Решение № 4920 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13304/2019 г.

За ползване на детски градини при почасова организация на предучилищното образование се заплаща такса на час, съгласно Приложение № 2.;

Почасовата организация се осъществява през учебно време в сутрешния прием за деца на 3- и 4- годишна възраст.;

В таксата по ал. 1 не е включено хранене. Решаващият състав на първоинстанционният съд е приел, че Столичен общински съвет е материално и териториално компетентен орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, каквито се явяват тези по определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни на физически и юридически лица услуги. Прието е, че при изменението на Наредбата с решение на СОС от 8.06.2017 г. са спазени императивните разпоредби на ЗНА и АПК, както и процедурните изисквания на Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет /ПОДСОС/. Според мотивите на атакуваното решение, е налице материална незаконосъобразност на протестираната разпоредба от Наредбата - противоречие и несъобразяване с нормативни рангове от по-висок ранг. Приел е, че с определянето на унифицирана такса за почасово предучилищно обучение в детски градини - по силата на протестираната разпоредба на т. 1а от приложение № 2 на Наредбата, е допуснато противоречие с нормативно установеното правило по чл. 298, ал. 2 ЗПУО, а именно – за деца в задължително предучилищно възпитание да се заплащат такси само за дейностите по хранене, извън финансираното от държавата. Като не е отчетена разликата между децата в детските градини, които са обхванати и които не са обхванати от задължителното предучилищно възпитание, е допуснато несъобразяване с нормативен акт от по-висока степен – ЗПУО – с текста на чл. 298 и с принципите, въвеждащи задължителност и право на безплатно предучилищно образование за деца от годината, в която навършват 5 –годишна възраст, съответно задължение на държавата за финансиране на това образование. Отчел е противоречие с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" и б. "г" ЗМДТ, съгласно които следва да се направи диференциация при събирането на местни такси от общините като приема, че таксата по чл. 6, ал. 1, б. "в" ЗМДТ – за ползване на детски градини е приложима само по отношение на децата, неподлежащи на задължително предучилищно възпитание, а спрямо тези в задължително предучилищно възпитание - се определя размер на такса единствено и само за дейностите по храненето им – чл. 6, ал. 1, б. "г" ЗМДТ. Също така съдът е отчел противоречие на протестираната разпоредба и с императивно установеното правило по чл. 81 ЗМДТ, а именно – събирането единствено и само на месечни такси за ползване на детски градини. Почасовата организация на предучилищното обучение според съда не може да бъде таксувана с почасово заплащане, а само с месечно установен размер, съобразен с реалното предоставяне на услугите в съответния месец, при направен избор в този смисъл по реда на чл. 67 и чл. 68 ЗПУО, и само относно дейности, различни от храненето на децата, необхванати от задължителното предучилищно образование. В заключение, решаващият състав на първоинстанционният съд е отменил протестираната разпоредба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, определя като правомощие на Общинския съвет да издава нормативни актове, с които да урежда обществените отношения с местно значение. Упражняването на тази компетентност е ограничена в рамките на закона. Както е посочил първоинстанционният съд, нормативните актове, които издават органите на местното самоуправление доуреждат и детайлизират регламентацията на обществени отношения, които са уредени в закон. Следователно разпоредбите на местната наредба не могат да влизат в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг. С протестираната разпоредба на т. 1а от приложение № 2 от приложения към глава втора вр. с чл. 42а, ал. 1 от Наредбата, с подзаконов нормативен акт, СОС е установил за заплащане местна такса с почасов размер /"такса на час"/ за ползване на детски градини при почасова организация на предучилищното образование, в противоречие с изискванията на нормативни актове от по-висока степен - ЗПУО и ЗМДТ. Съгласно чл. 42а, ал. 1 и 3 от Наредбата таксата е установена за ползване на детски градини при почасова организация на предучилищно възпитание, в която не е включено храненето. При извършено систематично, логическо и граматическо тълкуване на относимите законови разпоредби на ЗПУО и ЗМДТ административният съд е достигнал да законосъобразни правни изводи. На първо място законосъобразно е прието, че предучилищното образование обхваща различни субекти, според възрастта им – 1. задължително, обхващащо деца, навършили 5 години и с начало годината, в която навършват тази възраст до започване на училищното им образование /чл. 8 ЗПУО/, осъществявано в детски градини и училища/чл. 56 ЗПУО/ и 2. друго – за деца извън тази възрастова група, но организирани в ранновъзрастови групи за предучилищно възпитание по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗПУО, осъществявано в детски градини /чл. 56 ЗПУО/. Съгласно чл. 67 и чл. 68 ЗПУО при възможност и избор организацията на предучилищното образование е самостоятелна, почасова, полудневна, целодневна. Уредба в този смисъл се съдържа детайлизирано в Наредба № 5 от 3.06.2016 г. за предучилищното образование, издадена от министъра на образованието и науката. Задължителното предучилищно образование в държавни и общински детски градини е безплатно като не се заплащат такси за обучение, осигурявано със средства от държавния бюджет /чл. 9, ал. 1 и ал. 4 и чл. 298, ал. 1 ЗПУО и Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование на МС на РБ, приета на основание чл. 22, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 17 от ЗПУО/, и се ползва безплатно материалната база, издръжката. Изрично в чл. 298, ал. 2 ЗПУО е направена диференциация за заплащаните такси според задължителния/незадължителния характер на предучилищното възпитание като възможността за заплащане на такси, извън тези за хранене, е нормативно установена единствено и само за родителите на децата, които не са в задължително предучилищно възпитание, и то само за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет. За децата, които са в задължително предучилищно възпитание е установено заплащане само на такси за дейности по хранене и то извън финансираното от държавата. Тази разпоредба изцяло кореспондира с уреденото в ЗМДТ – чл. 6, ал. 1, б. "в" и "г". Разпоредбите на ЗПУО се явяват специални спрямо тези на ЗМДТ, поради което общо установената възможност в чл. 6, ал. 1, б. "в" ЗМДТ за събиране на местни такси за ползване на детски градини следва да бъде съобразена със специалните изисквания на ЗПУО. Изводът е, че за деца в задължително предучилищно възпитание може да се събира местна такса за ползване на детска градина, без значение от формата и начина на ползване, само за дейности по хранене и извън финансирането от държавата. С процесната разпоредба на т. 1а от приложение № 2 към чл. 42а от Наредбата е определена такса за ползване на общински детски градини при почасова организация на предучилищното възпитание, без да е направено разграничение относно децата – с оглед задължителния или незадължителния характер на предучилищното им образование, при което в противоречие с императивните изисквания на ЗПУО и ЗМДТ за децата в задължително предучилищно възпитание, организирани в почасова форма на обучение в детски градини, е установена за заплащане местна такса, която не включва дейностите по хранене. Правилно съдът изцяло е отменил протестираната разпоредба като противоречаща в своята цялост на нормативни актове от по-висока степен, тъй като в определената такса не са разграничени отделните й компоненти, както и субектите според задължителния или незадължителния характер на предучилищното им възпитание. Законосъобразен е изводът на съда и за противоречие на протестираната пред него разпоредба от Наредбата с императивното изискване на чл. 81 ЗМДТ, установяващо месечен характер на събираните местни такси за ползване на детски градини. Съответно, определянето на местна такса в само в почасова стойност, без тази стойност да е съотнесена процентно или по друг начин към установен месечен размер на таксата, се явява незаконосъобразно. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение на АССГ.