Решение № 6692 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14660/2009 г.

Решение № 6692 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14660/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на кмета на община Бургас против решение № 947 от 02.09.2009 г., постановено по адм. д. № 422/2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед за прекратяване на наемното правоотношение за общинско жилище. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че отменената заповед е издадена в условията на обвързана компетентност при установено наличие на предпоставките за това, в конкретния случай това е отпадане на жилищната нужда по отношение на ответницата. Ответникът - Ваня Иванова Димова не се представлява в съдебно заседание. Представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение е отменена заповед № 653/18.03.2009 г. на кмета на община Бургас, издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 7, вр. ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 2, т. 2 и т. 6 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища (НУРУРОЖ). Съдът е приел, че административният орган неправилно е преценил липсата на жилищна нужда на Ваня Иванова Димова, предвид нейното продължително отсъствие от страната. Развил е съображения, че отсъствието е в следствие влошеното здравословно състояние на сина на ответницата, което не следва да се тълкува като основание за прекратяване на наемното правоотношение с Димова, респ. като отпадане на жилищната й нужда. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, в редакцията й към момента на издаване на обжалваната заповед, наемните отношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. Нещо повече, при настъпване на съответното прекратително условие административният орган издава заповедта в условията на обвързана компетентност, без да подлага на преценка причините довели до това състояние, както необосновано е приел първоинстанционният съд. Настоящата съдебна инстанция не възприема довода за уважителни причини довели до отпадането на жилищната нужда от страна на ответната страна. Сочените обстоятелства - влошено здравословно състояние на сина на Димова, са напълно ирелевантни за конкретния правен спор. Законовата разпоредба е императивна и предвижда прекратяване на наемното правоотношение винаги при отпадане на жилищната нужда, независимо по какви причини е станало това. След като е безспорно установено, с посещения на общински служители и свидетелски показания, че Димова не живее в отстъпеното й жилище от 2005 г. насам, следва законосъобразния извод, че жилищната й нужда е отпаднала. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваната пред Административен съд - Бургас заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Поради това, обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което подадената от Ваня Иванова Димова жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание 221, ал. 2, ПР. второ, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,