Решение № 3656 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2016 г.

Решение № 3656 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Югоизточен район, чрез юрк. А. К., срещу решение № 980 от 20 май 2016 г., постановено по адм. д. № 1222/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменен отказа на главния архитект на община Ц., обективиран в писмо изх. № 53-01-818/29 април 2015 г. да презавери разрешение за строеж № 304/28 декември 2007 г., и е изпратена преписката на главния архитект на община Ц. за произнасяне по заявление вх. № 53-01-1876/21 октомври 2014 г. на "П. П. БГ" АДСИЦ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците по касация "П. П. БГ" АДСИЦ, чрез пълномощника му адв. П. С., и "К. Р." ЕООД, чрез пълномощника му адв. С. П., са постъпили писмени отговори, в които са обосновани доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание от пълномощника на "П. П. БГ" АДСИЦ адв. С. Г. Главният архитект на община Ц., конституиран като ответник в касационното производство, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че предвид настъпилото по време на производството изменение назакона, то решението е недопустимо по отношение на началника на РДНСК Югоизточен район, а по отношение на останалите страни е влязло в законна сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери валидността и допустимостта на оспореното решение, намира следното: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на "П. П. БГ" АДСИЦ срещу мълчалив отказ на началника на РДНСК Югоизточен район да отмени отказ на главния архитект на община Ц. да презавери разрешение за строеж № 304/28 декември 2007 г. (презаверено веднъж на 29 декември 2010 г.) за строеж "Апартаментна хотелска сграда F", находящ се в поземлен имот 44094.22.35 по кадастралната карта на с. Л., Бургаска област. След образуване на съдебното административно производство със своя заповед № ДК-10-ЮИР-60/1 юли 2015 г. началникът на РДНСК Югоизточен район е отказал изрично да отмени отказа на главния архитект на община Ц., като е отхвърлил жалбата на "П. П. БГ" АДСИЦ и е оставил в сила обжалвания отказ. По време на съдебното производство е прието изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), обн., ДВ, бр. 101/2015 г., в сила от 28 декември 2015 г. Създадена е нова ал. 5 на чл. 153, съгласно която отказът за презаверка на разрешението за строеж се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 в 14-дневен срок от съобщаването. Нормата е с процесуален характер, има действие занапред и предвид липсата на преходна разпоредба, уреждаща висящите производства, следва да се приложи и по отношение на настоящото производство. Това обстоятелство е съобразено от административния съд, който е посочил като предмет на оспорването отказа на главния архитект на община Ц. да презавери разрешение за строеж № 304/28 декември 2007 г., като с нарочно определение № 194 от 5 февруари 2016 г. е конституирал този орган като ответник в производството. След влизането в сила на новата ал. 5 на чл. 153 от ЗУТ предмет на разглеждане в производство като настоящото е само отказа на главния архитект на съответната община. Отпадането на административния ред за оспорване на отказите на главните архитекти води до недопустимост на оспорването на издадените преди това заповеди на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Поради това и последните не са нито ответници, нито заинтересувани страни при оспорването на отказите на главните архитекти да презаверка на разрешението за строеж, тъй като не са сред лимитативно посочените в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ лица. С оглед горното настоящата инстанция намира, че след изменението на чл. 153 от ЗУТ (обн., ДВ, бр. 101/2015 г.) съдът неправилно - в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК, е конституирал като ответник в производството началника на РДНСК Югоизточен район. След цитираното изменение на закона, актовете на този административен орган не са предмет на разглеждане в производството по чл. 153 от ЗУТ и следователно той не може да бъде страна в производството. Поради това решението, постановено по отношение на началника на РДНСК Югоизточен район, е недопустимо. Като такова решението ще следва да бъде обезсилено в тази му част, както и да се прекрати производството по делото по отношение на него. Доколкото касационната инстанция не е сезирана с касационна жалба от останалите страни, то спрямо тях постановеното решение следва да се счита за влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,