Решение № 3358 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6084/2018 г.

Решение № 3358 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6084/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Сталев, чрез адвокат П. Терзиева, против решение № 538/12.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3119/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че искът на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява недоказан. Не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Правилно съдът е счел за недостоверен представения в исковото производство договор за правна защита и съдействие, защото същият не е бил представен пред РС - Пловдив. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд – Пловдив е отхвърлил иска на Е. Сталев против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. Пловдив /ОДМВР гр. Пловдив/ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението на РС - Пловдив. С решение № 1553/12.09.2017 г., постановено по НАХД № 4691/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е било отменено наказателно постановление № 15-1030-005120/12.11.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Е. Сталев е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Горепосоченото решение на РС – Пловдив не е обжалвано и е влязло в законна сила на 05.10.2017 г. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че по делото на РС - Пловдив е приложено само пълномощно от страна на Е. Сталев по отношение на адвокат П. Терзиева, но няма представен договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно, че има реално заплатен адвокатски хонорар. Такъв договор е представен едва пред административния съд във връзка с исковото производство, но съдът не го е счел за годно доказателство. Посочено е, че договорът е с дата 11.07.2017 г., а приложеното по делото на районния съд пълномощно е с дата 13.07.2017 г., като също така договорът не е по бланка от кочан на адвоката. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – № 15-1030-005120/12.11.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Пловдив, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2017 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. Действително, ищецът е бил защитаван от адвокат, което се доказва и от пълномощно от 13.07.2017 г., но по делото на РС – Пловдив не са били представени доказателства за уговорения размер на възнаграждението и данни съответно за реалното му заплащане. Следва да се посочи, че няма пречка, доказателствата за плащане на възнаграждението да бъдат представени в производството по предявения иск за обезщетение, но е задължително договорът за правна защита и съдействие, с уговорен размер и начин на плащане, да е представен най-късно до приключване на съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция, в конкретния случай – пред районния съд. Като доказателство не може да се възприеме представения едва с исковата молба Договор за правна помощ и съдействие от 11.07.2017 г., защото този договор не е бил представен по НАХД № 4691/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив преди приключването на делото. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,