Решение № 15080 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10710/2009 г.

Решение № 15080 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10710/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Административен регион (АР) "Изток" гр. Варна против Решение № 113/25.06.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено в отношенията между Бейхан Неджми Назиф от с. Руйно, обл. Силистра, Административен регион "Изток", поделение на "БТК" АД и Михаела Христова Калайджиева, че в периода май - юни 2007 г. при осъществяването на вътрешен подбор за заемане на вакантните работни места в новосформираните звена, създадени със заповед № 66/26.04.2007 г. на директора на АР "Изток" на "БТК" АД с участието на работници и служители заети в звената закрити със заповед № 115/04.06.2007 г. на директора на АР "Изток" на "БТК" АД по отношение на Бейхан Неджми Назиф е извършена пряка дискриминация от работодателя по признак "лично положение" чрез субективното му оценяване довело до по-неблагоприятно третиране - накърняване правото му на достъп до работа и заетост, имащо за последица прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя за длъжността техник II степен аналогова мрежа в звено КПС, район Силистра, дирекция ЕАФМ, със заповед № 3875/22.06.2007 г. на основание чл. 331, ал. 1 от КТ по инициатива на работодателя срещу трудово възнаграждение, с което е нарушена забраната по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във вр. с чл. 4, ал. 2 от същия закон; на основание чл. 47, т. 2, предл. последно от ЗЗДискр. е постановено възстановяване на първоначалното положение, като на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на работодателя АР "Изток" е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) за отстраняване на вредните последици, а именно - да преразгледа и отмени при хипотезата на чл. 344, ал. 2 от КТ заповед № 3875/22.06.2007 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и предложи изменение на трудовото правоотношение по отношение на длъжността, съобразно образованието и професионалния опит на Бейхан Неджми Назиф; да предложи на Бейхан Неджми Назиф сключването на нов трудов договор при сходно място на работа, съобразно образованието и професионалния опит и е определен срок за изпълнение на задължителното предписание; на работодателя АР "Изток", на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е наложена ПАМ за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения, като е предписано на длъжностното лице Директор Михаела Христова Калайджиева да предприеме мерки за гарантиране и прилагане на еднакви критерии при осъществяването на подбор, като е определен срок за изпълнение на предписанието и уведомяване на КЗД. Твърди се, че оспореното решение е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересована страна - Бейхан Неджми Назиф, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Бейхан Неджми Назиф, с оплаквания за неравно третиране по признаците етническа и политическа принадлежност при прекратяване на трудовото му правоотношение. Изложени са твърдения, че е отстранен от работа поради активното му участие в предизборната кампания за местни избори в областта като член на определена политическа партия. За да постанови решението си КЗД е приела, че спрямо Назиф, при осъществяване подбора за заемане на вакантните работни места в новосформираните звена е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. - по-неблагоприятното му третиране чрез субективното му оценяване, по признак "лично положение", което е накърнило правото му на достъп до работа и заетост, тъй като въз основа на оценяването не е класиран за заемане на вакантната длъжност, а звеното в което е работил е закрито, като на некласираните за заемане на вакантните работни места е предложено прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331 от КТ. Административният орган е изложил мотиви, че в основата на оценяването при подбора стои субективният елемент - липсата на обективни критерии при извършването на подбора и оценяването. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 7 от ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на по-неблагоприятното третиране на основата на признака "лично положение" спрямо Назиф. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на признака "лично положение" на засегнатите лица. По делото е установено по категоричен начин, че между страните в производството пред административния орган е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 331 от КТ. Безспорно е също, че наличието на трудовоправен спор принципно не изключва съществуването на дискриминационно отношение. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. Задължение на сезирания държавен орган е да осигури пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, за което разполага с широк кръг от правомощия. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Назиф, съдържащи се в жалбата му до КЗД. За да се приеме, че от страна на жалбоподателя е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се установи, че заинтересованата страна Бейхан Неджми Назиф е третиран по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице или лица при сравними сходни обстоятелства. В разглеждания случай дискриминация би била осъществена, ако Назиф не е допуснат до участие в подбора за заемане на вакантните работни места в новосформираните звена, в който колегите му участват, респективно трудовото му правоотношение е прекратено на основание различно от основанието, на което са прекратени трудовите правоотношения на останалите участници в подбора, които не са класирани за заемане на вакантните места в новите звена. На следващо място, административният орган е излязъл извън предоставената му от закона компетентност, като по съществото се е произнесъл по един трудовоправен спор и по-специално по законосъобразността на извършения подбор и последвалата го заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Същевременно не е съобразил обстоятелството, че на база Инструкциите на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за начина на извършване на подбора и критериите за оценяване на служителите, са оценени всички участвали служители в подбора за заемане на вакантни работни места, а не само Назиф и евентуалната липса на обективни критерии за оценяване засяга всички участници в подбора, независимо дали са одобрени за заемане на някоя длъжност или не, което от своя страна обосновава извод за еднаквото третиране на служителите участици в подборите. Като е приела, че спрямо Назиф са извършени действия, представляващи пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с & 1, т. 7 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на АР "Изток", КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. При този краен извод в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение