Решение № 10763 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13484/2019 г.

Решение № 10763 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13484/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МВЕЦ Драговищица" ЕООД против решение № 252/04.06.2019 г., постановено от Административния съд- Враца по адм. д. № 147/19 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за служебно изменение на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 41140212/09.02.2015 г., изм. с решение № ПО-01-72/07.04.2015 г., издадени от директора на БД "Западнобеломорски район" № ПО-091-4/11.01.2019 г. на директора на БД "Западнобеломорски район" гр. Благоевград. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество като се отмени оспореният административен акт. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в съдебния процес, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността й съдът приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу решение № ПО-01-4/11.01.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", гр. Благоевград, с което на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 1, и ал. 2 АПК, служебно е изменено разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 41140212/09.02.2015 г., изменено с решение № ПО-01-72/07.04.2015 г., издадени от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" на "МВЕЦ Драговищица" ЕООД, със създаване на раздел "Задължения за извършване на мониторинг на биологичен елемент за качество – риби" с посочен в решението текст. За установено от фактическа страна, съдът е приел следното: жалбоподателят е търговец, титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. С решение на Министерски съвет е приет План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район на басейново управление, за периода 2016-2021 г. и национална програма за изпълнението му, в който е предвидено задължение за жалбоподателя с посочване на разрешителното му. От правна страна, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че мотивите в акта обосновават приложението на чл. 73, ал. 1, т. 1 ЗВ. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за изтекъл период за изпълнение на вмененото му задължение, със съображението, че посоченият период е за административния орган, за въвеждането на мярката, а не е период за осъществяването й от задълженото лице. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е извършил проверка на всичките основания за законосъобразност на оспорения акт в резултат на което обективно е приел, че актът е законосъобразен. Основателно е преценил, че в случая е налице хипотезата на чл. 73, ал. 1, т. 1 ЗВ. Този извод на съда обективно следва от обстоятелствата, посочени в оспорения акт. Именно посочените фактически обстоятелства в акта са неговите мотиви, поради което неоснователно е оплакването на касатора за немотивираност на административния акт. Обратно на твърдяното от касатора, от съдържанието на административния акт става ясно, какво е наложило изменението на разрешителното и в какъв смисъл следва да е това изменение. Основателно е преценено от съда, че периодът 2017-2018 г., посочен в приложение 7. 2 г към ПУРБ в ЗБР се отнася до задължението на административния орган за въвеждането на мярката. Тази преценка съответства, както на целта на предвидената мярка, така и на периода, за който е приет ПУРБ. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дружеството не било уведомено за започналото производство за служебното изменение на разрешителното. Административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. Единствената предпоставка за предприетото изменение, визирана в закона, е наличието на ПУРБ, предвиждащ мярката. От данните по делото се установи, че в конкретния случай тази предпоставка е налице и органът е изменил разрешителното в съответствие с мярката, предвидена в ПУРБ. Решението на административния съд е правилно. Съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения при постановяването му, решението е обосновано и с постановяване на обжалвания резултат, съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав