсъди възможността за приложение на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК. Изтъкнатото обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение и не е отменително основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Въпреки липсата на изричен отговор на искането на защитника за приложение на чл.55 от НК, в мотивите си Бургаският окръжен съд конкретно е изброил трите обстоятелства, които отчита в полза на дееца, и е видно, че те не са многобройни, нито някое от тях е изключително. Макар и лаконичен, този изразен стил обективира достатъчно ясно волята на съдебния състав и позволява осъществяването на инстанционен контрол върху постановения акт. В допълнение следва да се посочи, че предмет на касационната проверка не е присъдата на първата инстанция, а въззивното решение. В него възражението на защитника срещу начина на определяне на наказанието е получило подробен отговор. Прилагайки ревизионното начало, апелативният съд законосъобразно е извършил самостоятелна оценка на доказателствата, установил е фактите, относими към санкционните последици и подробно е аргументирал липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Оплакването за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно. Определеният преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК срок на лишаването от свобода е три години при предвиден специален минимум от две години. Кумулативното наказание „глоба“ е в минимален размер. Съдът е приел значителен превес на смекчаващите обстоятелства, като е отчел младата възраст на подсъдимия, желанието му да продължи образованието си, критичното отношение към престъплението и сравнително ниската стойност на наркотичните вещества. Нито една от посочените характеристики на деянието и дееца не носи белега изключителност, нито могат да бъдат определени като „многобройни“. Декларираното по реда на чл.371, т.2 от НПК признание на фактите на обвинението не съставлява смекчаващо вината обстоятелства и правилно не е отчетено като такова. Искането за допълнително намаляване на наказанието не следва да бъде удовлетворено и поради обремененото съдебно минало на К.. То представлява отегчаващо обстоятелство със значителна относителна тежест, тъй като осъжданията са три, за множество престъпления, а осъществяването на инкриминираното деяние в изпитателен срок е белег за престъпна упоритост и дава основание за извод, че изтърпените по-леки наказания за предходни престъпления не са били достатъчни за поправяне и превъзпитание на извършителя. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,