Решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г.

Решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решението от 4.09.2012 г. по адм. дело № 9012/2010 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е била осъдена да заплати на Малин Бориславов Крумов сумата 5000 лева, представляваща обезщетение неимуществени вреди, претърпени за периода 17.09.2008 г. - 24.03.2010 г. в резултат на незаконни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Варна. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Ответникът Малин Бориславов Крумов е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Малин Бориславов Крумов е постъпил в Затвора - Варна на 21.03.2006 г. като подсъдим с мярка за неотклонение "задържане под стража" по наказателно дело от общ характер на Окръжен съд - Варна за престъпление по чл. 116 НК и чл. 339 НК - убийство и незаконно притежание на оръжие, за което се предвижда наказание "доживотен затвор". Първоначално Малин Крумов бил настанен в общата част на корпуса на затвора в група за обвиняеми и подсъдими. Със заповед № 393/17.09.2008 г. на началника на Затвора - Варна Малин Крумов бил настанен в постоянно заключено помещение, на основание чл. 130г от Закона за изпълнение на наказанията (отм.), за действия, съставляващи грубо нарушение на установения ред, застрашаващи сигурността в затвора, изразяващи се във физическа саморазправа над други лишени от свобода, отнемане по насилствен път на хранителни продукти и скъпи вещи от други лишени от свобода, за което многократно е бил наказван. С влизане в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража на 01.06.2009 г. настаняването му в постоянно заключено помещение се основавало на разпоредбата на чл. 246, ал. 4 ЗИНЗС. С влязла в сила присъда по НОХД № 284/08 г. по описа на Окръжния съд - Варна Малин Крумов бил осъден на доживотен затвор, при специален режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата била получена за изпълнение в Затвора - Варна на 8.01.2010 г., откогато лишеният от свобода бил поставен на определения от съда режим. На 24.03.2010 г. осъденото лице било преведено в Затвора - Бобовдол. За времето от 17.09.2008 г. до 24.03.2010 г. по време на престоя си в Затвора - Варна, Малин Крумов бил настанен в помещение № 19а, в обособено отделение в зона с повишена сигурност. От показанията на свидетеля Живко Господинов, пребивавал в затвора от 1999 г. до 17.02.2009 г., било установено, че по време на престоя си в килия 19а, която била най-малката в затвора, Малин Крумов непрекъснато се оплаквал на инспектора по социални дейности Илия Чобанов. Настаняването на Малин Крумов с още едно лице допълнително утежнявало условията за живот, тъй като двамата не можели да стоят прави едновременно. Килията се намирала до столовата и била оборудвана с две легла и кофа за физиологични нужди. Затворниците се хранели по леглата, тъй като в помещението нямало маса. По-късно в килията били донесли два шкафа, които заварили един за друг, и маса, на която са се хранили един по един. Кофата за физиологични нужди била на не повече от 40 - 50 см от масата. Размерите на килията били толкова малки, че човек не можел да се движи в нея. Сутрин, обед и вечер ищецът е бил извеждан от килията за 30 минути, а всички останали лишени от свобода били извеждани за 45 минути. Ищецът непрекъснато се е оплаквал от престоя си в тази килия, казвал е, че се чувства като животно, изолирано в клетка, без възможност да направи и крачка в тази килия. Малин Крумов споделял пред свидетеля Димитър Митев, че лошите условия в килия 19а го карали да чувства безсилие и унижение. Свидетелят Боян Русев Обретенов потвърдил, че килия 19а е наполовина по-малка от другите килии и че в нея е имало двойно легло, маса и два шкафа, като от мебелите нямало свободно място, а от леглото се излизало направо навън. Според заключението на назначената по делото техническа експертиза, килията, в която бил настанен Малин Крумов, била с размери: дължина 2,02 м, ширина 1,90 м и височина 2,67 м, като в помещението имало прозорец с размери 1, 30 м на 0,85 м с решетка без допълнителни заграждения от ламарина. Осигурена била възможност за естествено проветряване чрез отваряем прозорец. Помещението е отопляемо, но в него нямало течаща вода. Вещото лице констатирало, че общите санитарни помещения - баня и тоалетна в обособеното отделение на зона за повишена сигурност отговарят на изискванията на нормите за проектиране на санитарни възли в обществени сгради. От правна страна съдът приел, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода. За неоснователно било счетено възражението на ответника, че искът за заплащане на обезщетение за вреди за времето от 17.09.2008 г. до 01.06.2009 г. следва да се предяви срещу Министерството на правосъдието, тъй като през това време Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е била административно звено в Министерството на правосъдието и не е имала статут на юридическо лице. Според мотивите на съда, легитимацията на ответника се преценявала съобразно действащите разпоредби към момента на предявяване на иска за обезщетение за вреди от административна дейност и това е юридическото лице, към което принадлежи органът, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Въз основа на свидетелските показания и заключението на техническата експертиза съдът приел, че поради настаняването на ищеца в килия 19а и бездействието на администрацията на Затвора - Варна във връзка с направените от него оплаквания за лошите условия, при които изтърпявал наказанието си, той е понесъл неимуществени вреди. Поведението на администрацията било в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗИН (отм.), според който изпълнението на наказанията не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на осъдените, както и на чл. 3 ЗИНЗС, съдържащ забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, определяща като изтезание, жестоко или нечовешко отношение, всяко умишлено действие или бездействие, причиняващо силна физическа болка или страдание, в това число, лишаването от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според административния съд, за периода 17.09.2008 г. - 24.03.2010 г. ищецът понесъл душевни страдания, изживявайки чувства на малоценност и унижение на човешкото му достойнство. За тези морални вреди съдът присъдил по справедливост обезщетение в размер на 5 000 лева заедно със законната лихва, считано от 17.09.2008 г., на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В останалата част до пълния предявен размер съдът отхвърлил исковата претенция, сочейки, че твърденията на ищеца за увреждане на психическото и физическото му здраве не били доказани. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че направените от съда фактически изводи не се основават на доказателствата по делото, както и че при преценката на доказателствата не е била взета предвид евентуалната заинтересованост на разпитаните свидетели, които също изтърпявали наказание лишаване от свобода. Ангажираните по делото свидетелски показания установяват наличието на негативни преживявания на ищеца в пряка причинна връзка с битовите условия, в които е бил принуден да търпи наказанието си. Както е посочил административният съд, лишаването от достатъчна жилищна площ и условия за двигателна активност се характеризират от закона като изтезание, в резултат на което всеки от лишените от свобода, поставен при такива условия, би претърпял емоционални страдания и би понесъл сериозни отрицателни въздействия върху психиката си. Дори да се приеме, че свидетелските показания са повлияни от еднаквото положение, в което се намират ищеца и разпитаните свидетели, налице са обективни данни от заключението на техническата експертиза, което потвърждава липсата на достатъчно жилищна площ в килия № 19а. Обстоятелството, че огледът на помещението е направен към днешна дата, не би могло да промени извода на съда за наличието на неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, след като ответникът не е направил твърдения, че е предприел последващи конструктивни промени на помещението, при което е била намалена обитаемата площ. Административният съд не е допуснал противоречие с материалния закон, като е ангажирал отговорността на затворническата администрация за поставянето на лишения от свобода в унизителни условия на задържане. Настаняването на ищеца в зона с повишена сигурност в постоянно заключено помещение като подсъдим с невлязла в сила присъда, на който е наложено наказание доживотен затвор, както и по причина, че е извършил груби нарушения на установения ред и сигурността в затвора, е законово допустимо действие на администрацията. Не е допустимо обаче настаняването му в помещение с недостатъчна жилищна площ заедно с друг затворник, за продължителен период от време. Както е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, поставянето на лишения от свобода в неблагоприятни битови условия и бездействието на длъжностните лица да променят това положение, съставлява нарушение на чл. 2, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.) и на чл. 3 от приетия по-късно Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Независимо че към днешна дата не действат задължителни нормативи за разполагаемата жилищна площ на лишените от свобода, отговорните длъжностни лица от Затвора - Варна е следвало да предприемат зависещите от тях възможни действия за създаване на подходяща жизнена среда за изтърпяване на наказанието на осъденото лице, съобразно произтичащите от закона задължения на институцията да осигури условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Едновременно с това следва да се отбележи, че отговорността на държавата е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностните лица, пряк причинител на вредите. Касационната инстанция намира за основателно оплакването на касационния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд неточно прилагане на материалния закон при осъждането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение на Малин Крумов на неимуществени вреди за периода 17.09.2008 г. - 1.06.2009 г. Съгласно чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди исковете за обезщетение се предявяват срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Разпоредбата на чл. 205 АПК пояснява, че исковете се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са последвали вреди. От това следва, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е пасивно легитимирана да отговаря по искове за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди преди да бъде обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 1.06.2009 г., или с влизането в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. За периода 17.09.2008 г. - 1.06.2009 г. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е била административно звено в Министерството на правосъдието, поради което отговорността за вреди, причинени през този период следва да носи институцията, която е юридическо лице. Обстоятелството, че към момента на предявяване на иска за обезщетение за вреди дирекцията вече е със статут на юридическо лице, не обуславя легитимацията й на ответник по делото при положение, че длъжностните лица, чиито действия и бездействия са причинили вредите, са били в служебно правоотношение с друга, съществуваща и в момента институция, със статут на юридическо лице. Поради това решението, в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Малин Бориславов Крумов обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода 17.09.2008 г. - 1.06.2009 г. в резултат на незаконни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Варна, за разликата над присъдения размер от 3000 лева ведно със законната лихва за същия период, следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за сумата 2000 лева обезщетение за вреди за периода 17.09.2008 г. - 1.06.2009 г. ведно със законната лихва за този период. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд