Решение № 9699 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2015 г.

Решение № 9699 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила МОЛБА ЗА ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ от Емил Петров Стайков, гр. Созопол; Димитринка Георгиева Стайкова, гр. Созопол; Ирина Стайкова Петкова, гр. Созопол; Трифон Стайков Стайков, гр. Созопол; Димитър Николов Червенков, гр. Созопол; Георги Николов Червенков, гр. Созопол и Ира Михайлова Георгиева, гр. Поморие, чрез пълномощника им адв. В. Грънчева - Адвокатска колегия гр. Бургас, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на решение № 554 от 4.04.2014 г., постановено по касационно адм. дело № 1344/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас. Молителите заявяват, че не са доволни от това решение, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлена жалбата им против заповед № Z - 433/16.03.2009 г. на кмета на Община Созопол, с която заповед на Ваня Николова Дапчева като наследник на Никола Вълчев Делииванов е признато право да придобие собствеността върху имот № 76, с площ 500 кв. м, попадащ в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Хаджи Али дере" в землището на гр. Созопол. Считат, че решението е постановено при непълнота на доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Молят горепосоченото решение да бъде отменено изцяло, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прилагат като ново писмено доказателство решение № 822 от 13.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие гр. Созопол. Претендират присъждане на направените деловодни разноски за настоящата инстанция. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът на молителите поддържа молбата за отмяна и моли да бъде уважена изцяло. Представя писмена защита. Ответникът - Кмета на Община Созопол, не заявява становище по молбата за отмяна. От ответната страна Ваня Николова Дапчева, гр. Созопол, е постъпил писмен Отговор, в който оспорва така подадената молба и моли да бъде отхвърлена. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че процесната МОЛБА ЗА ОТМЯНА се явява депозирана в срока по чл. 240 от АПК предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 2 във връзка с ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от надлежни страни, спрямо които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 554 от 4.04.2014 г. по касационно административно дело № 1344/2013 г., Административен съд гр. Бургас, на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 218 от АПК, ОТМЕНЯ решение № 418/14.03.2013 г. по адм. дело № 9980/2012 г. на Районен съд гр. Бургас и вместо него постановява друго решение, с което ОТХВЪРЛЯ жалбата на Емил Петров Стайков, Димитринка Георгиева Стайкова, Гиргина Трифонова Стайкова, Ирина Стайкова Петкова, Трифон Стайков Стайков, Ира Михайлова Георгиева, Димитър Николов Червенков и Георги Николов Червенков, всички като наследници на Димитър Стайков Иванов, против заповед № Z - 433/16.03.2009 г. на кмета на Община Созопол, с която на Ваня Николова Дапчева като наследник на Никола Вълчев Делииванов е признато право да придобие собствеността върху имот № 76, с площ 500 кв. м, попадащ в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Хаджи Али дере" в землището на гр. Созопол. Решението е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39/20.05.2011 г.), поради което е окончателно и влиза в сила на датата на постановяването му. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК (Глава четиринадесета) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молителите претендират отмяна на основание чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Молителите се позовават и към молбата за отмяна е приложено като ново писмено доказателство решение № 822 от 13.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие гр. Созопол. С това решение е възстановено правото на собственост на наследниците на Димитър Стайков Иванов в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот - пасище от 1.555 дка, находящо се в терен по § 4 на град Созопол в местността Хаджи Али дере. В решението е отразено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Така записаното е в синхрон с разпоредбите, касаещи земеделската реституция, която приключва със заповедта на кмета на общината с правно основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тоест, когато има колизия между права на бивши собственици и ползватели, защото претендираните по земеделската реституция земи се намират в терени (територии, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай решение № 822 от 13.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие гр. Созопол е издадено една година след влизане в сила на съдебното решение, на което се иска отмяна. В този смисъл това е новосъздаден документ, а не новооткрит и не попада в обхвата на т. 1 на чл. 239 АПК. По принцип всяко съдебно решение се основава на действителни факти, които са съществували към момента на разглеждане на делото и е недопустимо то да се отменя поради настъпили впоследствие нови факти. Дори и да се приеме, че отразеното в това ново решение обстоятелство не е новонастъпило, защото изцяло възпроизвежда текста на т. 2 от решение № 822 от 23.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие гр. Созопол, което, както е констатирал Административен съд - Бургас не съдържа посочване на автора, който го е издал, нито подписи, то е неотносимо към правния спор. Решението не е от значение за делото, а още по-малко от съществено значение за разрешаването на спора. И това е така поради следното: Предмет на спора пред Районен съд - Бургас, а впоследствие пред Административен съд - Бургас е била законосъобразността на заповед № Z - 433/16.03.2009 г. на Кмета на Община Созопол, с която на наследниците на Никола Вълчев Делииванов, а именно на Ваня Николова Дапчева е признато да придобие право на собственост върху имот № 76, с площ 500 кв. м, попадащ в зоната по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ местност "Хаджи али дере", землище гр. Созопол, област Бургас. В такова производство, което е с правно основание § 62, ал. 3 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), се изследват други предпоставки, а не дали правото на собственост на бившите собственици или на техните наследници е признато, възстановено или отказано. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Тъй като в ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно, защото е недопустимо по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. А обстоятелството, че има бивши собственици на имота е ирелевантно за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху предоставеното му по надлежния ред право на ползване, поради следното: целта на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на бившите им собственици или техните наследници. Само в хипотезите, когато ползвателите на земеделските земи са построили сграда върху земята до определената в закона дата (§ 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ) и когато незастроените земеделски земи представляват лозя, овощни градини или единствена земеделска земя на ползувателя, който живее постоянно в населеното място (§ 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ), реституционният земеделски закон урежда приоритетно положение на ползувателите спрямо бившите собственици и наследниците им. Като държи сметка за обстоятелството, че ползувателите са изградили сгради в земеделската земя или са извършили значителни подобрения, в резултат на което са превърнали запустели, изоставени, маломерни, силно наклонени или неподходящи за машинна обработка земи, в овощни градини или лозя, законът предоставя право на тези лица да изкупят предоставената им за ползване земеделска земя, като я заплатят на бившите собственици. Следователно и в случаите, когато правото на собственост върху земеделски земи е възстановено на бившите собственици, това обстоятелство не е пречка за изкупуването на тези земеделски земи от ползвателите. Напротив, в посочените две разпоредби е уредено правото на изкупуване на ползвателите, а бившите собственици, които няма да получат реално собствеността върху земята, ще получат стойността й чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, тоест ще бъдат обезщетени за собствеността си. По тези съображения представеното като ново доказателство решение № 822 от 13.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие гр. Созопол не е относимо към делото, защото не касае законоустановените предпоставки за преобразуване на предоставеното съгласно Удостоверение № 5 от 14.III.1990 г. на ИК на ОбНС - Созопол на основание ПМС № 26/1987 г. на Никола Вълчев Делииванов с наследник Ваня Николова Дапчева право на ползване в право на собственост. С оглед изложеното, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК и подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд гр. Бургас ще трябва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение,