Решение № 110 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2014 г.

Решение № 110 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба на Г. Б. К. и С. Л. М. чрез пълномощник адв. Е. В. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 582 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 783/2010 г. на Софийски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 950 от 26.10.2011 г. по гр. дело № 516/2011 г. на Върховен касационен съд, второ г. о. С въззивното решение е потвърдено решение № 179 от 07.06.2010 г. по гр. дело № 394/2009 г. на Самоковски районен съд по допусната съдебна делба между Л. Г. Т., В. Г. Н., Г. Б. Г., Г. Б. В., С. Л. М., В. Г. С., Л. Г. Л. и Г. Б. К. за подробно описани в диспозитива на решението недвижими имоти при посочени квоти. Молителите се позовават на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, като ново обстоятелство и ново писмено доказателство, за което поддържат, че е от съществено значение за делото. С допълнителна молба въвеждат като основание за отмяна й решение от 10.02.2014 г. по гр. дело № 3511/2013 г. на ВКС. Ответниците В. Г. Н., Л. Г. Т., Г. Б. В. и Г. Б. Г. чрез пълномощник адв. П. М. оспорват допустимостта на молбата и по същество нейната основателност. Поддържат, че не може да се приеме, че посоченото тълкувателно решение е станало известно на молителите месец преди подаване на молбата, като се има предвид, че същото е поставено през 2012 г., както и че тълкувателното решение не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед твърденията на молителите относно момента на узнаване на новото писмено обстоятелство. Посоченото от молителите Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК ВКС не носи характеристиките на новооткрито доказателство; не удостоверява факти, които спрямо спорното правоотношение имат значението на юридически или доказателствени факти, които да са от съществено значение за делото, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Т. решения на ВКС (официално съдебно тълкуване на нормативен акт) са част от съдебната практика като източник на право. Предмет на тълкуване са разпоредбите на приложимия нормативен акт; чрез тълкуването се преодолява несъвършенството на нормативните актове - тяхната неяснота, противоречивост и непълнота. Връзката между съдебната практика като правоприлагане и тълкувателната дейност на ВКС като нормотворчество я прави източник на право, заедно с нормативния акт, предмет на тълкуване. Нормативният акт се прилага в този смисъл, който съдебната практика му дава, т. е. тълкувателното решение, като част от съдебната практика със задължителен характер, е източник на право и не е нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство от значение за изхода на делото, което страната не е могла да включи във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Наведените в молбата за отмяна доводи, че с посоченото тълкувателно решение бил разрешен въпрос, който може да намери приложение при разрешаването на спора предмет на решението, чиято отмяна се иска, биха били относими към друго производство изчерпано от страните като средство за защита. Посоченото тълкувателно решение не е съществувало към момента на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, но както се посочи тълкувателната дейност на ВКС е насочена към създаване на съдебна практика като източник на право, която няма отношение към попълване на делото с доказателства, каквато е целта на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - разкриване на непълнота на фактическия и доказателствен материал след като решението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.