Решение № 102 от 1.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 970/2015 г.

Решение № 102 от 1.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 970/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена на 29.12.2014 г. молба от Ю. К. Я. за отмяна на влязлото в сила въззивно Решение от 14.06.2010 г. по в. гр. д. № 610/2010 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, Второ "Б" отделение, с което след отмяна на решението по гр. д. № 26687/2008 г. на СРС, 44 състав, Я. е осъдена да заплати на ЗК "Л. И." сумата 227.20 лв. на основание чл. 81 Закона за застраховането (отм.) във вр. с чл. 19, ал. 2, предл. второ от Наредба № 4 за задължителното застраховане (отм.), както и сумата 110.84 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 4.09.2008 г. и разноски. Твърдението в молбата за отмяна е, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила при връчване на призовката за насроченото пред въззивната инстанция съдебно заседание, молителката била лишена от възможността да участва в производството лично или чрез повереник. Всички книжа пред първата инстанция били връчвани и редовно получавани на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] ап. № 6 чрез нейната баба Х. А. С. и чрез синът й А. Я. В разписката към призовката за насроченото за 25.05.2010 г. съдебно заседание пред СГС некоректно било посочено, че при връчването на 17.02.2010 г., Х. С. съобщила, че няма връзка с призоваваната. Молителката поддържа, че не е възможно баба й да даде такива сведения поради влошения й слух и затруднения в общуването, а информацията, отразена в разписката не било надлежно потвърдена от никого. Вписаното като лице, удостоверило съобщеното от С. /В. И./ било непознато на молителката. Липсвал негов подпис и лични данни. Поддържа се, че за връчителят е била очевидна възрастта на С. /родена 1924 г./, поради което е следвало да потърси друг чл. от домакинството, комуто да предаде призовката. Призоваване не било извършено и чрез пълномощника на Я. - адв. К. Б. Я. Неоснователно съдът приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като по време на процеса молителката пребивавала на адреса /на който била редовно призовавана в производството пред СРС/, липсвали надлежни доказателства, че тя го е напуснала, разпоредбата била приложена неправилно и поради това, че от данните в разписката било видно, че има други членове от домакинството, които да получат призовката. Към молбата е представено медицинско направление от 05.11.2014 г. за здравословното състояние на Х. С. В срока по чл. 306, ал. 3, изр. второ ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата ЗК [фирма]. В съдебно заседание пълномощникът на молителката поддържа искането за отмяна като се позовава на нарушения на чл. 44 и чл. 38 ГПК. Представено е запорно съобщение, с което е наложен запор върху банковите сметки на Я. от 1.10.2014 г. Представителят на ответника по молбата счита последната за неоснователна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 14.06.2010 г. като необжалваемо. При липса на други данни, опровергаващи твърдението на молителя за датата на узнаване на решението, следва да се приеме, че молбата е депозирана в рамките на тримесечния преклузивен срок като се поддържа, че уведомяването е станало на 1.10.2014 г. когато страната разбрала, че банковите й сметки да запорирани с представеното запорно съобщение по изпълнително дело 202/2014 г. на ЧСИ Н. М. Молителката е имала качество на въззиваема в производството пред СГС. За проведеното по делото съдебно заседание на 25.05.2010 г. призовката до Я., изпратена на адреса на ул. Л., [населено място] /на който е получавала редовно книжата в първоинстанционното производство/ е върната с отбелязване в разписката от дата 17.12.2010 г., че "лицето не живее на адреса. Нов адрес в кв. С., но точният не е известен. Дала сведение живуща от домакинството възрастна жена над 90 г., която няма връзка с лицето. Сведението е потвърдено и от касиера на входа В. И. от ап. 11" При тези данни съдът е счел, че връчването е редовно, прилагайки разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК. При преценката на данните, удостоверени от връчителя относно начина на връчването и действията във връзка с връчването, съставът на ВКС приема, че молбата за отмяна е неоснователна. Няма нарушения при удостоверяването на връчването /чл. 44 ГПК/, каквито се поддържат, нито пък несъответствия на адреса, на който е връчено съобщението /чл. 38, ал. 1 ГПК/ - призовката е връчена на адреса, посочен по делото, на който лицето е призовавано и твърди, че е пребивавало. Липсват и основания за преценка за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК. Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по гр. д. № 505/2011 г. на 4 г. о. на ВКС, под промяна на адреса по смисъла на чл. 41 ГПК следва да се разбира не само промяна на адресната регистрация на лицето, но и фактическото и постоянно отсъствие от адреса. В случая удостоверяването на това обстоятелство е станало въз основа на сведения, че молителката вече е напуснала адреса, каквато информация е дадена от две лица, чиито "качества" по смисъла на чл. 44, ал. 1 ГПК са отбелязани от връчителя. Недоказана с надлежни доказателствени средства в настоящия процес е тезата, че получателят на призовката /възрастната баба/ не е била в състояние да даде вярна и коректна информация относно местопребиваването на Я., още повече, че съобщеното, че новият адрес на внучка й е в кв. С., съвпада с отразено като адрес на молителката /кв. С., ул. 205, № 10/ в молбата й по чл. 303 ГПК. Твърдението в молбата, че Я. не познава лицето /изрично посочено от връчителя с две имена и идентифицирано като касиер на входа, живущ в конкретно посочен апартамент/, потвърдило сведението за напускането й на адреса, не разколебава достоверността на отразеното в официалния свидетелстващ документ. Законът не изисква вписване на личните данни и подпис на лицето /касиера И./, който в случая няма качество на получател на призовката. При данните, че молителката е била призовавана на адреса, който тя твърди, че е нейният и при надлежна информация /чл. 44, ал. 1 ГПК/, че в хода на процеса е престанала да пребивава на него, а има нов, неизвестен адрес в кв. С., законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Тази фикция се прилага /съгласно даденото разрешение по цитираното гражданско дело/ без да е необходимо издирване на постоянния или настоящ адрес на лицето-книжата се прилагат и се смятат за връчени, когато страната отсъства /повече от месец/ от адреса, на който е била призована; връчване на друг адрес може да бъде извършено, само ако страната, която отсъства, го е съобщила в съда в изпълнение на задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК. Разпоредбите на глава VI ГПК не предвиждат задължение да се търси друг чл. от домакинството, чрез който да стане връчването, при положение, че пълнолетно лице се е съгласило да приеме съобщението /чл. 46, ал. 1 ГПК/, същевременно именно чрез бабата на молителката са връчвани редовно поредица книжа по делото. Не съществува и задължение за призоваване чрез адвоката, който "не е адрес, посочен по делото"по смисъла на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното, не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - страната не е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото пред въззивната инстанция поради нарушени съдопроизводствени правила, обезпечаващи това й право, което обуславя оставяне без уважение молбата за отмяна. Следва да се посочи, че молителката е била уведомена за подадената въззивна жалба от ЗК [фирма] - на адреса на [улица], [населено място], чрез Х. С., надлежно й е бил връчен препис от въззивната жалба на 10.12.2009 г., а на 22.12.2009 г. Я. е подала и отговор. Следователно, не нарушаването на процесуалните правила по призоваването й, а неизпълнението на задължението да съобщи по висящото дело новия си адрес, съответно да се възползва от общодостъпната информация за движението на делото, е причина за неучастието й в съдебното заседание на 25.05.2010 г. С оглед изхода на настоящото производство молителката следва да заплати на ответника по молбата поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - 300 лв. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то.