Решение № 13094 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Началника на РДНСК Добрич, чрез пълномощника си юрк. Георгиева и 2. Главния архитект на община Балчик, чрез адв. Адил като процесуален представител, срещу решение 392 от 31.12.2020г., постановено по адм.дело 216/2020г. по описа на Административен съд - Добрич. Първият касатор обжалва решението в частта за разноските. Вторият касатор излага доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците - ЕТ "Старият дъб-А-Д. Добрев" и ДНСК София не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, след като съобрази доводите на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационната жалба на началника на РДНСК Добрич е недопустима за разглеждане по същество, поради което следва да се остави без разглеждане.

С нея се обжалва решението в частта за разноските по съображения, че първоинстанционният съд неправилно не присъжда такива в полза на административния орган при изрично заявената претенция за това. С оглед изложените в нея съображения касационната жалба по същността си представлява искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по неговата допустимост и основателност е първоинстанционният съд по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Постановеното от този съд определение ще подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Предвиденият в случая процесуален ред не е изчерпан, поради което касационната жалба на началника на РДНСК Добрич следва да се остави без разглеждане, производството по делото - да се прекрати в тази част и същата да се изпрати на Административен съд - Добрич за разглеждане като искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

1. Касационната жалба на главния архитект на община Балчик е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Добрич отхвърля оспорването на ЕТ Стария дъб - А - Д. Добрев срещу заповед ДК- 11-Д-02/09.03.2020 г. на началника на РДНСК - Добрич, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ е отменено разрешение за строеж 16/19.02.2020 г. на главния архитект на община Балчик за Монтаж на 6 броя бунгала и 1 брой павилион за търговия с ЗП - 278 кв. м. в УПИ VI, кв. 249 по плана на с. Кранево.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при осъществяване на служебна проверка по реда на чл. 156 ЗУТ, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че отмененото със заповедта разрешение за строеж е издадено за обекти, представляващи сгради на основното застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗУТ, които не попадат в обхвата на действие на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Приема, че по своите характеристики и предназначение обектите не са допълващо застрояване по чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 ЗУТ, нито преместваеми обекти, както е предвидено във визата за проектиране. Като строежи от пета категория за разрешаването им е необходимо изготвяне и одобряване на инвестиционен проект, какъвто в случая липсва. Излага съображения, че предвидените строежи са в противоречие с предвижданията на действащия ПУП по отношение на линиите на застрояване.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на съдебно-техническите експертизи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатаци се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Според ал. 3 на същата разпоредба (в относимата редакция) при констатиране на нарушения по предходната алинея, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Видно от данните по делото след постъпване на уведомлението за издаденото разрешение за строеж (РС) е извършена предвидената в чл. 156, ал. 1 ЗУТ служебна проверка от служители на РДНСК - Добрич. Съставеният при тази проверка на строителните книжа констативен протокол обективира направените в резултат на нея констатации. Оспорената пред съда заповед е издадена в определения в нормата 14-дневен срок.

По делото е безспорно установено, че УПИ VI 563, в кв. 249, в който е предвидено строителството на 6 бр. бунгала и павилион за търговия, попада в устройствена зона за рекреационна дейност - курорт (Ок) съгласно действащия ПУП - ПРЗ на с. Кранево от 2011 г. В матрицата към графичната част на плана е обозначен начин на застрояване - свободно е с магазини М и паркинг Р. Предвидени са съответните за зоната устройствени показатели.

Обектите, предмет на РС, са определени от касатора като допълващо застрояване въз основа на виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 41, ал. 2, чл. 42, ал. 3 и чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ. От данните по делото се установява, че обектите съответстват на курортното предназначение на УПИ, в който се предвижда да се реализират. Разпределението на бунгалата включва стая за обитаване и санитарен възел. Видно от конструктивното становище изграждането на обектите е чрез изпълнение на фундаменти (мин. 70 см в терена) и конструкция от стоманени профили, т. е. трайно прикрепени към терена и след извършване на строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 ДР ЗУТ.

Предвид функционалните им характеристики и предназначение същите правилно са определени от административния орган и от съда като строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не като преместваеми обекти съгласно чл. 56, ал. 1 във вр с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. В допълнение следва да се посочи, че за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по друг, определен в закона ред, а не строително разрешение по чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че разрешените обекти - бунгала за временно обитаване и павилион за търговия по своите характеристики и предназначение отговарят на сгради, съответно за временно обитаване и за обществено обслужване съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 9 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Правилно е заключението, основано на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и на конкретното предназначение на имота по действащия ПЗР и параметрите в матрицата за обозначаване на режима на застрояване, че предвидените сгради са основно застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ, а не са постройки на допълващото застрояване.

Не са налице посочените в РС правни основания за издаването му по чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 (в относимата редакция, ДВ, бр. 25/2019 г.) ЗУТ и строежът неправилно е определен като такъв от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. От представената строителна документация и от заключенията на вещите лица безспорно се установява, че предвиденото строителство не притежава характеристиките на стопански постройки със селскостопанско предназначение, нито на второстепенни постройки от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал. 1 (летни кухни, леки постройки за инвентар, кладенци, чешми и др.), т. е. не се касае за изключенията по чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Предвид конструкцията и предназначението им разрешените за изграждане бунгала и търговски обект - магазин не попадат и в категорията строежи - инсталации, съоръжения или уредби съгласно чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти.

Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ строежите от първа до пета категория се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон и подлежат на въвеждане в експлоатация.

Действително в случаите, в които допълващото застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то съгласно чл. 41, ал. 2 ЗУТ се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. В случая обаче недопустимо под формата на допълващо застрояване е предвидено такова, което по своето естество е основно, като по този начин се допуска нарушаване на законовите изисквания за реализиране на строежи от пета категория. Същите се разрешават въз основа на одобрен инвестиционен проект - чл. 148, ал. 4 ЗУТ, какъвто в случая не е изготвен. Липсата му е достатъчно основание за отмяна на строителното разрешение. В тази връзка законосъобразно съдът приема, че главният архитект на община Балчик неправилно определя категорията на строежа и това довежда до неправилен извод за необходимите за разрешаването му документи.

В съответствие с доказателствата по делото е и изводът, че макар видът и функциите на предвидените обекти да са съвместими с предназначението на имота и допустимите курортни дейности за устройствената зона Ок, в която той попада, то е налице несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Това е така, защото разрешеното по естеството си основно застрояване е на намалени отстояния (на 1,5 м) спрямо вътрешните регулационни граници на съседните УПИ и при липса на съгласие от собствениците им. Обстоятелството, че допуснатото застрояване е въз основа на визата за проектиране по чл. 140, ал. 3 ЗУТ не обуславя извод в обратна посока. В нея е отразено застрояване, представляващо "монтаж на преместваеми обекти". В действителност в случая се касае за основно застрояване, предвидено с действащия ПУП. Определянето му от касатора като такова от шеста категория не означава, че е налице допълващо застрояване или изграждане на съоръжения, поради което са неприложими изключенията по чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Доводите в касационната жалба, че това е дългогодишна административна практика при разрешаване на аналогични обекти не могат да обосноват заключение за законосъобразност на РС.

Предвид изложеното, правилен е изводът на съда, че оспорената заповед на началника на РДНСК - Добрич за отмяна на строителното разрешение е постановена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при определяне състава на допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание на 19.10.2020 г. е изслушано вещото лице по представеното от него на 09.10.2020 г. заключение. Същото е прието с протоколно определение и е оспорено от жалбоподателя в първоинстационното производство и заинтересованата страна, настоящ касатор. В резултат на оспорването е назначена тройна съдебно-техническа със задачи, идентични с тези по първата експертиза. Включването на вещото лице, изготвило оспореното заключение, в състава на тройната експертиза не съставлява основание за отвод по смисъла на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, приложим субсидиарно в съдебно-административното производство на основание чл. 144 АПК. Противно на доводите на касатора, в случая не е назначена допълнителна или повторна експертиза по смисъла на чл. 201 ГПК, а тройна такава поради несъгласие на страните с изводите, направени в първата експертиза. Според правилото на чл. 200, ал. 3 ГПК при оспорване на заключението на вещото лице, съдът може да назначи друго или повече вещи лица, като оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Следователно, няма законова пречка в състава на назначената тройна експертиза да участва експертът, изготвил оспореното заключение. Отделно от това, зааключенията на двете експертизи са кредитирани от съда единствено в частите относно видовете строително-монтажни работи, необходими за изграждане на разрешените строежи, предвижданията на действащия ПУП за имота, функционалните и техническите характеристики на обектите, предмет на РС, разположението им спрямо границите на съседните имоти и съответствието им с нормативните изисквания за отстояния в хипотезите на основно и допълващо застрояване. Различните становища на експертите са обсъдени в мотивите на обжалваното решение и са изложени убедителни аргументи в коя част се възприемат. Въпросите с правен характер, по които вещите лица са дали отговор, правилно не са кредитирани от съда. Неговата преценка относно законосъобразността на оспорената заповед е извършена след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,