Решение № 327 от 9.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2010 г.

Решение № 327 от 9.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по молбата на по молбата на [фирма] София вх. № 3504/02.VIII.2010 г. за отмяна на решение № 121/07.ХII.2004 г. по гр. д. № 36/2001 г. на Смолянския окръжен съд и на решение № 1458/09.I.2007 г. по гр. д. № 2075/2005 г. на ВКС IV Б ГО. В молбата за отмяна се твърди, че [фирма] е универсален правоприемник на търговското предприятие на [фирма] по силата на сключен с ликвидатора на последното нотариално заверен и вписан в Агенцията по вписвания на 17.VI.2009 г. договор за прехвърляне на предприятие. Като основание за отмяна се сочи решение № 529/19.VII.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС I ГО, с което са отхвърлени предявените от М. и Б. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху 2560/4202 ид. части от ПИ № ***** по плана на [населено място] при граници: от север - [улица], от юг - река Ч., имот № ***, имот № *** /държавен/ и имот № *****, и е оставено в сила въззивното решение в частта, с която ревандикационните искове са отхвърлени за разликата над 2560/4202 ид. ч. от посочения ПИ и за построените в него сгради. Като нови и имащи значение за спора по делото се сочат и още 156 броя писмени доказателства относно отчуждаването, регулативните изменения, липсата на фирмени дела и фирмени решения, подробно описани в молбата за отмяна.

ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна, основана на решение № 529/19.VII.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС I ГО, е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и от легитимирано лице - [фирма] е правоприемник на търговското предприятие на [фирма] по силата на сключен с ликвидатора на последното след влизането в сила на атакуваното по реда на отмяната нотариално заверен и вписан в Агенцията по вписвания на 17.VI.2009 г. договор за прехвърляне на предприятие, т. е. налице е хипотезата по чл. 298, ал. 2 пр. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Неоснователни са и останалите възражения на ответниците по молбата за отмяна за недопустимостта й, основани на твърдения, че [фирма] и след продажбата на предприятие не било изгубило процесуалната си правоспособност и съществувало като юридическо лице, че процесният имот не бил включен в предмета на договора за прехвърляне на предприятие и молителят не бил станал негов собственик, че договорът по чл. 15 от ТЗ в частта му за прехвърляне собствеността върху сградите по чл. 3 до чл. 9 бил нищожен поради наложената от ответниците възбрана върху тях - всичко това е ирелевантно в случая с оглед прехвърлянето на молителя на всички права, задължения и фактически отношения на праводателя му, част от които са тези по настоящото дело.

Не следва, обаче, да се разглеждат останалите представени 156 броя писмени доказателства. Тези документи, повечето датиращи от петдесетте, шестдесетте и седемдесетте години на миналия век, са съществували преди постановяването на атакуваното по реда на извънредното средство за отмяна решение, били са съхранявали от държавни органи - Дирекция Т. при [община], Агенция по геодезия и картография С. и Териториален държавен архив С. и следователно са били достъпни за справки и не е имало пречка страната да се снабди с тях и да ги представи в инстанционното производство своевременно /а част от тях са и били представени/. Решението на ВКС, чиято отмяна се иска, е постановено в производство, регламентирано с разпоредбите на ГПК от 1952 г., който е отменен, считано от 01.III.2008 г. Решението е влязло в сила на 09.I.2007 г. От тази дата е започнал да тече пределният едногодишен срок за отмяната му, предвиден в чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.), и той е изтекъл на 09.I.2008 г. Към тази дата процесуалното право за отмяна въз основа на тези писмени доказателства е погасено с оглед разпоредбите на процесуалния закон, при действието на който то е възникнало.

За да се произнесе по същество по молбата за отмяна, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното:

С решение № 121/07.ХII.2004 г. по гр. д. № 36/2001 г. См. ОС е осъдил [фирма] С. да заплати на С. М. и С. Б. по 10314 лв., представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване без основание през периода 01.VII.2000 г. - 31.ХII.2000 г. на недвижим имот - дворно място с площ 4202 кв. м, съставляващо п-л I-** кв. 124 по плана на С., кв. Р., при граници: от две страни - улици, река и Д. - автобусен клон, собственост на ищците при равни части /по 1/2/ по силата на договор за покупко-продажба, предмет на нот. акт № /11.II.1997 г., с който С. М. закупил от Р. С. цялото дворно място, и на договор за покупко-продажба, предмет на нот. акт № ***/01.VII.1997 г., с който Ст. М. и съпругата му продали 1/2 ид. част от него на С. Б., върху който имот са построени сгради, ползвани от [фирма]. Решението е отменено от Пловдивския апелативен съд с решение по гр. д. № 12/2005 г. и исковете са отхвърлени, тъй като не бил изяснен въпросът за обема на реституираното на Р. С. имущество. С решение № 1458/09.I.2007 г. по гр. д. № 2075/2005 г. ВКС на РБ, състав на IV Б ГО, е отменил въззивното решение и е разрешил спора по същество, като е осъдил [фирма] да заплати на М. и Б. по 10314 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на процесния имот, приемайки, че ищците са негови собственици.

С представеното от молителя решение № 529/19.VII.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС I ГО са отхвърлени предявените от М. и Б. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху 2560/4202 ид. части от ПИ № ***** по плана на [населено място] при граници: от север - [улица], от юг - река Ч., имот № ***, имот № *** /държавен/ и имот № *****, и е оставено в сила въззивното решение в частта, с която ревандикационните искове са отхвърлени за разликата над 2560/4202 ид. ч. от посочения ПИ и за построените в него сгради.

При тези обстоятелства се налага извод, че са налице в случая предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за исканата отмяна. С представеното решение на ВКС на РБ по гр. д. № 1129/2009 г. правата на собственост на С. М. и на С. Б., обусловили изводите в атакуваното решение, са отречени, като е прието, че тъй като Р. С. не е правоприемник на Р. [населено място], на Р. С. не е възстановена собствеността върху процесния имот по силата на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. и тази кооперация не е могла да им прехвърли собствеността. Това обстоятелство е ново такова по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и от съществено значение за спора между страните, което не е могло да бъде известно на праводателя на молителя при решаването му /аргумент от ППВС № 2/1977 г. т. 3/.

Не е от значение за настоящото производство представеното от ответниците по молбата за отмяна решение на петчленен състав на ВАС № 14440/30.ХI.2009 г. по адм. д. № 13004/2009 г., с което е отхвърлено искането на [фирма] за прогласяване нищожността на заповед № РД--*/09.VII.1993 г. на министъра на търговията, с която на основание § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. е постановено връщането на Р. С. на процесното дворно място - не е предмет на това решение въпросът за собствеността на имота, относно който в него изрично е посочено, че подлежи на разрешаване в общото исково производство.

Не е от значение за настоящото производство и обстоятелството, установено с представеното от ответниците по молбата за отмяна съдебно удостоверение, издадено от Смолянския РС на 26.VIII.2010 г., че на същата дата е депозирана молба за отмяна на решението на ВКС на РБ № 529/09.VII.2010 г. по гр. д. № 1129/09 г. В Глава двадесет и четвърта на ГПК не е предвидена възможност за спиране на отменителното производство, искане в каквато насока, основано на това обстоятелство, е заявено от М. и Б.

По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 307, ал. 3 от ГПК делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, пред който следва да се счита възстановена висящността на производството по предявените искове, тъй като касационното решение не може да бъде предмет на самостоятелна отмяна като постановено при първоначално касационно обжалване с решаване на спора по същество по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.).

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,