Решение № 12659 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 277/2014 г.

Решение № 12659 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 277/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Иво Илиев Бакалов от с. Васил Левски, Община Карлово срещу решение № 2499/15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3073/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 161301720/17.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 966/13.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за облагане по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., респ. по чл. 48 ЗДДФЛ от 2007 г. до 2010 г., респ. задължения за ЗО и ДЗПО-УПФ поради възприетото от съда, че представените в хода на ревизията копия от записи на заповед и изпълнителен лист не обосновават извод за наличие на парични средства у Бакалов. Според касатора представения изпълнителен лист за 74 000 лв. е издаден в полза на лицето, за което се твърди, че е заемодател и затова тази сума е била предоставена на Иво Бакалов. Обстоятелството, че записите на заповед са представени по-късно, не означава, че са създадени за целите на обжалването на ревизионния акт. Касаторът е изложил доводи, че макар записът на заповед да представлява частен свидетелстващ документ, който не обвързва съда, той представлява доказателство, което следва да се вземе предвид и да бъде преценен заедно с останалите доказателства. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд или касационният съд да се произнесе по същество. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирана писмена защита от процесуалния представител на посочената дирекция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд ревизионният акт, цитиран по-горе е оспорен изцяло за установените за дължими от Иво Бакалов задължения за ДДС за месец март 2008 г.; данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., задължения за ЗО, ДЗПО-УПФ. Ревизията на Бакалов е била извършена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 ДОПК. Както вече се посочи по-горе с касационната жалба се обжалва решението на съда само в частта за облагането с преки данъци, респ. задължения за ЗО и ДЗПО-УПФ, поради което в останалата обжалвана част решението е влязло в сила За ревизираната 2006 г. и определения от ревизията данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за посочената година, съдът е обсъдил представеният от жалбоподателя изпълнителен лист от 10.02.2010 г. за сумата от 74 000 лв. на Районен съд - гр. Пловдив и е приел, че съобразно него Иво Бакалов е бил задължен да изплати на кредитора Милко Стойков, дължима по запис на заповед, издадена от Бакалов на 29.03.2006 г. За представените в хода на ревизионното производство записи на заповед, съдът е приел, че те като частни свидетелстващи документи не се ползват с материална доказателствена сила и не се установява, че те са съставени, респ. съществували към посочените дати, а са съставени за целите на съдебното обжалване При неустановяване, че тези документи са съставени на посочените в тях дати, съдът не ги е кредитирал като годни доказателства и не е приел твърдението на Бакалов, че е получил процесните суми. Относно формирането на паричния поток за останалите ревизирани периоди от 2007 г. до 2010 г. съдът е възприел формирания такъв в ревизионния акт, но касаторът не го оспорва. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Спорният въпрос в обжалваната от Иво Бакалов част от първоинстанционното решение е относно това дали през 2006 г. му е била предоставена сума от лицето Милко Стойков в размер на 74 000 лв., за да се прецени дали е имал достатъчно парични средства и дали е било налице или не превишение на разходите над приходите за посочената ревизирана година и неговото отражение при включването му или не в паричния поток за следващите ревизирани години от 2007 г. до 2010 г. Наистина от изпълнителния лист се установява, че Иво Бакалов е задължен да заплати на кредитора си Милко Стайков 74 000 лв., дължими по запис на заповед от 29.03.2006 г. в размер на 74 000 лв. По време на ревизията са представени записи на заповеди, както следва: от 28.08.2005 г. за 40 000 лв., които Бакалов се задължава на посочените в тях падежи да върне на лицето Милко Стойков, от 24.10.2005 г. за 50 000 лв. и от 16.01.2003 г. за 50 000 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези записи представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, както и че същите не носят достоверна дата. Същите не представляват оригинал, а заверени от Бакалов копия. Посочените записи не удостоверяват получаване на заемни суми от Милко Стойков, тъй като представляват едностранно волеизявление на длъжника, че ще плати на своя кредитор, а разписката за получен договор следва да носи подписите и на заемодателя и на заемополучателя. Наличието на запис на заповед, а в случая посочения в изпълнителния лист такъв от 29.03.2006 г. не е представен по делото, не доказва получаване на заемна сума, тъй като той като едностранна сделка не носи подписите на дължника и на кредитора, а само на длъжника. От друга страна наличието на издаден от съда изпълнителен лист не доказва връщане на заемната сума на заемодателя. Затова с посочените документи жалбоподателят не доказва своите твърдения, че през 2006 г. е получил в заем парични суми от Милко Стойков, които да представляват приход и да бъдат включени в паричния му поток. По този начин не се опровергава основанието за извършване на ревизията по особения ред - чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като нито със записите на заповед, нито с изпълнителния лист се установява наличието на суми, които да представляват приходи и те да надвишават направените разходи, а обратното. Освен това записът на запис се предявява от кредитора, поради което той не се намира у длъжника и в процесния случай са представени копия на такива записи, между които не фигурира посочения в изпълнителния лист за спорните 74 000 лв. При така изложените мотиви по конкретните касационни оплаквания, настоящият съд намира, че формирането на паричните потоци и за следващите ревизирани години са определени правилно от ревизията и в този смисъл и съдът е изложил законосъобразни изводи, възприемайки ги. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмената защита на ответника, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,